За втора поредна година археолози провеждат разкопки в пещера Магурата. Екипът отново работи в Триумфалната зала, a основната цел на проучването е да бъде установена хронологията на обитаване на пещерата. Това обясни д-р Ваня Ставрева от Регионалния исторически музей – Видин. Тя и директорът на Историческия музей в Белоградчик Ивайло Крумов са научни съръководители на проучването, в което участва и археологът от видинския музей Никол Благоева. 

„Миналата година, когато възобновихме разкопките с колегата Ивайло Крумов, обявихме, че намеренията са ни дългосрочни, така че да можем да постигнем по-големи цели – в крайна сметка да установим, доколкото е възможно, хронологията на обитаването на пещерата от човека, както и връзката на хората, от които намираме следи в първата, Триумфална зала, с рисунките в пещерата“, отбеляза д-р Ваня Ставрева. Синхронизирането на данните ще даде възможност за по-сигурното датиране на периода на създаване на емблематичните пещерни рисунки в Магурата. 

Археолозите работят в най-северната част на Триумфалната зала, разположена най-близо до Срутището, където се намира и отклонението за галерията с рисунките. В рамките на миналогодишните разкопки те успяват да проучат три културни пласта от различни периоди – Ранна желязна епоха, Средна бронзова епоха и Ранна бронзова епоха. Сега удвояват площта, която проучват. „В пещерата, за разлика от археологическите обекти, които се проучват на открито, не е имало почвообразувателни процеси, няма натрупвания между отделните културни пластове и те буквално лежат един върху друг. Под най-ранния проучен пласт от Ранната бронзова епоха в дълбочина има и друг, но тъй като все още не е проучен, не можем да кажем дали е друг строителен хоризонт от Ранната бронзова епоха, или е пласт от друга епоха, например от преходния период между Каменно-медната епоха и Бронзовата епоха“, каза д-р Ваня Ставрева.

„Разширяваме сондажа от миналия археологически сезон, тъй като тогава открихме останки от постройка – деструкции от стени, дупки от колове и огнище. Искаме в план да видим доколко е запазена тази постройка, как е изглеждала, с какви размери е била и, евентуално, според находките, които намерим, да определим и нейните функции“, обясни д-р Ваня Ставрева. От началото на тазгодишните разкопки вече са разкрити още едно огнище и яма.

През миналия век по време на благоустрояването на пещерата в рамките на осъществените археологически наблюдения културни останки са установени само в Триумфалната зала, обясни д-р Ваня Ставрева. Тя разказа, че през 70-те години при проучванията в южната част на Триумфалната зала – в Подмола и пред Мечата дупка – са разкрити останки от сгради, пещи и огнища от Ранна желязна и Ранна бронзова епоха. Постройките вътре в пещерата са били с лека конструкция, правени са в периферията на залата, под скални ниши и пещерният таван всъщност е бил и техен таван.

Сега археолозите работят по-навътре в пещерата, в зоната с културни останки, която е разположена най-близко до галерията с рисунките. „Тази част на Триумфалната зала, освен че е най-близо до галерията с рисунките, е уединена и до нея се стига през естествено стеснение, което прилича на коридор. Така постройката, която проучваме, е била отделена от основното селище. До момента в нея не сме открили оръдия на труда, но миналата година намерихме три накита от животински зъби – от кучешки зъб на диво прасе, от кътник на куче и от зъб на късорого говедо. Очевидно са носени от хората, които са използвали постройката и е допустимо да се мисли, че те са имали по-специален статут“, посочи д-р Ставрева.

Липсата на осигурено финансиране за провеждане на миналогодишните разкопки е попречило да бъдат направени всички интердисциплинарни изследвания, които археолозите първоначално са планирали. Тази година обаче разкопките в Магурата се осъществяват с финансиране от Община Белоградчик. Това ще позволи да бъдат изпратени проби за радиовъглеродно датиране в чужбина. Изследването ще прецизира датирането, което археолозите правят сега въз основа на намерената керамика. „Ще направим и други интердисциплинарни изследвания – палеоботанически, палеозооложки, седиментоложки. През тази година към екипа по време на теренното проучване ще се присъедини и геолог от Геолого-географския факултет при Софийския университет. Ако открием човешки останки, ще се обърнем към антрополога, с когото работим“, обясни д-р Ваня Ставрева. 

Миналата година е открит човешки зъб – находка, която на пръв поглед изглежда незначителна, но антропологичното изследване дава интересни резултати. „Зъбът е от млад индивид, който е бил на около 18-годишна възраст, когато зъбът е паднал или е бил изваден. Върху него има следи от изтриване, което често се среща в праисторията, когато смилането на зърното е ставало с хромели и в брашното са попадали частици от тях. Около 3-годишна възраст този индивид е страдал от недохранване. Хипотезите са две: или по някаква причина населението тук не е имало достатъчно храна, или другото предложено обяснение от антрополога доц. д-р Виктория Русева е, че е възможно в тази възраст детето да е преминало от кърмене към общо хранене и това да е предизвикало този хранителен дефицит“, разкри д-р Ставрева.

Целта на разкопките е не само получаването на ценна научна информация, обясни тя. „Мястото, на което работим, е в непосредствена близост до туристическата пътека. Едно от намеренията ни е част от археологическите структури, които откриваме, да бъдат запазени и да бъдат експонирани. Така туристите не само ще чуват от екскурзоводската беседа, че пещерата е била обитавана през определени периоди, но и ще могат да видят следите от това обитаване, включително и с възстановки и с табла, които да визуализират това, което го няма на терен, например как са изглеждали тези постройки, от които намираме останки“, посочи д-р Ваня Ставрева. 

Тя допълни, че и самите археологически разкопки предизвикват голям интерес сред посетителите, които виждат в реално време как се извършват проучванията в пещерата и имат възможност да разговарят с археолозите. 
НИЕ