„Ще си позволя в този празничен за всички нас ден да споделя с вас мои мисли, които считам, че са и актуални, и общовалидни.
Политиката се базира на идеология – тоест на система от ценности и идеи, която освен да обясни обществото, мотивира и направлява определен тип обществени действия.
Без идеология не може да има морал. Но без философия не може да има политика, тъй като политиката е дял от философията. Тя не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст.
Засега бягството от морала в политиката е печеливша стратегия, тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към благоденствие и да бяга от тегобите. И ще бъде такава, докато сред достатъчно голяма част от обществото не се утвърди морал, който ще постулира хората да не разчитат на държавата, а да се оправят сами в живота.
Отстоявал съм убеждението, че политиката е най-висшата човешка дейност и съм си позволявал да изразявам тази мисъл публично. Много хора разглеждат това като идеалистична и наивна представа за политиката. Други ще открият, че в съвременните общества това твърдение не е приемливо. Върху тези неща съм мислил интензивно и продължително; това не е въпрос на отдалеченост от днешния ден.
Разбира се, ние не бива да объркваме теоретичния смисъл на твърдението и фактите, които текат у нас и по целия свят. Но на нас ни е нужно едно такова схващане за същината на политиката, за да можем да се ориентираме в хаоса от от съждания за факти.
Нека отговорим на въпроса какво е отличителното между политиката и много други дейности. В политиката се вземат решения, които са колективно обвързващи. Когато гласуваме и даваме власт на спечелилите изборите, едва ли съзнаваме, че решенията, които ще се вземат, обвързват всички членове на обществото.
Ако вникнем в съдържанието на тази формула, ще установим, че отговорността, свързана с всяко едно политическо решение, е изключителна, бих казал страховита.
Казвам просто и ясно – политиката е на първо място призвание. Обществото осигурява средства, за да могат политиците да извършват своята работа, а не за да се намесват в отношения на заплащане като посредници.
Отбелязвам това, защото тук се откроява същината на политиката, а в тази същина се намира полето на социалните ценности. И техният център е справедливостта. Справедливостта е осевата ценност на политическата дейност. В различните политически ориентации, да употребим не много чистия термин политически идеологии, справедливостта се разбира по различен начин.
Политическият деец изразява и представлява функциониращите в обществото ценности. А сериозният политик се изправя неизбежно пред тежки дилеми. В модерното демократично общество, каквото сме така или иначе и ние, се признава разнородността на функциониращите ценности.
Това е фундаменталната отлика на демократичните свободни общества от тоталитарните общества на несвободата. Трудността, пред която се изправя политикът е: как да се отстояват социални ценности и кои ценности да прилагаме с оглед интеграцията на обществото.
Защото има опасност да се придържаме към квазиценности, които могат да доведат до опасна дезинтеграция на обществото, и нека не звучи пресилено, до тежка криза и катастрофа. Упадъкът на ценностите и неспазването на обществените норми води до повсеместно равнодушие, до отказ да се вижда смисъла. А характерът на политическите отношения е такъв, че доверието е основата на всички основи.
Ако продължаваме да разпластяваме политическия живот, на всяка крачка сме изправени пред някаква обща ценност. Нужно е ценностите да се въплъщават. Ценност, която не се въплъщава, е празен звук. Въплътената ценност се нарича благо. А всички блага са свързване на реалните неща с ценностите.
Политика, която води до блага за обществото и до повече блага, е успешна дейност. Благодарение на такава политика прокламираните ценности се превръщат в жизнени факти и политиката създава своя траен смисъл.
Защо си позволих да привлека вниманието ви с тези мои размишления?
Като видинчанин, като българин и от тежестта на годините си, прецених, че е време и си дадох този шанс. С надеждата да бъда правилно разбран. Има и конкретика в ситуацията като повод.
Затова използвам възможността да призова общинските съветници, неприемащи ценностите, морала и политиките на номиниралите ги политически сили, да поемат своето морално право и да подадат заявления за напускане на Общинския съвет, защото противното означава директна кражба на доверие и гласове, които не са техни. И за да не съм голословен ще посоча като обидно да говорим в първо лице, единствено число, че започваме борба за върховенство на закона, електронно управление и развитие на регионите. Да започват сега тази борба бивши министри, областни управители и кметове е неразбираемо за нас. Бих им предложил да добавят в най-добрата управленска програма борба за мир в света и ликвидиране на глада. А най-добре да напуснат веднага ОбС Видин.
Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Такива за нас днес се явяват новите  почетни гражданин на Видин. Нека отдадем заслуженото на митрополит Кирил, удостоен посмъртно с това звание. На почетните граждани д-р Тодор Вълов, етнографа Нинко Заяков и безнесмена Ивайло Йотов. Честито!
Нека свети Димитър Солунски Чудотворец да ни закриля и даде шанс и издейства закрила пред Господ Бог за всеки видинчанин, всяко семейство и населено място, както и общината ни като цяло, да сме достойни, почтени и успяващи каквито са и новите почетни граждани на Видин.
Чести празник!
Бог с нас!“
Това каза в словото си народният представител Владимир Тошев на тържествената сесия по повод Димитровден на Общински съвет – Видин.