Видинлия покори връх Монблан

Мартин Петров стъпи на „покрива“ на Европа като част от кампанията на Лайънс клуб Видин срещу диабета
Сподели: 

Видинлията Мартин Петров покори връх Монблан – най-високия връх в Алпите и в Запада Европа, извисяващ се на 4808 м надморска височина. Мартин Петров, който е паст-президент на Лайънс клуб – Видин и един от най-активните участници в инициативата „Поход срещу диабета“, успешно измина и петдневния си поход към „покрива“ на Европа – подвиг, който видинлията също посвети на борбата срещу диабета.
„Относно Монблан, аз си го поставих за цел и то със срок за постигане 1 година (до преди 10 месеца най високото място на което се бях качвал бе етаж 4 на жилищния ни блок). Целта на всичко това беше да докажем, че много неща са възможни, когато има желание и добра кауза“, разказва самият Петров във Фейсбук.
След месеци физическа и техническа подготовка, видинлията се включва в експедиция до Монблан, организирана от Adventure Team Bulgaria. „Включването в експедицията бе замислено и осъществено като част от кампанията на Лайънс клуб Видин - България срещу диабета“, обяснява Петров. Групата от седем души, с която тръгва да покорява върха, е само от българи – от София, Варна, Пазарджик, Враца и Видин, с тях са двама водачи.
„Начална и крайна точка Шамони, Франция, общо 5 дни, включително аклиматозационните изкачвания, предшестващи атаката. Изкачването беше осъществено по класическия маршрут с разликата, че атаката към върха започна от хижа „Тет Рус“ (Tete Rousse) разположена на 3167 метра (двойно по-тежко и продължително от класиката)“, разказва Мартин Петров.
Групата започва изкачването към алпийския първенец в 00:00 ч. на 23 август. „В денонощието на атаката изкачването и слизането от върха (общо 1800 метра денивелация в посока) ни отне 19 часа, като най-наситената с адреналин част беше преминаването на печално известната 600-метрова каменна стена до хижа Гуте (Refuge du Gouter) през нощта. Успях да достигна върха с лидерската група (във френска свръзка от 4 човека) в 11:45 сутринта на 23-ти“, продължава разказа си Петров. Заради вятъра, ниските температури (около минус 25 градуса) и липсата на кислород (около 50-70% на тази височина) престоят на върха е кратък – едва около 8 минути, достатъчни за бърз поглед от „покрива“ на Европа и само няколко снимки.
Най-голямото предизвикателство обаче тепърва предстои – слизането и последният етап обратно през каменната стена. „Реално само с около 4 часа почивка преди атаката, до момента бяха минали около 35 часа, без сън и с огромно физическо и психическо натоварване... Паралелно започнаха и симптоми на височина болест – решението за което е максимално бързо слизане на под 3500 метра“, обяснява Мартин Петров.
В крайна сметка всичко приключва успешно. И така, както казва самият той, мечтите му стават с една по-малко.