.
.
.
Мерки за превенция разпространението на заболяването африканска чума по свинете набелязаха във Видин. Във връзка с установено огнище на Африканска чума по свинете (АЧС) в село Долни Цибър, област Монтана във Видин се проведе заседание на Областната епизоотична комисия под ръководството на заместник областния управител Ани Арутюнян. Целта на срещата бе координиране на институционалните действия за превантивни мерки за недопускане на разпространение на заболяването по свинете в област Видин. Участие взеха представители на Областна дирекция по безопасност на храните, Областна дирекция на МВР, Регионална дирекция „ПБЗН“, Регионална здравна инспекция и РИОСВ – Монтана.
На заседанието беше представена информация за епизоотичната обстановка в област Видин, заложените мерки в Плана за действие в България по отношение на обектите за отглеждани на свине за лични нужди във връзка с АЧС, както и конкретизиране на задълженията на органите на местната власт при изпълнението на плана.
„Към настоящия момент епизоотичната обстановка в област Видин е нормална. Няма констатирани положителни проби на заболяването Африканска чума, както при домашните, така и при диви свине“, информира д-р Валери Велков от Областната дирекция „Безопасност на храните“. Предприети са всички действия от ветеринарните служби във връзка с контрола, превенцията и недопускане разпространение на заболяването по свинете на територията на област Видин, отбеляза директорът на Областната ветеринарна служба д-р Адриян Данков. Контролирано, по утвърден график, се провежда надзор в промишления свинекомплекс в гр. Дунавци и фамилната ферма в с. Тополовец. При добро взаимодействие, съвместно с органите на МВР, се следи за нерегламентирано движение на животни. Извършват се проверки и на места за търговия със животни, допълни ветеринарният специалист. Сериозен и непрекъснат е контролът в кланиците на територията на област Видин, както и в търговската мрежа, информира инж. Стойкова от отдел „Контрол на храните“.
В хода на проведените обсъждания, членовете на Областната епизоотична комисия взеха решения за превантивни действия от всички ангажирани институции, за недопускане на разпространението на АЧС. Набелязаните мерки включват специфичните ветеринарни протоколи за овладяване на заболяването, взаимодействието с органите на МВР за контрол на нерегламентираното транспортиране на животни, провеждането със съдействието на местната власт на инвентаризация на свиневъдни обекти тип „заден двор“.
„Въпреки, че заболяването не е опасно за хората, то нанася сериозни икономически щети и само с общи координирани и навременни действия, може да бъде овладяно разпространението му“, каза в заключение заместник областният управител Ани Арутюнян.
Какво знаем за Африканската чума по свинете и заплаха ли е тя за хората?
Африканската чума по свинете (АЧС, на англ. African swine fever) е силно заразна хеморагична вирусна болест по домашни и диви свине. Причинява се от ДНК вирус, принадлежащ към семейство Asfarviridae. АЧС е трансмисивна болест с потенциал за много сериозно и бързо разпространение, независимо от националните граници, има сериозни социално-икономически или обществени последици и е от голямо значение в международната търговия с животни и животински продукти. Именно поради тази причина, заболяването е включено в списъка на Световната организация за здраве на животните (OIE).
Вирусът на АЧС (African swine fever virus, ASFV) е много устойчив на инактивиране дори при екстремни условия на околната среда. Предаването се случва чрез директен контакт между болни и здрави животни. Непрякото предаване се случва чрез хранене с продукт, съдържащ заразено месо, чрез повърхности – помещения, превозни средства, инструменти, дрехи или чрез биологични вектори като меките кърлежи (оказва се, че някои видове са резервоар и вектори за вируса). Източниците на вируса са кръв, тъкани, секрети и екскреции на болни и мъртви животни, животни – преносители и меки кърлежи.
Клиничните признаци и смъртността могат да варират в зависимост от вирулентността на вируса и вида на инфектираните прасета. Острите форми на АЧС се характеризират с висока температура, депресия, анорексия и загуба на апетит, кръвоизливи в кожата (зачервяване на кожата на ушите , корем и крака), аборт при бременни свине майки, цианоза, повръщане, диария и смърт в рамките на 6-20 дни. Смъртността при острата форма на АЧС може да достигне до 100%. Подострите и хроничните форми се причиняват от умерено или слабо вирулентни вируси, които произвеждат по-малко интензивни клинични признаци, които могат да бъдат изразени за много по-дълги периоди. Смъртността е по-ниска, но все пак може да варира от 30 до 70%. Симптомите на хронично заболяване включват загуба на тегло, периодична треска, дихателни признаци, хронични кожни язви и артрит. Различните видове прасета могат да имат различна чувствителност към инфекция с вируса на АЧС. Африканските диви прасета (суиди) могат да бъдат заразни, без да показват клинични признаци, което означава, че те действат като резервоари.
Понастоящем няма одобрена ваксина за АЧС.