- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19, или постепенно ще възстанови предишния си облик?
Владимир Зарев: Най-удивителното и покрусяващото е, че пандемията някак смайващо бързо овладя цялото човечество, че заразата надвисна над всеки дом, че се превърна от едно заболяване в пандемия, а сетне във все още неразрешим проблем за човечеството. Това, с което ежедневно, ежечасно ни свързва този коварен и просмукващ се и в сънищата ни вирус, е насилието. Постоянното, потискащо усещане за насилие. Аз провиждам три форми на насилие причинени от вирусната заплаха, които помитат психологическата ни устойчивост. Първата форма е самият страх, оная абстрактна, безформена боязън, която бързо и властно преминава в парализиращия ни страх от смъртта.
Втората форма на насилие е неопределеността и неизвестността. Никой от нас не знае кога и как най-после ще свърши кошмарът. Възможно е заразата да бъде спряна, да бъде овладяна някъде, но ново огнище да пламне наблизо, например в съседната страна, в съседния град, в съседната къща. Тази неопределеност, коварната неяснота също е част от постоянството на насилието, което ни измъчва и променя психиката ни. Неизвестността е едно от най-мъчителните състояния за човека. За това детето се страхува от тъмнината, а възрастните от смъртта.
И най-сетне върху нас щедро се изсипва насилието на несвободата. Ние бяхме наказани денонощно да общуваме единствено със себе си, с доброто и светлото, но и с тъмното в нас. Това уморява, затворени в клетката на повторението, на принудителната самота - дори и тази клетка да е златна, ние сякаш оглупяваме, постоянната изолираност на свой ред разрушава психиката ни.
Последните месеци, в които бяхме потопени като в заблатени води, странно ми напомнят романа "1984" на Джордж Оруел. В тази книга по гениален начин са описани основните механизми на насилието, смазващото насилие като опит да се постигне привидно равенство и всеобщо щастие. Замислете се, разрушителната и всепроникваща пандемия брутално ни захвърли в насилственото равенство, което в живота е форма на посредственост.
Постоянната заплаха има още един аспект, коварният вирус е нещо пределно реално и в същото време несъществуващо, него го има и едновременно с това го няма, няма го и едновременно с това е непрестанно в съзнанието ни. Всеки от нас може да носи заразата в себе си. Нещастието да заразиш родителите или децата си, да станеш причина за страданието на близките и на приятелите си, на някой непознат... е огромно душевно и морално наказание. Психическите, а и икономическите травми от това невиждано и глобално насилие тепърва ще трябва да се изживяват, да се преодолеят като свикнем с тях. Светът след Ковид-19 няма как да е същият, човекът няма да е същият.
- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
Владимир Зарев: Вече е очевидно, че Човечеството трудно и мъчително бавно ще излезе от това световно бедствие. Във своята невидимост и при отсъствието на сигурни медикаменти за защита, то ще продължи дълго, ще се превърне в постоянна заплаха, ще припламва и ще погасва, но ще присъства! Ще присъства като минало, като спомен, който обаче е част от настоящето. Човечеството, а също и отделният човек, ще излязат със силно разколебано самочувствие, с усещането колко безмилостно крехък е нашият живот. Надявам се, че всеки от нас ще се прости с част от илюзиите и привързаностите си, ще осъзнае колко важни, колко истинни са простите неща - възможността да дишаме и да усещаме, вкусът на водата и на хляба, светлата прозрачност на въздуха, драматизма на всеки залез, пробуждането във всеки изгрев, с мълчанието на сенките извън нас, но и в нас. Ще осъзнае още колко нужна, утешителна и безкрайна е красотата и колко повече струват от богатството здравето и любовта.
Човечеството най-вероятно ще преживее най-жестоката и помитаща икономическа криза. Милиони хора ще останат без работа, бедните ще станат по-бедни, богатите по-богати, а пропастта между тях ще стане взривяващо опасна.
В последния си роман "Чудовището" аз твърдя, че Антихриста вече е слязъл на земята, че той може да не бъде човек, отделна личност, а явление. И това е Интернет. Този изкуствен виртуален свят, който измества реалната действителност, в който по-малко се страда, но и по-малко имаме нужда от справедливост. Боя се, че истинската комуникация между нас ще бъде все по-разколебана, че заедно със страха от зараза ние все повече ще общуваме в "мрежата" и това по особен начин ще промени човека, ще го направи по-бездушен и по-бездуховен.
- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
Владимир Зарев: Отдавна ме измъчва подозрението, споделял съм го и в медиите, че човешкият разум е ракът в природата, че в своето неконтролируемо, опустошително развитие той подобно на раковите клетки метастазира, променя, изтощава и най-сетне унищожава средата, света, който го е създал. Причина за това е най-вече истеричната алчност на човека, непреодолимия егоизъм, неотменния и абсурден до глупост стремеж към огромни печалби. Опасната неистовост да консумираме извън всяка мяра неминуемо изтощава, осакатява и променя природата, земните ресурси се изчерпват и това може да доведе до непрестанни конфликти за надмощие над тях, до войни за преразпределението им. Ето защо аз споделям мнението, че тази невидима, подмолна и за това ужасяваща пандемия не е случайна, че тя наистина е бич Божий и най-важното, че тя е съдбовно предупреждение към човешката агресивност и алчност за притежание. Убеден съм, че ако човечеството не разчете правилно това наистина съдбовно послание, то в скоро време ще ни сполетят още по-страшни и мъчителни беди.
След тази пандемия, която помете измамната сигурност на човечеството, светът наистина няма да е същият. Дано по-бързо се върнем в нормалността, дано световната и българската икономика оцелеят, за да се спасим от ужасите и агресивността на глада. Дано политиците, народите, всеки от нас хората да поумнеем, да се докоснем до целителната сила на покаянието и да се смирим.
БТА