Законопроект за старите столици е внесен вчера (26 януари) в Народното събрание. Ако законът бъде приет, той ще „урежда отношенията, свързани с формирането и провеждането на държавната политика за опазване и развитие на исторически градове в Република България, които в определени периоди от историята са били стари средновековни столици на българската държава и центрове на самостойната българска църква – Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра и Никопол“. В законопроекта са определени и териториите на селищата стари столици, където е посочен град Видин със Средновековната крепост „Баба Вида“ и Груповата археологическа недвижима културна ценност „Бонония“.
Приемането на такъв закон е част от Коалиционното споразумение, подписано от „Продължаваме промяната“, ИТН, БСП и „Демократична България“, съобщиха по този повод от пресцентъра на Областна администрация – Видин.
Областният управител Любен Иванов уверява, че правителството ще осигури близо 1 500 000 лв. за замъка „Баба Вида“ и Градския плаж.
Иванов ще проведе срещи в Министерски съвет, по време на които ще акцентира върху необходимостта от приемането на закона и подкрепата, която тази законодателна инициатива среща сред видинските граждани.
Любен Иванов ще поиска още да бъдат осигурени средства за ремонт на 8 пътни участъка от републиканската пътна мрежа. „Доста дълго време „кърпим“ по малко Градския плаж и крепостната стена до замъка „Баба Вида“. Ще поставя въпроса за осигуряване на средства за цялостно обновяване на това емблематично за Видин място. По предварително направени разчети е необходима сумата от над 1 300 000 лева“, заявява Любен Иванов.
Иначе целта на закона за старите столици е да се създадат условия за постигане на устойчиво опазване, представяне и ползване в интерес на обществото на защитените територии и археологическите резервати върху историческите градове. С приемането му освен това ще се постигне
интегриране и развитие на историческите градове-стари столици и създаване на общ туристически продукт – културен маршрут.
Освен това чрез закона ще стане възможно ефективното управление на културно-историческите обекти в историческите градове, както и провеждането на координирана държавна политика, свързана с подпомагане и ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила, контрол и оценка на изпълнението на програмите и проектите за тях във връзка с историческите градове.
Може би най-важното е, че
в законопроекта се засяга и въпросът за финансовия ангажимент на държавата за опазването на историческите градове-стари столици.
Изрично се посочва, че обекти на подкрепа и финансово осигуряване от държавата в градовете-стари столици ще са археологически резервати и недвижими културни ценности от национално значение публична държавна собственост и инфраструктурата към тях. Конкретен размер на това финансиране не се посочва, но в текста на законопроекта е записано, че субсидии от държавния бюджет ще се предоставят ежегодно целево по бюджета на Министерство на културата за проучвания, планове и проекти за консервация и реставрация на национални културни ценности и за маркетингови дейности по туристически продукт „Стари столици на България“ от бюджета на Министерството на културата.
В същото време законопроектът предвижда
въвеждане на система от документи за планиране, програмиране и развитие на градовете-стари столици
и включените в тях археологически резервати и културни паметници. Това включва приемане на национална стратегия, областна стратегия и общински план за развитие. Съответните общински съвети пък ще гласуват стратегии за опазване на културното наследство на територията на дадената община, а Министерство на културата от своя страна ще определя и утвърждава режимите за опазване на груповите и единичните недвижими културни ценности. Системата от документи включва още общи и подробни устройствени планове за защитените територии, както и планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, в съответствие със Закона за културното наследство. Общинският съвет ще приема и годишна общинска програма, в която ще се конкретизират проектите за изпълнение, съответните финансови ресурси, както и извършване на дейностите по отношение на недвижимите културни ценности и в охранителните им зони за целите на тяхното опазване и експониране, съгласно предвижданията на плановете и стратегиите.
В законопроекта е определен и редът за прехвърляне от държавата за управление от общините на недвижимите културни ценности. Разписани са и конкретните задължения на местните власти – кметовете и общинските съвет.
Предвижда се и създаването на две нови структури.
Първата е специализирано структурно звено към съответната общинска администрация. То ще отговаря за ефективното управление на недвижимото културно наследство, както и за осъществяването на координацията по планиране, финансиране, наблюдение и оценка за опазване на културните ценности. Втората структура е Обществен съвет за закрила на културното наследство, който по същността си ще е съвещателен орган. В него ще влизат изявени културни общественици и деятели, архитекти и други специалисти, които със своите знания, умения и изразена гражданска позиция ще подпомагат институциите в дейностите им за провеждане на политиката за опазване на културното наследство на съответната стара столица.
В мотивите на вносителите на законопроекта се посочва, че с предоставянето на статут на стара столица шестте исторически града ще станат обект на особена грижа, като ще се определят и задълженията на държавата и на общинската власт, за да бъдат старите столици разпознаваеми в България, ЕС и по света като част от световното културно наследство. Очакванията на вносителите са, че чрез провеждане на държавна политика за подпомагане и ресурсно осигуряване на дейностите по опазване на културното наследство ще се постигне и по-добро икономическо и туристическо развитие на градовете-стари столици.
НИЕ