Когато балансът на обществените интереси е нарушен, това е винаги в полза на една обществена група за сметка на друга или на други. Тогава следват протести, но нарушеният баланс на интереси не е законово изчерпателно регламентиран.
Има трудови протести като стачки, манифестации и други форми на протест. За тях има законови регламенти. Обаче за протести срещу най-тежките нарушения, като подмяната на волята на суверена с тази на мафиотски групи няма специален регламент.
Тогава се прилагат общите норми, които вменява чл.59 от Конституцията на РБ. Това е въпрос на дълг и чест на всеки гражданин да защити Отечеството си и поиска сметка за подмяната на обществения договор.
А общественият договор се счита за нищожен, когато ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ, наричан ГРАЖДАНИТЕ, преценят, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ, наричан ВЛАСТТА, не се справя с изпълнение на задълженията си.
Протестите към този момент напомнят като израз на гражданска позиция онази неподправена атмосфера на големите митинги след 1990 г. Разликата е, че сега по площадите са довчерашни опоненти, но обединени от моралното възмущение от наглостта на властта и мутрите в нея с решителността за съпротива. В това обединение, продиктувано от ситуацията, няма нищо чудно. Това е една житейска случайност като форма на необходимостта или пресечна точка на необходимости. Една енергия на младите и умни хора, обединена в едно с мъдростта и лоялността на по-възрастните.
Защото метафорично погледнато държавният кораб „България“ потъва. Това твърдение към този момент е малко пресилено, но е факт, че преди това, не дай Боже да се случи, корабът „България“ отдавна вече е превзет на абордаж от всякакви сборни пиратски групировки.
Следователно вариантите за демократично развитие и икономически просперитет на страната са лоши. Разкритията на медии, граждански сдружения и бизнесмени нервират властта и я отслабват, но тя не пада, защото пиратите имат огромен финансов ресурс и всички инструменти за репресии. Остава да чакаме самите пирати да се саморазправят помежду си, защото мръсните пари и куршумите вървят заедно. Така става винаги, когато един превзет кораб бъде ограбен, а екипажът му натирен в ъглите на трюма.
Няма значение дали на някои това им се струва пресилено, или не.
От тук нататък, след като са слезли на предварително бетонирания за себе си морски бряг, каквито и представления да играят пиратите от клана на аптекарите и патриотарите по телевизионни студиа, а Вожда им - от джипки и фейсбук live излъчвания, истината за състоянието, в което се намираме е сравнително ясна на всеки трезво мислещ човек.
Така че след увода с метафорите трябва категорично сериозно да се отбележи, че България е една разкапана от корупция държава, на опашката на развитието в Европа.
Държава, в която корупцията, като раково заболяване, е проникнала във всички системи на публична власт и регулиране, разяла е отвътре организма на държавата и не позволява той да функционира по своето същинско предназначение което е да управлява общите интереси и възходящото ни развитие като общество.
Нещо повече. България е държава, в която има не просто масова корупция. България е държава, в която корупцията е превърната в логика и същност на съществуването и упражняването на публична власт.
В България има не само и не просто масова или ендемична корупция, а е в наличност развит всепроникващ мафиотски феномен, по класическите елементи, които дават смисъла, същността и спецификата на явлението мафия. Мафия в пълния смисъл на думата с мрежа от паралелни на формалната и официална структура органи и организация на държавата "власт" на скрити зад кулисите хора. Това са класически престъпни групи и при това, не контролиращи живота в един или друг отделен регион на държавата, а в цялата държава.
Борисов и неговата лична партия ГЕРБ са функция и фактор на тази картина. В политически план те носят главната отговорност за това състояние на нещата, защото те управляват страната през повече от половината време, за което достигнахме до този разпад на правовия ред, законността, нормалността в българската държава. Борисов и неговата лична партия ГЕРБ извършиха най-голямата ментърджийска операция, за да заблудят достатъчно наивници в българското общество, че са "граждани за европейско развитие на България"...
Така успяха да превърнат порочните зависимости на корупцията и мафията в движеща сила на съществуването си като политическа партия, в едно допотопно перпетуум-мобиле на битуването си във властта.
Разбира се, картината на причините, зависимостите и факторите, които ни доведоха дотук съвсем не се ограничава до Борисов и неговата лична партия ГЕРБ.
За да достигнем дотук, разбира се, освен фактори, които се възползват, използват, управляват средата, има и социална среда, която позволява и приема това. Няма мафия без социално приемане на мафията. Има ни нас като общество, които се оказвахме и оказваме неспособни да осъзнаем проблема в целия му мащаб. Да осъзнаем интересите си, правата си, човешкото си достойнство. Да проявим инстинкта за самосъхранение. Да се противопоставим на изгниването на българската държава, на превръщането ѝ в хранителна среда за българската мафия, в пространство на беззаконие, облечено във власт, някъде там, накрая на Европа.
Така че протестите трябва да продължат до окончателната оставка на мафиотския кабинет "Борисов" 3, защото оставката е самостоятелен акт, а с мафията трудово-правни отношения не се прекратяват със заявление по чл.325.
Следователно, понякога срещу агресивната глупост на управляващите трябва да се противопостави нещо по-респектиращо от доброто възпитание!

ЦВЕТАН Лилков, председател на ДСБ - Видин
в. "НИЕ", бр. 30/20 юли