Доц. Здравко Димитров: Бонония е антична крепост без аналог в България

Сподели: 

Тазгодишните разкопки на античния римски град Бонония, чиито останки лежат под днешен Видин, са на своя финал. Археолозите от няколко години работят в терен в квартал „Калето“, намиращ се в близост до Професионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“. През настоящата археологическа кампания продължи проучването на западната крепостна стена на античната крепост, но заедно с това се работи и по разкритата през тази година Кула №10 .
Разкопките на антична Бонония започнаха трудно – те стартираха през 2014 година със средства на видинския музей, като първоначално работата се концентрира върху останките на Кула №8. В следващите години проучванията продължиха, макар и в доста ограничен мащаб. Значим напредък беше постигнат през 2019 година, когато за пръв път Министерство на културата отпусна финансиране за проучване на Бонония. Тази година отново културното ведомство отпусна средства – този път в размер на близо 30 000 лв., което позволи на екипа, ръководен от доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН, да продължи разкопките. Допълнително 20 000 лв. даде и Община Видин. Благодарение на това на обекта се работи вече втори месец.
На своя финал са най-големите до момента разкопки в Бонония
След броени дни разкопките на Бонония за тази година ще приключат – поне на терен. Тепърва археолозите ще продължат с описването и анализирането на резултатите. А те са повече от добри. „В цялата история на проучването на Бонония, това са най-големите и най-активните разкопки – започнаха още септември и вече два месеца активно се работи, с 30 работници и 7-8 души археологически екип, много архитекти, геодезисти, реставраторите идват другата седмица. В момента сме на последния етап на проучването. Достигнахме ниво от края на 5-6 век – финала на Късната античност, когато Бонония е унищожена от нашествията на аварските племена, които много добре се улавят в една теренна ситуация зад западната порта на Бонония“, заяви доц. Здравко Димитров.
Богатите културни пластове пазят находки от няколко различни епохи
Тепърва всички находки ще бъдат обработени и реставрирани, посочи доц. Димитров. А това е сериозна задача, защото културните пластове са няколко и всеки от тях пази богати находки от съответните епохи. „Само османският пласт на Видин е 2 – 2,5 метра, тъй като все пак в периода 15-19 век Видин е огромен център на Османската империя, фортпост на Империята към Централна и Западна Европа. Тук се очертава един сериозен културен пласт – досега сме проучили повече от четири метра в дълбочина. А от времето на нашата колежка Йорданка Атанасова знаем, че културният пласт в Бонония достига на места и 7 метра дълбочина – там, където е блок „Палма“ и е открита бронзовата глава от императорска статуя, пластът до 1 век е 7 метра дълбок. Така че ние тепърва започваме тук разкопките в дълбочина – да разкриваме историята на града“, обясни археологът.
Сред находките от тази година най-много са монетите – от Късната античност, Ранното средновековие. Археолозите са открили анонимни фолиси от 11 и 12 век (фолис е бронзова или медна монета, сечена в периода на късната Римска империя и след това във Византия), които разкриват много добре развитието на Видин във времето на Византийското владичество. Намерени са монети и от Късното средновековие – от периода, в който Видин е столица на Видинското царство, както и монети от продължилия няколко века османски период.
Сред по-интересните находки са и няколко цели съда от времето на Йоан Срацимир, които са със сграфито украса. „Миналата година в изложбата „Българска археология“ беше включен много хубав съд с паун, орнаментиран на дъното на съда. Тази година също имаме подобни богато орнаментирани съдове от Късното средновековие. Много са интересни нещата, които намираме от бившия еврейски квартал“, разказа доц. Димитров. Допълни, че са намерени и накити, костени предмети – като цяло находките включват абсолютно пълния спектър от бита на хората, населявали земите на днешен Видин от Късната античност чак до 19 век.
Бонония – антична крепост без аналог в България
Според доц. Здравко Димитров античният град Бонония е археологически обект, който е без аналог в България. Археологът е категоричен, че има огромен потенциал за превръщането на Бонония в значим туристически обект. „Тук е най-голямата крепостна стена, откривана в цяла България. Широчината на крепостния зид е 4 метра. За сравнение в Рациария, столицата на провинцията, крепостната стена е широка 2,20 метра, във Филипопол – 2,50 метра. Така че Бонония е наистина уникално силно укрепена римска крепост, с десетоъгълни кули. Единственият аналог на такава мощна крепостна система от римската епоха има в Зайчар, във Феликс Ромулиана, където обектът се посещава много сериозно от туристи“, заяви доц. Димитров.
Той допълни, че предстои през следващата седмица да бъде оформена задължителната документация и да се направи фотографско заснемане на обекта. След което започва зимното консервиране. С това работата за тази година на терен ще приключи.
Амбициозни цели си поставят археолозите на Бонония за 2022 г.
Създадена е обаче много стройна организация като работна програма, така че археолозите още отсега са наясно с целите за следващата година. „Планирали сме цялостното проучване на този парцел-общинска собственост и искаме догодина да свържем разкопките на стария, северния сектор – Кула №8, с Кула №10, за да можем в края на 2022 година град Видин да има напълно проучени две крепостни кули и над 100 метра от цялата крепостна стена на Бонония, което ще е великолепна даденост в центъра на града за развитието на туризма“, подчерта доц. Димитров.
„Това е може би обектът, който има най-големи перспективи за продължаване на разкопките, именно защото Общината всяка година се ангажира с подкрепа за проучванията. Така че всяка година можем да разширяваме мащаба на проучването и да се откриват повече нови архитектурни структури, които са голям капитал за развитието на културния туризъм и във Видин, а и в целия регион“, заяви ръководителят на разкопките.
Кметът д-р Ценков: Община Видин ще продължи да подкрепя проучването на Бонония
Уверение, че общинската подкрепа ще продължи даде кметът на община Видин д-р Цветан Ценков. Днес (17 ноември) градоначалникът и заместник-кметът Борислава Борисова посетиха разкопките на Бонония. Д-р Ценков посочи, че с доц. Димитров са обсъдили какво е необходимо, за да продължат разкопките и в съседни общински терени. Кметът подчерта в тази връзка, че Общината ще извърши необходимите административни процедури, за да се случи това, защото по този начин ще се създаде един значим атракцион. Видинският кмет допълни, че е обсъждано и продължаване на разкопките в района на крепостта „Баба Вида“, където направеното геофизично заснемане е показало наличието на още една от кулите, разположена на северната крепостна стена на Бонония. Има идея и в общинска сграда непосредствено до разкопките, която е останала от стария еврейски квартал, да се направи музей с находки от римската крепост.
В началото на 2021 година около 15 000 лв. бяха отделени от бюджета на Община Видин за почистване на Шарампоя и за разкопки, обясни заместник-кметът Борислава Борисова. Тя допълни, че това, както и отпуснатите в последствие 20 000 лв. за антична Бонония, са доказателство, че общинското ръководство осъществява правилните политики, целящи превръщането на Видин в предпочитана туристическа дестинация.
Д-р Ценков отбеляза, че е необходимо значително финансиране, което обаче не е във възможностите на Общината. „И общинското ръководство, и археологическият екип ще настояваме пред следващите български правителства да заделят от бюджета на страната поне половин милион лева за Рациария и Бонония, защото двата обекта са свързани. Видин има огромен потенциал да се развие като туристическа дестинация на база на многопластовата история и на уникалните си природни дадености“, заяви д-р Ценков.
Че живеем в град с големи перспективи да се превърне в туристически център е категоричен и доц. Здравко Димитров. „Във Видин има археологически пластове, разкриващи 20 века история. Видин има крепостни останки от римската епоха, от средновековната и от османския период – три крепости от три епохи, което няма нито един друг град в България“, заяви археологът.

НИЕ