Емил Андреев: Бог ще ни пощади и този път

Сподели: 
Емил Андреев, писател, преводач, съсценарист на сериалите "Под прикритие" и "Четвърта власт"

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19, или постепенно ще възстанови предишния си облик?
Емил Андреев: Светът никога не е бил един и същ, с всеки изминат миг ние го променяме и за добро, и за лошо. Божественият план за спасението на човеците постоянно се проваля, поради тяхната нестихваща зла природа и стръвна лакомия. Светът пак е стъписан; уж пращим от мъдрост и пак не се поучава. Ония, които го знаят, са безпомощни. Не вярвам в "светло бъдеще", защото ме е срам от човешкото минало, но все пак си мисля, че Бог ще ни пощади и тоя път. Иначе съм потаен песимист: какво му беше хубавото на "предишния облик"(!) - вечните глад, мизерия и убийства...
Технологично-олигархичният феодализъм е непоклатим, шепата финансови велможи ще упълномощят своите властови протези по света да залъгват все по-обедняващите и неграмотни маси с нови виртуални илюзии, с регулиран консумеризъм, но най-вече с предозирано всяване на страх. Така светът ще става все "по-прекрасен" по Хъксли, докато не сбъднем съвсем неговите пророчества.
- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационниЕ) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
Емил Андреев: Не мога, но вероятно бесовете на страха ще ни направят по-предпазливи, а така и (дай, Боже!) по-малко агресивни. Разкъсан съм между апокалиптичния ужас от отприщването на реки от кръв (чрез нова свeтовна война) и светлата надежда, че властовите протези най-после ще се обърнат срещу своите господари и ще променят принципно правилата за разпределение на благата по света и в частност у нас. Твърде утопично е, за да се сбъдне! Би могло да се случи и в национален план, но за сега не виждам нито политически субект, нито личност, обладана от желание за справяне с примитивния олигархичен модел на управление в България. Колкото и да е приповдигнат и умен дискурсът на нашето кяфкане, керванът все още ни се надсмива и си върви. Ала българският народ има здрави инстинкти за оцеляване - показа го и в дните на извънредното положение, няма да спре да настоява за промени в името на справедливостта и по-добрия живот. Бог е милостив, смелост трябва!
- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
Емил Андреев: Ако Ковид-19 е човешки продукт, създаден с користни икономико-властови цели за господство, то няма метафора, която да го онагледи. Ако е природен вирус, неизбежна даденост като всяка болест (в което съм убеден), той би могъл да се оприличи на поредната река, която с ум, дружно и загрижени един за друг, ще преплуваме в името на човешкото оцеляване и усъвършенстване.
Морални поуки? Изкушавам се и ще цитирам завещанието на Алберт Айнщайн: "Мило потомство! Ако не си станало по-справедливо, по-миролюбиво и общо взето по-разумно, отколкото сме ние (или бяхме), тогава няма какво: върви по дяволите!".
БТА