Много се говори за това как телефоните, компютрите, таблетите и всякакви други електронни средства, популярно известни като „джаджи“, влияят зле на детето. Родителите се тревожат за децата си, страхуват се от последствията, срамуват се от неуспешните си опити да разсеят детето с анимационен филм, да го „изведат“ навън за да си отдъхне или нещо друго. И това е разбираемо, тъй като непрекъснато се обсъждат щетите от електронните средства: влошаване на зрението, изоставане в развитието, ограничаване обема на паметта, трудности с концентрацията на вниманието, объркване на реалността, намалена физическа активност, наднормено тегло и т.н. Педиатри, психолози и учители предлагат да се ограничи времето, което детето прекарва с компютър, телефон или таблет, но малцина казват как да стане това. Просто забраната често има точно обратния ефект.

Да видим какво може да се направи. Първо, всичко това (компютър, интернет, смартфони и таблети) вече е твърдо установено и вплетено в нашия живот: работа, обучение, свободно време, хобита.

Променени са самите отношения между родители и деца. В тях вече участва електронен посредник. Електронните средства, а не родителите, все повече се превръщат в източник на знания за детето, понякога са наставници, позволяващи  на детето да поиграе, докато родителят е зает или не иска да прави това с детето. Бебефони, гривни за проследяване на деца, телефони и други устройства поддържат доверието на децата в тези джаджи и формират навик. Това е норма за дете, което никога не е виждало друг свят.

С този факт трябва да се примирим. Светът вече се промени! Възможно е вашето дете, което е прекарало много време в компютърни игри, да стане най-адаптираният възрастен към новата реалност. Ако разгледате професиите, които се считат за професиите на бъдещето, повечето от тях са свързани с интернет и/или технологиите.

Второ, детето не просто така прекарва много време на телефона и не защото това устройство е нещо лошо, зло и вредно. Това е просто предмет, инструмент, който служи за улесняване на живота на човек и за неговото удобство. Важно е да разберете какво получава детето, когато седи пред компютъра, каква потребност удовлетворява. Това бягство изолация ли е от/на нещо или обратно, получаване на това, което му липсва в живота. Например, тийнейджър споделя стая с родителите си, но иска собствено отделно пространство, чиито граници гарантирано да не се нарушават. Такова пространство може да бъде компютърна игра, в която той се потапя.

Понякога е по-лесно да видите злото в компютъра и да обвините електронните джаджи като причина за всички проблеми, отколкото да разберете какво стои зад него. Но ще трябва да го разберете, ако все пак искате да промените нещо!

Какво все пак може да се направи?

Ето някои размисли по тази тема, много от които са потвърдени, вкл. чрез родителски опит.

1.Не се фокусирайте върху тази дейност.

Нека джаджите бъдат една от възможностите за прекарване на свободното време, точно като разходките, рисуването, спорта или чат с приятели. Така детето ще има еднакъв достъп до всичко. Ако изтъквате отделно тази дейност, тогава ще покажете на детето, че това е нещо специално.

2.Парадоксално, но все пак позволено.

Забраната винаги предизвиква интерес, особено когато самите родители са заседнали пред компютъра по работа или непрекъснато говорят по телефона. Известни са истории за възрастни, на които не им е било позволено да играят компютърни игри като деца, което само подклажда интересът им към този процес. За съжаление децата гледат родителите си и мечтаят да станат възрастни, за да могат да сърфират в интернет, по телефона и да играят игри колкото си искат. 

Ако забраната е единственият начин да повлияете на детето си и да го накажете, чрез забрана, то седенето пред компютъра става много ценно за детето, а също и начин да изрази протест и гняв към родителите. И то ще го използва, съзнателно или не!

С други думи, не забранявайте, а обяснете последствията: защо това не е необходимо и какво е по-добре. И най-вероятно повтаряйте и обяснявайте много пъти с думи, разбираеми за едно дете.

3.Ясни правила.

Ако все пак за вас е важно да въведете ограничения, то разработете ясни граници кога, колко и как детето може да използва компютър, интернет и телефон. Това трябва да е ясно и разбираемо. Ако правилата се променят, а последствията от нарушенията всеки път са различни или всеки от родителите има различно мнение по въпроса, тогава детето ще се ориентира трудно.

4.Разберете какво липсва на детето и предложете варианти.

Зад привързаността на детето към компютъра често се крие липса на комуникация с приятели, недостатъчно родителско внимание, любов, лично пространство или някакъв друг дефицит. Как тази потребност може да бъде задоволена във вашите условия на живот? Какво друго можете да предложите на детето си?

Най-вероятно това са доста изпълними задачи: да бъдете по-емоционално достъпни, когато общувате с детето си или да уважавате личните му граници.

5.Научете детето на безопасно използване. 

Правилата за онлайн безопасност и разбирането например за въздействието на екраните върху човешката физиология, ще помогнат за намаляване на безпокойството ви. Ще трябва да разберете яркостта на екрана, размера и разстоянието от него. Научете детето си на времеви график. Обяснете му спокойно, без да го плашите, каква информация не трябва да се публикува в интернет, как да общувате с непознати и т.н. В интернет има множество видеа за това. 

6.Използвайте заедно.

Игрите, които детето играе и компютърните умения могат да станат теми на разговор. Например, проявявали ли сте интерес какви игри играе детето, какви персонажи избира, какво обича да прави, какви задачи да решава и с какво да се справя? Може би такава дискусия ще ви сближи и по-доброто разбиране на интересите на детето ще хвърли светлина върху това какво е то. Това може да намали безпокойството ви и да подобри взаимното разбиране. Само интересът трябва да е искрен.

7.Разберете очакванията си към детето.

Има вероятност по този начин детето да управлява свободното си време, на което има право. Какво бихте искали то да направи вместо това? С какво друго би се занимавало?  Практически всеки родител трябва да се изправи пред реалността, че детето ще се различава от вътрешните му представи на някакво идеално дете. Винаги има неща, които родителят би искал да види в детето си, но реалността е друга.

8.Знайте кога да биете тревога.

Става дума за състоянието на компютърна зависимост. Ето няколко признака, при откриването на които трябва да се консултирате със специалист:

-постоянни натрапчиви мисли за времето пред компютъра;

-детето не разполага с други начини да изпита радост и да получава удоволствие от живота;

-почти е невъзможно да прекъсне заниманията си, дори когато наистина има нужда;

-раздразнение, тревожност, повишена възбудимост и избухливост, ако няма възможност да седне пред компютъра в близко бъдеще;

-забелязвате, че заради компютъра детето не осъзнава своите физиологичните си потребности, недоспиване.

Разбира се, всеки конкретен случай трябва да бъде внимателно проучен.