„НИЕ“: Г-н Кунчев, каква е ролята на училищния психолог и на учителя за превенция на зависимостите сред учениците?

Кирил Кунчев: Работата на педагогическите специалисти в училищната среда за превенция на зависимостите е комплексна и тя не започва от момента на появата или диагностицирането на някаква зависимост. Много преди това в ежедневното общуване с децата наблюдателният учител е направил скрининг и е фиксирал настъпили устойчиви във времето изменения в поведението.

Появата на зависимост при определен тийнейджър във всеки случай е свързана с конкретна причина, показваща някои педагогически пропуски/грешки на родители или учители. Например, тийнейджърът няма критично отношение към получената информация, уменията за саморегулация не са развити, той не е усвоил адекватни начини за получаване на удоволствие, не може да се справи с трудностите на живота, в поведението му се наблюдава ригидност, силни съпротиви, не може да защити своята индивидуалност, да устои на асоциално група, на нейния лидер. От друга страна, резките промени в емоционалното състояние и поведенческите прояви на детето при общуването с връстници са много силен диагностичен критерий. Именно това са индикатори, в които на ниво училищна среда се активизират дейности за индивидуална работа по даден случай. Това е особен вид дейност, която се осъществява първоначално от училищния психолог, а впоследствие сериозните случаи се поемат от специализирани институции.   

„НИЕ“: Кой е най-тежкият случай, с който сте се срещал?

Кирил Кунчев: Когато говорим за конкретни ситуации за включване на училищния психолог, то отново искам да подчертая, че при добре работеща училищна институция предвестниците за появата и наличието на рисково поведение у определен ученик постъпват на бюрото на специалиста много преди възникването на състояние на зависимост. Източници на тези сигнали могат да бъдат преки наблюдения, ученици, учители, органите на МВР или други институции.

Такъв беше случаят с ученичка в 9 клас. Момиче с добър училищен успех, приятна външност, с широки и многобройни социални контакти, социално и физически зряла, особено активна в училищните мероприятия, с неадекватно висока самооценка, горделива, емоционално експресивна, импулсивна, със слаб самоконтрол на реакциите, внушаема, с високи претенции и податлива на външно емоционално въздействие, с чести прояви на фриволно поведение. В процеса си на борба, чрез неконструктивни средства, да запази лидерска позиция в приятелския си кръг, в крайна сметка тя бе отхвърлена. Инкасира загуба на значимата до този момент за нея социална група, към която принадлежеше. В семейството – двама родители, поддържащи комбинация от пропускливо-снизходителен и уговарящ стил на възпитание, формално сътрудничещи на училището. Независимо от някои несъвършенства на характера и семейния стил на общуване, преди настъпване на самото събитие, образно да го наречем „пропадане“, никой не би предположил, че точно тя би могла да попадне в социална среда, която не е типична за нея и която впоследствие се оказа, че я въвлича в състояние на риск. Стремежът да удовлетвори потребността си за принадлежност към среда, която й позволява типичните за нея фриволност, невъздържаност, свобода на действията и остри преживявания на удоволствие и риск, комбинирано с общителния й характер и възможностите на социалните мрежи бяха причина момичето да създаде нови контакти с непознати за нея до момента лица. Именно водена от мотивите за получаване на приятни преживявания и в резултат на лековерния си характер, и повишена внушаемост, тя попадна в асоциална общност с всички негативни последици от това. Процесът на въвличането й продължи около една година, а рискът беше насочен към зависимост от психоактивни вещества. По този случай работеха както училището, така и външни институции. С чувство за удовлетвореност искам да заключа, че усилията ни бяха резултатни. Животът и бъдещето на момичето бяха опазени.

„НИЕ“: Какви, на база на опита Ви, са основните причини един младеж да стане зависим?

Кирил Кунчев: Капанът на зависимостите никога не щраква веднага и именно в това се крие големият риск. Зависимостта има множество предвестници, т.е. признаци и предпоставки, които я открояват и поддържат. За всеки един случай времето за протичане на този процес е различно. Що се отнася до признаците и причините, то специалистите в тази сфера са наясно с тях, като в повечето случаи те са комплексни. Дори се наблюдават процеси, при които една зависимост влече след себе си риск от друга. Когато говорим обаче за превенция, е добре да се дефинират някои от тези причини.

Известни са серия от рискови сценарии, при които младият човек навлиза в състояние на зависимост. На първо място е попадането на детето в асоциална група или общуването му с такава личност. Този сценарий протича на основата на потребността човек да принадлежи към група, определена от него като ценна (референтна). Любопитството, толкова характерно за възрастта на подрастващите, когато детето се учи чрез проба и грешка, е друг рисков сценарий. Особено болезнен е сценарият на зависимост, при който младият човек, който не успява да се справи с определени житейски трудности и предизвикателства на социалната среда, компенсаторно реагира с бягство. Това са случаи, при които зависимият или не разполага с достатъчно развити личностни ресурси, или е останал без външна подкрепа. Характерен за интернет зависимостта е сценарият, при който детето заменя един съдържателен и конструктивен начин на взаимодействие със съвременната техника с деструктивен, обсебващ изцяло живота му, изтласкващ го от живата социална среда и потискащ други много по-важни потребности, ценности или житейски цели.

Семейната, а в някои случаи и училищната среда също се явява рисков фактор. Става дума за случаите, при които тези общности не поддържат благополучни взаимоотношения с младия човек. Конфликтите с родителите, липсата на разбиране, агресивните прояви, налагането на авторитарен, пренебрегващ или непоследователен стил, са предпоставки, които карат младият човек да реагира с протест и в поведението му се активизират съпротиви. С тази рискова категория се работи трудно, тъй като се налага корекция от една страна в семейната среда, а от друга е необходимо да се възстанови компрометираният авторитет на родителите пред детето.

Стремежът и непреодолимото желание, насочени към преживяване на чувства за наслада, удоволствие, благополучие, удовлетворение, радостни усещания, личностна значимост и уникалност, попълват съдържанието на следващия сценарий, по който се развива зависимост. Проблемът при този тип мотивация идва от дефицита на знания и умения младият човек да преживява позитивни емоции по един здрав и конструктивен начин или от деформацията при формулирането на житейски цели.

Не на последно място по значимост стои сценарият, провокиран от снизходителни взаимоотношения между родителите и детето. Образно казано, това са онези случаи, известни като „преяждане от свобода“. В този сценарий причината за формиране на зависимост е желанието на родителите да спечелят любовта на детето по какъвто и да е начин, включително чрез пряка или непряка подкрепа на неговото пристрастяване (например родителите могат да закупят лаптоп/компютър за тийнейджър, нови компютърни игри, нов модел телефон, плащане за интернет, дори даване на пари за цигари и др.). Много често подобно родителско поведение може да се открие в отношението към детето на разведени родители, в частност при родителя, с който детето не живее. Често самите родители, понякога без да осъзнават, сблъскват детето си с обект на пристрастяване, за да улеснят собствения си живот.

От ключово значение за оказване на подкрепа е на първо място да се определят социалните условия, в които възниква определена зависимост, т.е. да се идентифицира социалната среда, приятелският кръг на младежа, в т.ч. семейната среда.

„НИЕ“: На база на Вашия опит, при ситуации на зависимост при младежи родителите склонни ли са да окажат подкрепа или по-често първата им реакция е отричане на проблема?

Кирил Кунчев: Реакцията на родителите е строго индивидуална. В случаите, при които сигналът за наблюдавана промяна в поведението на детето постъпва от училищните органи и родителите научават от тях за първи път, най-честата реакция е шок, неприемане, отричане, последвано от страх и чувство за безсилие. Тази реакция е най-характерна са родителите на ученици с добър успех и примерно поведение, от семейства с добро материално състояние, обществен престиж и високо образование. Тази категория родители обаче бързо излизат от състоянието на ступор, объркване или вина и са склонни да сътрудничат –  приемат факта и активно се включва в процеса на корекция. С тях впоследствие се работи лесно, а резултатите настъпват по-бързо.

За училищната институция по-голяма трудност се явяват семействата с един родител или ситуациите, при които децата се отглеждат от баба и дядо, а родителите работят зад граница, както и онези родители, които са поставили децата си в риск, в резултат на бягство от отговорност. Има и такива, които знаят, не одобряват, но са вдигнали ръце и не търсят помощ. В този контекст е важно да се отбележи, че част от превантивните дейности, провеждани в училищната система засягат и самите родители.

Използвам случая да напомня добре познатия апел на всеки учител към родителите. Поддържайте непрекъснат контакт с училището. Проявявайте интерес не само към училищния успех, но и към общото развитие и живот на детето в училищната среда. Учителите са тези, които държат в ръцете си онази част от пъзела, която обикновено е невидима за родителите.

„НИЕ“: Превенцията е важна още в ранна ученическа възраст. Не във всички училища обаче има психолог. Трябва ли това да се промени според Вас?

Кирил Кунчев: Поставяте един важен и болезнен за образователната система въпрос, чийто отзвук пряко рефлектира върху учениците. Въпросът за ползата от психолог в училище не подлежи на обсъждане. Фактът, че не във всяко училище има такъв специалист засяга цялата образователна система, а решението остава в ръцете на училищните директори. Те от своя страна на много места, въпреки желанието си да назначат такъв специалист, са с вързани ръце поради делегираните бюджети. Става дума за училищата в малките общини, които не разполагат с достатъчен финансов ресурс, а има и такива места, в които просто няма специалисти в тази област.

С други думи, налице е осъзната потребност от психолог във всяко училище, но все още тя остава неудовлетворена, като цената се заплаща от децата. 

„НИЕ“: Според статистиката България заема челни места по процент на младежи, които пият и пушат, както и на опитвалите наркотици в училищна възраст. Какво, като общество, бихме могли да направим?

Кирил Кунчев: Обществото ни се намира в сериозна душевна и духовна криза – факт, който установяваме ежедневно във всички сфери на живота. Как да се справим с хазартната зависимост, като зад всеки ъгъл имаме казино? Как да се справим с интернет зависимостта, като живеем в дигитален свят? Т.е. предизвикателствата и опасностите пред младите хора са огромни и те не бива да водят тази битка сами. Това е наше задължение. Като оставим настрана мерките, с които държавата преследва престъпленията, водещи до зависимости, другата сфера, в която трябва да се инвестира внимание, опит и финансови средства остава семейството и училищната среда – това са сферите, в които младият човек се формира като личност.

В този смисъл превенцията на зависимостите е от ключово значение. Нещо повече, в тесния смисъл на думата превенцията на зависимостите е насочена да предотвратява, да пресича, да предупреждава за опасността, но в широкия психологически смисъл тя е нещо много повече. Защо? Защото дейностите за превенция са насочени да предотвратят формирането на пристрастяване чрез развиване на необходимите лични качества, умения и способности в младия човек, да променят системата му от ценностни ориентации, да го насочат към здрави и конструктивни жизнени цели, да му помогнат да преподреди йерархията на житейските си ценности, да го мотивира и предложи конструктивни начини да утвърждава себе си. В този смисъл на превантивната работа със зависимостите следва да се гледа като наистина значима дейност за формирането на успешна личност. От всичко това следва изводът за значимостта както на училищната, така и на семейната среда в този процес.

„НИЕ“: Превенцията на зависимостите достатъчно застъпена ли е по Ваше мнение в училищата?

Кирил Кунчев: Въпросът за превенцията на зависимостите винаги е бил актуален за образователната система. Причината е не само в нормативната база, която императивно постановява – като се започне например от Стратегия за борба с наркотиците на национално ниво, през общинските програми и се стигне до конкретните планове и дейности в самото училище. Проблемът е актуален защото касае т. нар. рисково поведение при подрастващите и младежите, а част от него са зависимостите. Това е възраст, в която детето се развива, опознава както себе си, така и околния свят, като непрекъснато експериментира. Именно това поражда нуждата от непрекъснато наблюдение, контрол и провеждането на подкрепящи младия човек дейности.

Днес в училищната среда се реализират широк спектър от дейности и то не само от педагогическия персонал – педагози и училищни психолози. Вратите на образователната система са широко отворени за външни специалисти – представители на специализирани институции: местните комисии за борба с противообществените прояви при малолетни и непълнолетни, МВР, общинските съвети по наркотичните вещества, превантивните информационни центрове по зависимостите, отделите за закрила на детето и др. Целогодишно се организират кампании и превантивни мероприятия, насочени към младите хора и рисковите групи, като в тези дейности се привличат социални и медицински работници. С други думи, на институционално ниво темата за превенцията на рисковото поведение, респ. зависимостите е регламентирана и широкозастъпена. Нещо повече, на ниво Министерство на образование, регионални инспекторати на образованието, общини се провеждат дейности за актуализация на знанията и уменията на педагогическите специалисти, реализират се и проекти съвместно с НПО. В това отношение особено полезни са проектите за формиране на групи за провеждане на превенция от доброволци – връстници на учениците, както и срещи за споделяне на личен опит с младежи, преодолели трудностите и справили се със зависимости.

Не на последно място са и ежегодните кампании за отбелязване на световни и международни дни: Световен ден за борба с наркоманиите, Европейски ден за здравословно хранене и готвене, Световен ден за борба със СПИН, Световен ден без тютюнев дим и др., свързани със здравословния начин на живот. Много разнообразни са и дейностите, застъпващи зависимостта от интернет.

„НИЕ“: Какво би могло да се подобри по отношение на превенцията на зависимостите при децата и младежите?

Кирил Кунчев: Ключовата дума е подкрепа – институционална и личностна. Необходимо е да се разшири ветрилото, с което външните специализирани институции покриват училищната среда. Тяхното присъствие следва да бъде по-интензивно, а дейностите, които провеждат в училищната среда, да станат достъпни и атрактивни, да будят интерес и желание у учениците да участват и особено важно – да споделят личен опит. Не бива да забравяме, че днешната младеж е претенциозна както към квалификацията на обучаващите ги, така и към формите, в които им се предлага да участват. Особено полезни в това отношение са извънкласните интерактивните форми за работа, които създават атмосфера на непринуденост и позволяват свобода на избора.

На второ място е необходимостта програмите за превенция да бъдат дългосрочни и последователни, както и впоследствие да се изследват резултатите от тях, т.е. непрекъснато да се следи доколко ефективни и устойчиви във времето са те. Централно място в битката със зависимостите трябва да заеме и работата с родителите.
----

Кратка визитка на Кирил Кунчев: 

Кирил Кунчев е роден на 05.09.1959 г. в град Пловдив.  Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” в специалност „Юридическа психология“ от ЮЗУ „Неофит Рилски”-гр. Благоевград. Председател е на Общински комитет „Васил Левски„ – град Брегово и е ръководил дейността на ученически клуб „Млади възрожденци“ към СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Брегово.

През годините е преминал различни обучения и курсове за придобиване на личен практически опит за водене на  психологични  интервюта и терапия, за преодоляване на кризи в семейно-брачните отношения. Преминал е обучение за консултант-психотерапевт в Център за професионално обучение към Нов български университет.

От септември 2009 г. е редовен член на Дружеството на психолозите в България (EFPA).

Има дългогодишен опит в сферата на сигурността, работил е като консултант – терапевт, водил е лекции на студенти в Нов български университет – София. Шест години е училищен психолог в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – град Брегово. През 2019 получава награда за цялостен принос в училищната психология, връчена на Третия национален форум под надслов „Дни на училищната психология“, който се организира от Инициативна група от училищни психолози и педагогически съветници в партньорство с Община Стара Загора и Регионално Управление на Образованието Стара Загора.

Създател на редица наръчници, материали и програми за обучения. Ръководил е  неформални обучения на учители, родители и младежи по различни теми. Поддържа свой блог, в който споделя професионална информация - http://kunchev.blog.bg/.

Настоящата публикация е изготвена в рамките на проект „Не!Зависим!“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 г., Министерство на младежта и спорта; Договор № 25.00.34/21.07.2022 г.