„НИЕ“: Г-н Добричов, направени ли са някакви промени в структурата на общинска администрация Чупрене?

Анжело Добричов: Беше приета нова структура, след като се разясни, че наистина е важно да се направи. Единствената промяна е, че вече ще има заместник-кмет. Досега нямаше – 2007 година, първия мандат на Ваньо Костин, с негово предложение се премахна позицията заместник-кмет. А при така създалата се през миналата година ситуация това, че нямаше заместник-кмет беше на кантар да нанесе много тежки поражения на Община Чупрене. И беше неизбежно да бъде създадена отново длъжност заместник-кмет. Имаше изнесено работно място в Монтана, свързано с проекти, което „гълташе“ 15 000 лв. на година – това място беше съкратено, тези пари ще бъдат пренасочени за покриване на заплата на заместник-кмета.

Всички кметски наместници вече са назначени, с шестмесечен изпитателен срок. Причината е, че само един от тях е бил кмет преди два-три мандата – говоря за наместника на Търговище; кметската наместничка на Репляна е била служител ГРАО и е запозната с естеството на работата, но другите трима наместници нямат никакъв административен и ръководен опит. Те имат шест месеца – максималният изпитателен срок, който дава законът – да покажат дали могат да се справят със задълженията си като кметски наместници.

„НИЕ“: В края на миналата година беше обявено, че с постановление на Министерски съвет Община Чупрене ще получи 600 000 лв. за ремонт на улици в населените места. Колко улици ще бъдат ремонтирани и в кои села?

Анжело Добричов: Използвах това, че имаше разработен проект за рехабилитация на улици и тротоари в две села в община Чупрене, където водопроводната мрежа е подменена – става въпрос за една улица в село Горни Лом и 35 улици в село Чупрене, като целият проект е на значителна стойност. На нас ни бяха предоставени 600 000 лв., затова преценихме кои улици са в най-тежко състояние и на първия етап от изпълнението на този проект ще бъдат включени именно те – предвиждаме ремонт на шест улици в село Чупрене и на една улица в Горни Лом, като две от улиците са по-дълги и там ще отидат половината пари.

Предстои провеждането на процедурите за избор на изпълнител. Ще спазим всички изисквания – искам всичко да бъде законно, прозрачно, да няма съмнения в нищо. Ние пострадахме миналата година и искам да бъде оттук-натам всичко както трябва – да няма съмнения в нищо!

„НИЕ“: Актуален въпрос, който по настояще стои пред много общини, е размерът на такса смет. Предвижда ли се повишаване на нейния размер в община Чупрене?

Анжело Добричов: Промени на този етап няма да има, защото ние не успяхме да спазим сроковете да се внесе това нещо в Общинския съвет, да се обсъди и да се гласува. Но при нас промилите са височки – 3 промила е такса смет. Умувахме, ако увеличим с половин промил какво ще се случи: възложих на служителите от данъчна служба да направят сметка на имотите, чиято данъчна оценка е между 1000 и 2000 лв., такива са предимно имотите в нашата община, и анализът показа, че приходите от такава мярка ще бъдат незначителни. И няма да решат проблема.

За 2019 година в община Чупрене сме събрали около 70 000 лв. от такса смет, похарчили сме малко над 100 000 лв., тоест 30 000 лв. сме вътре. Това е при 57 лв. отчисления в РИОСВ на тон депонирани отпадъци. Тези отчисления стават 69 лв. на тон – при 400 тона депонирани отпадъци в регионалното депо във Видин, което е минимумът, този недостиг значително ще се увеличи. Увеличава се цената на горивото, покачват се и заплатите на хората, които сметоизвозват и сметосъбират. И при всички случаи разликата между това, което постъпва от такса смет и това, което е необходимо за извършване на тази дейност, ще е минимум около 40 000 лв. със знак минус. Те трябва да дойдат от собствени приходи. И това ме притеснява. Защото за да свършим тази дейност, трябва да вземем от друга дейност или услуга, тъй като няма как да не събираме и извозваме боклука. А положението занапред няма да стане по-добро, защото се очаква до 2022 година отчисленията към РИОСВ да стигнат 95 лв. за тон депонирани отпадъци. Така че разходите за смет ще се покачват още.

„НИЕ“: И трябва да търсите път за справяне с това…

Анжело Добричов: …трябва да се търси някакъв начин, но на този етап не го виждам какъв ще е той. Защото много от общинската собственост е разпродадена – говоря за сгради и имоти, всичко е разпродадено. И е останала гората. Да, но тази гора ние не можем да я изсечем на гола сеч. Второто, което е, хубавата гора е на изчерпване – това са гори, които са на над 70 години. Нашите гори не са безкрайни – Община Чупрене е собственик на 29 000 дка гори, като имате предвид, че се сече от 2011 година, тогава започна сериозната сеч, и не се е спряло досега да се сече. Ами то не може само да се взима – гората пак ще стане за сечене, но ще я секат нашите внуци.

А отгоре на всичко сега имам огромен проблем с един проект за рекултивация на старото сметище.

„НИЕ“: С какви трудности се сблъсквате?

Анжело Добричов: Трябва да направя предепониране на един боклук, но в границите на Натура 2000 не дават да мръднем. Разговарях с директорката на РИОСВ – Монтана, от където ни върнаха документацията, но тя каза, че такъв е законът. Проблемът е, че част от боклука е върху имот, който не е общински – става въпрос за имот, който е по чл. 19 – временно стопанисван от Общината до потърсване от собственика. За да се извърши рекултивацията, имотът, в който ще се извършват дейностите, трябва да е общински. На 400 метра от сметището, което не функционира от 2015 година и боклукът се кара в депото край Видин, има два декара общински имот – искахме да предепонираме част от боклука, да го преместим от частния имот на този общински терен. Но директорката на РИОСВ излиза със становището, че в рамките на Натура 2000 една територия, която не е нарушена, ние не можем да я нарушим по този начин – тоест, като вкараме боклук там, такива били законите.

Да, но ние имаме срокове – до 17 февруари проектът за рекултивация трябва да е влезнал в Министерството на околната среда и водите. Ако не влезе, има опасност България да бъде санкционирана от Европейския съюз, а като държавата бъде санкциониране, тя на свой ред ще санкционира Община Чупрене. И съм доста притеснен. При тази ситуация няма как да се справим без външна помощ – ще търся начини да разговарям с някой от ръководството на Министерство на околната среда и водите. Ако не се намери изход, Община Чупрене е застрашена от санкции. А аз се опитвам в момента да огранича разходите на парични средства до минимум.

Ще ми е сложна годината – очаквах, че ще е сложна, но не очаквах, че чак толкова стръмен ще е баирът, който ще изкачвам. Като цяло смятам, че и 2021 година ще е доста трудна, защото до 2022 година трябва да изплатим остатъка от заема, който Общината е теглила – става въпрос за 250 000 лв., които да дойдат от собствените приходи, никак не е малко.

А и след катаклизъма миналата година в нашата община ситуацията стана много сложна. Тъй като нямаше заместник-кмет, който да поеме управлението след отстраняването на кмета, се наложи с тези функции да се заеме секретарят на Общината – той направи каквото можа, но имаше един период, в който съвместяваше три длъжности: на кмет, на секретар на Общината и на лесовъд, защото нямахме такъв. Той намери един лесовъд от Видин, който да поеме нещата – ако не беше станало това, нямаше да има как да задоволим населението с дърва за огрев. И щеше да излезе като в приказката: „Вода гази, жаден ходи“. И добре, че Господ беше с нас и снегът се забави, така че около седмица преди Коледа приключихме с доставката на дърва според заявките от страна на населението. Така вече сме напълно готови за посрещане на снега. Снабдени сме с всичко необходимо – пясък, сол, нафта, машините са в бойна готовност.

„НИЕ“: Работи ли се по подготовка на някакви проекти?

Анжело Добричов: Подготвяме кандидатстване с проект по Процедура „Споделена визия за екологичната мрежа Натура 2000 в България“. Проектното предложение е с работно име „Провеждане на информационна кампания за мрежата Натура 2000 в област Видин“. Насочили сме се към това, тъй като Община Чупрене е една от малкото общини в България и единствената община в област Видин, цялото землище на която попада в две защитени зони от мрежата Натура 2000: „Западен Балкан“ – Защитена зона по Директивата за дивите птици, и „Западна Стара планина и Предбалкан“ – Защитена зона по директивата за местообитанията. Това от своя страна носи както ограничения, така и голям брой възможни ползи. Но познаването на мрежата Натура 2000 в общината и в областта е на много ниско ниво и участието на местните хора в процесите на използване на възможностите, които Натура 2000 предлага, така и знанието за участие в процесите на планиране и управление на мрежата са от голямо значение за община Чупрене и област Видин.

„НИЕ“: Какво предвиждате за тази година да бъде включено в програмата за капиталови разходи?

Анжело Добричов: Капиталовите разходи, които са ни отпуснати за тази година, са 313 900 лв. Но те няма да стигнат за всичко, защото доста неща има за довършване и за правене. Преди няколко години по проект беше изграден туристически информационен център в Горни Лом – но така е направен, че на два пъти се наложи ремонт на покрива, сега пак е прокапал и ще трябва да го правим трети път: в момента тече отвсякъде, руши се вътре всичко, горят лампи, пада окаченият таван, трябва хидроизолация, и ще отидат доста пари. А има две колекции вътре, които са хубави – една от радиа, другата от препарирани животни и птици, които също започват да се съсипват. Когато нещо вече е направено, то трябва да бъде запазено – да надграждаме, а не да трябва да се връщаме все назад да оправяме стари грешки. Но така или иначе ще се наложи да отделим пари от капиталовите разходи за ремонта на този покрив.

Трябва да купим мултифункционален трактор – около 160 000 лв. струва, с инвентара към него. Говоря за нов трактор – нямам намерение да купувам боклуци, Общината преди купуваше едни машини, които работеха по една или две години и след това рухваха и ги продаваха. Какъв е смисълът? По-добре да дадем повече пари за нещо, което обаче ще върши работа по-дълго време. Аз няма да съм кмет вечно, но след мен ще дойде друг, ще ползва тази техника. Този трактор ще е мултифункционален, с дъска за зимна поддръжка на пътища и улици, както и с мулчер с чупещо рамо, за чистене на канавки. За да не трябва работници с коси да вършат тази работа – с този мулчер за една седмица общината ще бъде изчистена. Закупуването на този трактор е важно, защото сега се моля на приятели, които имат трактори – имам устна уговорка с тях да ми ги предоставят безвъзмездно, за да чистим снега. Общината има трактор, но с него могат да се чистят големите улици – той няма как да влезе в малките улички, защото дъската е много широка или ако влезе, след това не може да излезе.

Както казах, ще трябва да ремонтираме покрива на туристическия център в Горни Лом. Едната част от покрива на Кметството в Горни Лом също тече – преди време сградата беше ремонтирана, но покривът беше частично направен. За цялостен ремонт ще е необходима сериозна сума, но ми се иска поне едната половина от покрива цялостно да бъде ремонтирана през тази година. Има и улици, които трябва да бъдат закърпени. Има за довършване едни спортни площадки – направени бяха до половината и три години вече нищо не се прави по въпроса, но ще видим дали ще останат средства от капиталовите разходи. Защото и в Долни Лом площадът е почнат и е оставен до половината. Като станах кмет, заварих половин пале с торби с цимент, оставени там – дъждът намокрил чувалите, циментът се втвърдил, изхвърлихме ги. Това е безумие! Нямаме пари, а хвърляме материали. Но така или иначе, трябва и този площад да бъде довършен. И ето че средствата за капиталови разходи свършиха. Ще трябва да преценим, да видим какво задължително трябва да бъде направено тази година и какво ще се наложи да отложим за догодина.

Искаме и да запазим това, което е направено – визирам и Турлашкия събор „Када кум прасе и ти вречу“, за чието организиране също са необходими средства. Те, разбира се, няма да са от капиталовите разходи, ще дойдат от собствените приходи, но са един разход, който стои пред Общината.

Който го е страх от мечки – в гора да не ходи! Няма да ми е лесна годината, но ще се справим!

Разговора води ТЕОДОРА Макавеева

в. "НИЕ", бр. 3/20 януари