.
.
.
„НИЕ“: Г-н Скорчев, Вие сте трети мандат кмет на град Дунавци – за тези три мандата Ви се налага да работите с трети различен кмет на община Видин.
Димчо Скорчев: Така е. Но за разлика от първите двама, със сегашния кмет на община Видин работя много добре. Доволен съм от това, че държанието на д-р Цветан Ценков няма нищо общо с държанието на предишните – отношението му към кметовете, към хората като цяло е съвсем различно. Може би е така, защото настоящият кмет е завършил хуманна медицина и това дава своето отражение в начина, по който се държи с хората.
„НИЕ“: В предходните мандати нееднократно сигнализирахте, че Кметство Дунавци не получава средства, а и работна сила, за извършване на дейности като косене, поддържане на обществени пространства и т.н. Сега прави впечатление, че градът е поддържан.
Димчо Скорчев: Благодаря, че сте забелязали това. Редовно косим, поддържаме хигиената. Сега също няма средства за косене – до момента не сме получили никакви пари за тази дейност. Но до момента аз плащам горивото, масло и т.н. със собствени средства. Може би ще дойде момент да ми възстановят тези пари. Но аз не роптая. Защото когато и да звъня по телефона на кмета на общината, той се обажда, а ако на момента не може да разговаря, ми връща обаждане при първа възможност, съответно провеждаме разговор и се взима съответното решение по проблема, за който го търся. Докато при предишните кметове на общината, мога да твърдя, че отношението кмет на община – кмет на кметство беше изключително различно, изключително неприемливо, поне за мен. Със сигурност и аз имам вина за това нещо, не съм безгрешен, но начинът, по който се отнасяха кметовете на община Видин през първия и втория мандат просто не подобаваше на позицията, която заемаха.
Сега мога да кажа, че с желание идвам на работа и с желание върша всичко. Не искам да акцентирам на това, че аз плащам например за горивото за машините, с които се коси. Наистина, никой не е длъжен да си бръкне в джоба и да купи бензин, масло или нещо друго, което е необходимо за косенето и останалите дейности за поддържане на добрия вид на едно населено място. Но аз правя това поради простата причина, че изпитвам удоволствие да работя с екипа, който д-р Ценков е създал.
В момента подготвям едно писмо до председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Парламента и до министъра на младежта и спорта. Имам идея да направим спортна зала в Дунавци. Има човек, който лобира за Дунавци и, надявам се, че ще се случи това нещо. Очаквам кметът на община Видин да даде едно подкрепително писмо и след това ще изпратя двете писма. Дано скоро да получа отговор и той да е положителен.
„НИЕ“: В момента няма стартирали програми за заетост. Но предстои да бъде одобрена Регионалната програма за заетост. В предишни години споделяхте, че не се осигуряват достатъчно бройки за безработни от Дунавци. Как стоят нещата сега?
Димчо Скорчев: Запознат съм с Регионалната програма, но, за съжаление, тя не може да отговори на потребностите на Дунавци. Ще има една бройка за Дунавци. По Регионалната програма ще има 24 бройки за община Видин.
Трябва да се има предвид, че ще има села, за които няма да има нито една бройка по тази програма. Не е важно само аз да съм добре, важно е всички кметове и кметски наместници да са доволни. И в тези села, за които няма да има бройки, кметовете и кметските наместници ще имат основание да не са доволни. Макар че, от друга страна, Дунавци е голямо населено място и мисля, че основателно е решението, защото ние имаме голяма необходимост от работна ръка. За съжаление, т.нар. 14-дневки все още не са възстановени – преди разпределяхме хората, така че през целия месец да има по трима-четирима, които да помагат за почистване и други дейности по поддръжка.
За мен е много важна визията на населеното място. Редовно изпращам хора да почистват на входа на Дунавци, при „Чолакис“ – не достатъчно възпитани водачи на автомобили хвърлят боклуци, бутилки, хартии, което за мен е страшно неприлично. Но още по-неприлично е тези боклуци да стоят на входа на град Дунавци.
Първият мандат, когато застъпих, в старите гробища във „Видбол“ нямаше влизане – всичко беше в храсталаци и бодли. И първата ми „бойна“ задача беше да разреша този проблем, защото ми е пределно ясно, че възрастните хора искат да могат да отидат на гробища, да запалят свещичка на гроба на своя покойник, да прелеят, да разнесат, но нямаше как да го направят заради храсталаците, които бяха превзели гробищния парк. Доста беше трудно да се справим. Но съм доволен от свършеното. Дори когато присъствам на погребения, хора от други места учудено приемат колко са поддържани нашите гробище. За мен това е важно. И не се отнася само за гробищата, но и за градинките, за парковете, за стадиона. Искам всичко да бъде поддържано, за да има град Дунавци подобаващ вид.
Мисля, че хората в Дунавци оценяват това. Повече от две трети от хората са гласували за мен на предходните избори, така че не ме притеснява опозицията. Шепа хора са тези, които постоянно атакуват, но без такива не може. Макар че постоянно им казвам, че ако са една градивна опозиция, аз ще бъда доволен, защото ще има някой да ми каже какво не съм направил както трябва. Но всеки има право на мнение. Аз продължавам да си върша работата.
„НИЕ“: През последните седмици се заговори за бъдещето на основното училище в Дунавци.
Димчо Скорчев: Това беше една доста тревожна тема за населението в Дунавци и за мен, като кмет на това населено място, защото аз най-малко искам по време на моето кметуване училището да бъде закрито. За съжаление, голяма част от децата родители им са предпочели да ги записват в училища в град Видин – вероятно са преценили, че в училището в Дунавци недостатъчно добро образование получават или че е недостатъчно добро отношение на екипа на директорката на училището.
Миналата или по миналата година над 50 деца от Дунавци пътуваха за Видин, за да учат във видински училища. Това ми дава повод да си мисля, че проблемът е по-скоро в екипа на основното училище, защото едва ли родителите държат децата им да се блъскат сутрин в автобуса или пък самите родители да карат децата си всяка сутрин до Видин и след края на учебните занятия да ходят да ги прибират.
„НИЕ“: Доколкото съм запозната, решението, което се взе, е да се даде шанс на едно ново ръководство да се опита да обърне тези тенденции.
Димчо Скорчев: Така е. Такова беше и моето желание. Така че с едно ново ръководство на основното училище да работим ръка за ръка, за съжаление, със старото не можехме да постигнем подобно сътрудничество. Надявам се нещата да потръгнат и училището да продължи да съществува.
До 25-и е срокът, в който могат да се подават документи за временно изпълняващ длъжността директор на училището и може би септември или октомври месец ще бъде конкурсът за избиране на нов директор. Но през следващата учебна година със сигурност ще има прием в основното училище в Дунавци.
Основното училище е база за професионалната гимназия – децата от средното училище след това продължават в гимназията по селско стопанство, както децата от детската градина отиват в основното училище. Това е един затворен кръг. Не знам защо част от родителите решават, че професионалните гимназии във Видин са по-добри от гимназията по селско стопанство – мисля, че в гимназията в Дунавци децата могат да получат добра професия, което да им бъде един трамплин в живота по-нататък. Аз съм председател на Обществения съвет в гимназията по селско стопанство – постоянно контактуваме с директорката, с учителите; дори заедно ходим в други населени места, за да представим предимствата на гимназията в Дунавци и успяваме, поне донякъде, да привлечем деца, които да учат тук.
Защото имаме нагледен пример какво се случва със сградния фонд, когато едно училище бъде затворено. Сградата на бившето второ основно училище в момента е с разбити прозорци и врати, изкъртено дюшеме – за съжаление, предходният кмет на община Видин Огнян Ценков премахна охраната, дотогава сградата се охраняваше със СОТ, но след като охраната беше премахната последствията са налице.
„НИЕ“: Друг наболял в момента проблем е недоволството на част от жителите на град Дунавци заради миризмата, която се разнася от свинекомплекса. Бяха организирани и два протеста. Не мога да не Ви помоля за коментар, още повече че и срещу Вас бяха отправени обвинения.
Димчо Скорчев: В момента на бюрото пред мен има една докладна, която съм изпратил до директора на РИОСВ – Монтана, тя е от 18.02.2020 година, тоест преди началото на протестите. Ще Ви зачета само част от докладната: „… във връзка със свинефермата, която вече функционира, дори с непълен капацитет, Ви информирам, че по-голяма част от жителите, живеещи в квартал „Видбол“ и, по-точно, тези, живеещи в близост до свинефермата, ежедневно се оплакват от остра, задушлива миризма. Неколкократно разговарях с отговорника, който категорично отказа да има миризма. Заявявам най-отговорно, че такава има и многократно съм получавал обаждания от съкварталци. Не твърдя, че миризмата е постоянно (денонощна), но мога да твърдя, че на определени моменти миризмата е почти нетърпима“.
Аз живея в близост до фермата и не само заради това ме вълнува този проблем – вълнува ме и заради хората, които живеят в този район. Два пъти замерваха със специална апаратура от РИОСВ – Монтана, и двата пъти уредите не отчетоха никакви отклонения от нормите, не бяха установени никакви вредни за здравето на хората вещества във въздуха. Въпреки че миризма има.
Но, тук ще отворя една скоба, има нещо положително, което е свързано с фермата. Направих си труда да проуча и се оказа, че 29 души от Дунавци са назначени на работа там – тоест, 29 семейства се прехранват от тази свинеферма. В момента започват да строят кланица, което ще доведе до разкриване на още доста работни места, които потенциално могат да бъдат заети от жители на Дунавци. Това хич не е малко за едно населено място като Дунавци, където няма никакви други възможности за поминък на населението. Ако имахме две-три фабрики, които да функционират и да поемат работна ръка, тогава би било по-друго, защото миризмата пречи на всички – включително и на мен, както вече казах. Но не съм съгласен тези 29 човека да останат на улицата, защото тези 29 човека хранят 29 семейства и това е добре дошло за Дунавци.
Затова аз съм на кантар. Не мога да кажа, че съм против свинефермата, но не може да се кажа и че съм за. Проблемът има две страни, защото ако я нямаше фермата, хората от Дунавци, които работят там, сега щяха да са пред моя кабинет, за да искат работа. А сама знаете колко малко програми се спускат и колко малко хора се назначават – ето, по Регионалната програма за заетост за цялата община Видин има само 24 бройки. А в момента в свинефермата работят 29 души от Дунавци. Затова бях на първия протест, но не излязох да преграждам пътя; упрекват ме, че не съм присъствал на втория протест – действително това е така, бях болничен, имах лични проблеми, които не бих искал да споделям. Но затова не съм присъствал, а не защото от някого ме е страх или съм притеснен от нещо. Няма от какво да се притеснявам, защото за тази свинеферма единствено и само Огнян Ценков е подписал документите за построяването, тоест разрешителното да започне тази ферма да работи. Аз не съм подписвал нищо, това не е в моите правомощия.
Разговарях с работници, както и с отговорника на свинефермата и ме информираха, че се очаква някаква белгийска система за филтриране на въздуха. Ходили са в Белгия, разговаряли са за внедряването на такава система – тя е доста скъпа, но казаха, че имат предвид да я закупят и да я монтират. Надявам се този проблем да се реши.
Разговора води ТЕОДОРА Макавеева