Археолози проучват императорските терми на Рациария

Големите обществени бани на античния римски град са обект с висока архитектурна и експозиционна стойност
Сподели: 

През тазгодишната археологическа кампания в античния римски град Рациария е започнало проучването на нов обект – императорските терми, тоест обществените бани. Един обект, който е с висока експозиционна стойност, категорични са археолозите.

„Радващо е, че тази година успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация – на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата – наистина много сме щастливи целият екип, че успяхме да направим разкопките“, сподели научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.

Той обясни, че отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв. дава възможност за около един месец работа. Около 30 души тази година са участвали в работата на терен, включително шестима души археологически екип, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по българистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей – Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Резултатите от тазгодишните разкопки на Рациария са изключително добри, заяви доц. Здравко Димитров. „В стария работен сектор – централната част на Рациария, на този етап прекратихме проучването, за да може да се премине към временна консервация и реставрация на разкритите структури“, каза той и отбеляза, че този сектор вече позволява кандидатстване с проект за социализация и за развитието му в културно-туристически център.

„Започнахме работа в един нов сектор – римските императорски терми“, посочи ръководителят на археологическото проучване. Той обясни, че данни за местоположението на термите има още от 70-те години на миналия век, когато учени от университета в Болония, съвместно с археолози от видинския музей, започват проучване в античния град.

Най-големите терми (обществени бани) от императорски тип в цяла България?

На база на направена от българо-италианския екип аерофото снимка, се предполага, че това са най-големите терми от императорски тип в цяла България – подобни са на термите в центъра на Варна, които в момента са превърнати в музей, обясни доц. Димитров. „Но като площ са дори по-големи – между 7 и 8 дка, на юг от пътя за Държаница, се разполагат тези големи бани“, допълни ръководителят на разкопките.

Тази година проучването е стартирало в една територия от 250 кв. м – археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и едно помещение, за което предполагат, че е възможно да е т.нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите археологически кампании, обясни доц. Димитров.

„Градежът е опус микстум – дялан камък и отгоре няколко реда тухли, това е характерно за IV-V век строителство, по-късния период“, обясни археологът Илко Цветков. Той допълни, че освен част от двора и от помещения, са разкрити и два реда стилобати – каменни квадри, върху които са стъпвали кръглите бази на колоните, оформяли колонада. „За радост иманярите не са могли тук да разбият с машините, с булдозерите и голяма част е запазена in situ – на място“, обясни археологът от РИМ – Видин.

До първия стилобат има запазена част от голяма колона – нейният диаметър дава основание на археолозите да предполагат, че сградата е била с внушителни размери. Това се подкрепя и от дебелината на стените. „Зидовете са с дебелина метър и осемдесет, което предполага, че сградата е била монументална“, заяви Илко Цветков.

„Периодът, който досега излиза, е IV и V век – де факто, това е т.нар. уширение на античния град. Все още не знаем дали тези терми са съществували през ранния период – II-III век“, обясни археологът. Тепърва трябва да продължат проучванията на разкрития участък в дълбочина. „Може да има и ранен строителен период, който да е II век, а това, което сме открили в момента, да е надграждане и преустройване“, обясни археологът от РИМ – Видин.

Хубавото е, че терените наоколо са общински, което дава значителни възможности през следващите години проучваната територия да бъде разширена, обясни Илко Цветков.

Всъщност стане ли въпрос за Рациария, основен въпрос, който стои на дневен ред е именно опазването на античния град от по-нататъшни иманярски набези. Уверенията, които археолозите са получили, са, че и занапред ще бъде осигурена охрана на обекта. „Имаме пълната гаранция на кмета на община Димово г-н Славчев и на новия кмет на село Арчар, че там има постоянно пазачи. Всеки ден полицаи правят по няколко пъти обходи. Институциите си изпълняват ангажиментите и мисля, че би трябвало да се опази това, което проучваме“, отбеляза доц. Здравко Димитров.

Императорските терми – обект с висока архитектурна и експозиционна стойност

Въпросът с опазването на обекта е особено важен, особено предвид перспективите за бъдеща реставрация и социализация на императорските терми – перспективи, в които археолозите са уверени.

„Трябва да се хвърлят усилия в проучването на тези терми, защото те са много интересни и добре запазени. След като се разкрият археологически структури, това вече предполага кандидатстване с проект за реставрация, консервация и социализация на обекта – важно е обектът да се социализира, да има визия и да може да привлече туристически поток“, обясни Илко Цветков.

„Радваме се, че започнахме работа в нов сектор – един нов голям архитектурен комплекс, който в рамките на следващите 20 години съвсем спокойно може да се работи и който със сигурност има голяма експозиционна стойност. Тъй като зидовете там са перфектно запазени. Това е най-добрият архитектурен градеж, който досега имаме разкриван в Рациария“, категоричен е ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров.

Според него, при наличие на едно по-сериозно финансиране, за период от четири-пет години ще може да се търсят възможности и за социализация на императорските терми. А установените запазени масивни архитектурни елементи са основание да може да се очаква по-сериозно финансиране от страна на държавата, посочи археологът. „Това беше една от нашите цели, като започнахме проучвания на новия обект. Тъй като по новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на големите римски терми в Рациария е един от най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Така че ние ще докладваме това пред Министерство на културата през следващия археологически сезон, с което се надяваме да бъдат отпуснати още повече средства за по-бързото и по-сериозно разкриване на обекта“, обясни доц. Здравко Димитров.

ТЕОДОРА Макавеева