Два пъти са нараснали наложените запори върху заплати и пенсии на длъжници от страна на Националната агенция по приходите за май и юни, спрямо първите четири месеца на годината. Това сочи отчетът за изпълнението на бюджета на Министерството на финансите за полугодието на 2024 г.

Причината за този значителен ръст на запорите върху заплати и пенсии е внедрена нова функционалност, чрез която се извършват автоматизирани обработки за идентифициране на длъжници - физически лица, с което е осигурен масов режим за издаване на документите за налагане на запор при работодател, обясняват от НАП. 

В момента върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата не може да се налагат запори. За просрочени задължения към бюджета защитената от запор сума от заплатата е по-голяма. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. Така при 933 лева минимална заплата за 2024 г., защитената от запор сума става близо 1500 лева.

До запориране на заплати и пенсии се стига при образувано изпълнително дело за непогасени задължения в законоустановените срокове. НАП налага запори както заради неплатени в срок данъци и осигуровки, така и за задължения към други държавни институции.

Размерът на нововъзникналите просрочени задължения (главница и лихва) през първото полугодие на 2024 г. е нараснал с 253 млн. лв. или с 9,8 %, показва отчетът на Министерство на финансите. За погасяването на тези задължения са прихванати 201,3 млн. лв. (12,4 %) повече в сравнение със същия период на 2023 г., сочат още данните на ведомството.