Интересни и ценни находки разкрива неолитното селище, чиито останки се намират край видинското село Майор Узуново. За археолозите намерените там предмети, които включват ритуални керамични съдове (примери за най-ранната керамика), култови масички и уникална нефритена тесличка, са богат източник на информация за хората, живели по тези земи преди повече от 8000 години.

Разкопките край Майор Узуново, започнали в началото на месец ноември, са под ръководството на Георги Ганецовски, директор на Регионалния исторически музей във Враца. Извършват се съвместно с Регионалния исторически музей във Видин. На пресконференция в Епиграфския център бяха представени резултатите от проучването. 

„Първите ни прояви в този район – местността Градец, са през 2013 година, когато установихме, от наша археологическа оценка, колко е важен този обект. И колко е застрашен от иманярско унищожение заради намиращия се в съседство, и дори частично припокриващ го, обект от римската епоха и от Ранното средновековие. Това ни накара да предприемем спасителни разкопки, те дадоха великолепни резултати“, припомни Георги Ганецовски. Той допълни, че през 2018 година започват и редовни проучвания на неолитното селище, с държавно финансиране – от програмата на Министерството на културата за подкрепа на археологическите проучвания. През следващите години обаче този обект остава на заден план и финансирането спира. До тази година, когато от частен източник се осигуряват необходимите средства. 

„Тази година ние всъщност продължихме от там, до където бяхме стигнали през 2018 година – проучваме т.нар. „структура 2“. Това е една структура с жилищен и стопански характер, която е била използвана на два етапа, имала е две преустройства и две различни характеристики. Особено интересен е вторият етап – по-късният, всъщност, в който част от нея е била използвана като „боклукчийска яма“, а обикновено там се изхвърлят най-различни неща. И всъщност за всеки един археолог „боклукчийската яма“ е мечта, защото тя ни носи огромно количество информация“, обясни Ганецовски. 

Така и при проучването на тази структура учените събират важна информация. На първо място, те научават, че проучваното неолитно селище е един от най-важните обекти, касаещи появата на първата европейска цивилизация, която възниква в края на седмо-началото на шесто хилядолетие преди Христа. „На територията на България са намерени единици обекти и за мен е изключително ценно, че един от тези обекти е именно тук, край Майор Узуново, а именно поради близостта до съседна Сърбия, по-точно до Лепенски вир, където са регистрирани немалко обекти, свързани с появата на тази цивилизация“, обясни ръководителят на проучването.

Друга информация, която екипът успява да получи е, че представителите на тази цивилизация за първи път започват да произвеждат керамика, което става ясно от намерените находки. „Огромното количество керамика е виртуозно изработена, изключително прецизно – както технически, така и от гледна точка на технологията на обработка на повърхността“, посочи Ганецовски. Така в учените, работещи на археологическия обект, се поражда въпросът как изведнъж възниква първата изкуствена материя, а именно керамиката, на толкова високо технологично ниво и ниво на познание, допълни той. „Определено тези хора ни сервират загадки“, обобщи археологът. 

На трето място учените научават, че мястото за селището е избрано заради многото извори и наличието в непосредствена близост на находище на глина. В района липсва обаче находище на кремък, каза още Ганецовски. Той поясни, че всъщност именно кремъкът е най-важната суровина, чрез която представителите на тази цивилизация са можели да осигурят своята прехрана – по това време използването на метал все още е непознато и от кремък са произвеждани всички инструменти и всички сечива. Необходимият, но липсващ в района на неолитното селище кремък, е доставян от района на Лудогорието, от което могат да се правят заключения за това какъв обмен и каква комуникация са осъществявали тези праисторически хора, за да си доставят тази изключително ценна суровина, каза ръководителят на проучването.  

Освен кремъчни оръдия на труда, екипът намира и т.нар. керамични „жетони“ – керамични дискове, изработени от стената на съдовете, след като те са били счупени. „Дискът – кръг, това е тяхната много сериозна символика за осигуряване на плодородието, те са изключително духовно развити хора и тяхното битие е свързано точно с осигуряването на прехраната, а това зависи от плодородието. Диск – това е слънчевият диск и съответно вечността“, обясни Ганецовски. При проучването са намерени и фрагменти от керамични олтарчета, наричани още ритуални масички, които са с интересна орнаментация, допълни той. 

Освен на кремък, в района на селището е имало и дефицит на камък, което е накарало тези праисторически хора да преизползват каменните инструменти. „Това, което ни направи впечатление и което е по-различно от други обекти, е използването на кварцит, който явно в района наблизо се е намирал“, отбеляза Ганецовски. 

Една от най-хубавите находки обаче, открита съвсем в началото на разкопките, е една нефритена тесличка, по която се установяват опити за пробиване от двете страни, а по малкия размер на тесличката учените съдят, че нейната цел е била да служи за амулет. Нефритът като полускъпоценен камък е бил високо ценен още тогава, той е един от най-твърдите видове камък, използвани в периода на Ранния неолит – преди 8000 години. „Изключително рядка и ценна находка. Находище на нефрит – най-близкото на мен известно, е в района на планината Огражден“, уточни Ганецовски. 

Ръководителят на разкопките разказа, че друга великолепна  находка е едно изделие от кост, наречено лабрета – стилизирана, унифицирана форма, включваща дълго цилиндрично тяло и два роговидни израстъка. Изделия с такава форма са характерни точно за най-ранния период на ранния неолит, след което те изчезват. „Това е една много добре датираща находка… Този предмет символизира мъжкото начало, отново за осигуряване на плодородие“, обясни Ганецовски. Той допълни, че през 2018 година в същата „структура 2“ са намерени няколко лабрети, но керамични. „Лично аз подобен предмет, изработен от кост, за първи път виждам, и за мен  това е нещо действително уникално“, подчерта археологът. Той допълни, че при проучването са намерени и по-обикновени предмети от бита, например прешлен за вретено, който обаче носи информация за част от стопанството на тези древни земеделци.

Една от големите загадки, които тези първобитни хора, живели преди 8000 години, поставят пред нас, е за начина им на оцеляване, каза Георги Ганецовски. „Има разпространена теория за т.нар. мини ледников период, който продължава между 6300-6100 година преди Христа. А от Майор Узуново имаме въглеводородни данни от животински кости, като най-ранната е от 6100 година пр. Христа, самия край на този миниледников период. Тоест, тези хора са живели в една много провокативна палеосреда. И тук възниква големият въпрос, който ние тепърва ще доразвиваме – доколко в тези географски ширини е имало такъв студен период, защото вече откритията ни дават някои основания да ревизираме част от тази теория, поне конкретно за този географски ареал, между Дунава и Стара планина“, отбеляза той.

Георги Ганецовски изрази надежда разкопките да продължат и през следващата година, независимо дали това ще се случи с държавно финансиране или без. 

Финансирането на разкопките в Майор Узуново е осигурено от частна фирма, представлявана от инж. Иван Лишков.

НИЕ