„НИЕ“: Г-н Кунчев, какви са Вашите впечатления от обученията за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти,  които се провеждат в рамките на проект на Сдружение „Активно общество? 

Кирил Кунчев: Проект „Повишаване на капацитета на педагогическите специалисти от Област Видин и Област Монтана за работа в мултикултурна среда“ цели повишаване на професионалните компетентности на учителите, директорите и другите педагогически специалисти за работа в мултикултурна среда. Обученията засягат въпроси, които в теоретичен и практико-приложен аспект не са нови, но са изключително актуални. Обхватът на разглежданите теми напуска рамките на традиционните обучения, в които години наред се отработват теоретични и практични аспекти на междуетническите отношения. В повечето случаи в тези обучения акцентът беше поставян само върху особеностите на етнически групи в страната и междуетническото взаимодействие.  

Учителите актуализират тези знания и получават възможност да „погледнат“ теоретично много по-широкомащабно на междуетническите отношения през призмата на междукултурните особености в междунационален и междуцивилизационен аспект, и практически да изследват причините, обуславящи междукултурните различия. 

По отношение на надграждането, в което се заключава същността, приносът и ползите от тези обучения следва да се подчертае, че участниците получават теоретичен достъп до базови знания и ключови  инструменти, прилагани в други науки като културна антропология, културология, лингвистика, история, междукултурна комуникация, естествено психология и др. Именно по този начин се постига т. нар. „достъп“ до нови знания, които сега представят обща, глобална картина за света, за цивилизационните културни различия, за културните особености на народите и етносите.

Програмата, по която протича обученията се базира на фундаментални знания – теории, концепции, типологии, класификации, резултати от изследвания и практически опит. 

Въпросите за „мултикултурно образование“, „работа в мултикултурна образователна среда“, „управлението на мултикултурен екип“, „междукултурна комуникация“, „бариери и грешки в междукултурното общуване“, „разрешаване на междукултурни конфликти“, „сблъсък на културите“, „културни сходства и различия“, „социална дистанция“, „индивидуални и групови стереотипи“, „междукултурни особености в невербалната комуникация“ и др. са само една част  от темите на обучението.  

Основна теоретична платформа, върху която са построени програмите на обчуенията са два основни принципа на мултикултуризма – първо,  „Различни, но равни“ и второ, „Разбирането и приемането на „друга“ култура преминава през знанията за собствената“.

„НИЕ“: Какви са впечатленията Ви от обратната връзка с обучаемите?  

Кирил Кунчев: Изключително съм удовлетворен от участието на групите, преминали до момента обучението. Обучават се педагогически специалисти от  ДГ „Русалка“ – гр. Видин, ДГ9 „Зора“ – гр. Монтана,  СУ „Христо Ботев“ – с. Арчар, СУ „Димитър Маринов“ – гр. Лом, ОУ „Кирил и Методий“ – с. Ковачица, ПГХЗ „Дмитрий Менделеев“ – гр. Лом. СУ „Св. Св. Кирил и Методиий – гр. Брегово. Групите, които са преминали обучението при мен като обучител бяха съставени от активни и заинтересовани от учители. За тяхното отношение към процеса за повишаване на квалификацията съдя, на първо място по междуличностни отношения. Това е уникална атмосфера на задружност, на близост и доверие, на характерната за учителското съсловие дисциплинираност и отговорност, на любознателност и активност.  

В този дух съм задължен да изразя благодарност не само към учителите, а и към директорите на съответните училища, които се справиха с тежкия учебен график и организираха групите за обучение. 

Нека споделя няколко думи за нагласите и очакванията. Всички групи участват в проекта с желание и мотивация. Прилаганият  тренингов подход обаче изисква от тях не само активно слушане, а и пряко участие. Тези допълнителни изисквания не само не затрудняват, а насърчават включването и се одобряват масово от учителите. Всъщност тази форма на обучение все повече се налага и измества в периферията лекцията и традиционната презентация.  

Друга особеност, наблюдавана при обучаемите е, че в процеса на тренингите те постепенно напускат традиционната тясна междуетническа рамка, в която досега са отработвали теми на междуетническите отношения на социални групи в страната и се докосват до мултикултурното образование като политика, идеология и цел, но вече извън пределите на страната. Това е глобален поглед към мултикултурното образование и отваря пространство за сравнение с образователни системи в други държави, които са много по-напред в прилагането на мултикултуризма в образованието. 

Третата особеност, която учителите приемат за особено ценен принос и считат за полезна е, че темите се отработват практически, т.е. в процеса на обучение учителите са изследователи и експериментатори. В тази дейност психологическият елемент има сериозно и трайно присъствие. Всяка една от темите се предлага чрез упражнение и в процеса на изпълнението му обучаемите сами  разкриват и се убеждават във възпитателните и образователни ползи. Заедно с това усвояват методологията за прилагането му, т.е. развиват умения и формират навици.

Четвърта особеност, която се радва на одобрението на учителите и беше установена при обратната връзка, е съразмерността на обема на представяния теоретичен и практически материал, и възможността да открият и използват в образователния процес на конкретни инструменти, адаптирайки ги към учебната дисциплина, която преподават. 

„НИЕ“: Кои форми и методи срещат най-голямо одобрение и са най-ефективни?

Кирил Кунчев: Вече посочих, че с най-голямо одобрение се посрещат практическите форми за работа. Те са и най-ефективни от гледна точка на устойчивост на знанията и уменията. Да вземем например технологията „културен асимилатор“. Това е много ефективен инструмент за повишаване на междукултурната чувствителност. Негова методическа основа е принципът, че „в междукултурното взаимодействие човек винаги атрибутира собствената си културна рамка“ и това е причина за множество когнитивни грешки, неразбиране и междукултурни сблъсъци. Културният асимилатор в случая е онзи практически инструмент, при който представителите на друга култура разкриват различията между своята и местната култура, усвояват знания за културата на другите и развиват адаптивни способности. Културният асимилатор дава обяснение и знания за причините на едно или друго различие, и развива търпимост към тези различия. 

Освен това, в процеса на обучението бяха представени технологии за групова работа с училищния клас („Кръг на общността – кръг на съгласието“ и „Кръгове с истории“). Това са инструменти, които свободно могат да се прилагат от педагозите, образователните медиатори, педагогическите съветници и училищните психолози. Това са организационно-методически форми, които позволяват да се разрешават множество от проблеми в училищната среда. Например, групови конфликти в училищния клас, агресивни прояви, групова сепарация в училищния клас, междуетнически конфликти, с участието на ученици, родители и учители. В този смисъл полезността от обучението излиза вън от рамката темата „мултикултуризъм“.

Тук е може би мястото да посоча нещо, което струва ми се е съществено. Както вече казах, проектът отваря „вратата“ към практиките на онези западни страни, които са много по-напред в политиките за създаване на мултикултурна образователна среда. Дори само един бегъл поглед върху този опит ни разкрива, че у нас предстои и е нужно да бъдат разрешени множество системни въпроси, касаещи създаването на условия за покриване на критериите за такава среда. Ще дам само един пример, валиден не само в западните страни, но и за някои в Източна Европа (например, Словакия, Словения, Хърватска, Сърбия, Русия и др.). Там системата на ниво Министерство е отчела нуждата и полезността от привличане в образователната среда на педагогически специалисти от различни етноси и националности. Второ, въпросите за мултикултуризма, които в своята същност са въпроси на възпитанието са част от образователните планове и програми. Този факт е от особена важност, тъй като осигурява на учителя регламентирано време за работа. Доказано е, че т. нар. „добавки“ с извънкласни форми не винаги са ефективни и една от причините е недостатъчното време за продължителни обучения.  Трето, задграничния опит показва, че за улесняване преодоляването на стереотипите на етноцентризма и за постигане разбиране на културните и расови различия широко се прилагат извънкласните социални дейности с учениците и т.н.  

„НИЕ“: По какъв начин се отчитат резултатите, респ. планирани ли са форми за проверка устойчивостта на постигнатото?  

Кирил Кунчев: Тук на първо място искам да изясня, че всяко едно обучение е с времева рамка и  е стара истина, че в повечето случаи времето недостига за да се разкаже, покаже, разбере, осмисли, отработи и тренира всичко онова, което е подготвено и може да се даде на обучаемите. Предвид това, за тези обучения беше извършена значителна по-обем предварителна подготовка на материали с подчертано практико-приложно съдържание. Например, на обучаемите беше осигурен достъп до електронна платформа, от която могат да ползват различни методически материали (пособия, ръководства, указания, програми и др.), сред които: „Ръководство за провеждане на тренинг по междукултурна комуникация и междукултурно взаиморазбиране“, „Методически указания за работа с културен асимилатор – технология за повишаване културната сензитивност“, „Практико-приложни материали за работа с междукултурни различия“, „Обзорен материал за подготовката на мултикултурални учители в САЩ, Канада, Австралия, Франция, Великобритания, Словакия, Германия“, „Програма за обучение – методи и подходи за работа в мултикултурна среда“. 

Освен това, на обучаемите са предоставени материали за прилагане на конкретни инструменти, за работа в мултикултурна среда, това са: Ръководство за развитие на междукултурни комуникации „Кръгове с истории“, по материали на Дарла Дирдорф (научен сътрудник в Университета „Дюк“ (Duke University) – Дърам, щата Северна Каролина). Ръководството представя структурирана, но гъвкава методология за развиване на междукултурни компетенции в различни контексти, както формални, така и неформални. Тази методология, тествана от ЮНЕСКО в различни страни, се оказа ефективна в различни контексти и за различни проблеми. Поради това може да се счита за важен ресурс за всички, които се интересуват от ефективното управление на нарастващото културно многообразие в нашите общества, за да се гарантира приобщаващо и устойчиво развитие. Вторият инструмент се нарича методиката „Кръг на общността – кръг на съгласието“. Това е  технология на възстановителната медиация, която помага при разрешаване на групови конфликти, вкл. междукултурен контекст и намиране на решения, както в рамките на училищния клас, така и във взаимоотношенията между учители и родители. 

Пакетът от допълнителни материали включва и повече от двадесет презентации, които учителите могат директно да приложат при провеждане на упражнения или тренингови занятия. Най-ценното е, че теоретико-методическата част е представена в ограничен обем и акцентът е поставен върху практико-приложната. С други думи, учителите са улеснени и имат възможност за бързо организиране и провеждане на обучения с учениците в неформална среда. 

Устойчивостта на постигнатите резултати в обучението се основава и на формите и методите, които се прилагат в обучението. Както вече казах, съобразявайки се с потребностите на учителите, отчитайки техните реакции и наблюдавайки нивото  на мотивация за участие, мога определено да твърдя, а и да препоръчам опита си – обучаемите посрещат с интерес и участват с желание само в практически дейности. „Сухият“ теоретичен материал, монотонното представяне на теории, концепции, типологии и пр., дори мултимедийното (визуално) представяне на знания, бързо уморява аудиторията, води до скука и досада. 

Обратно, практическата работа (упражнения, симулационни и ролеви игри, диалози, моделиране на ситуации,  работа в малки групи, драматично представяне на етюди, прилагане на тестови психологически методики, решаване на казуси и др.) позволява не само да бъде въведена теоретична тема, а да се създаде конкретната сценарийна обстановка, в която обучаемите преживяват и пряко участват във взаимодействието. 

Една от основните цели, които си постави обучението е именно тази, учителите сами да изследват, да преживеят емоции и чувства, като представители на други култури и на тази основа сами да стигнат до прозрение за осъзнаване и разбиране значимостта на знанията за „другите“. Сега мога да кажа, че този ефект беше постигнат. Но най-важният резултат за учителите при работата на терен в училището за създаване на оптимална мултикултурна среда получи следните измерения: първо, децата и подрастващите реагират положително и се включват в практическо обучение; второ, всяка тема и всеки проблем може и трябва да бъде поставян и обсъждан в игрови формат, в т.ч. с прилагане на предоставените технологии; трето, упражненията и игрите са най-прекият път за достигане на знанията до учениците; четвърто, всяко упражнение и игра активизира емоционално-волевата сфера, т.е. гарантира включването на децата, а впоследствие ги улеснява да говорят, обсъждат, дискутират. 

Освен тези индикатори за устойчивост на резултатите, обучаемите буквално „отиграват“ теорията и формират умения, и навици за практическа работа.

По отношение проверката на усвоените знания, курсът на обучение приключва с няколко изпитни задачи. 

Кратка визитка на Кирил Кунчев: 

Кирил Кунчев е роден на 05.09.1959 г. в град Пловдив.  Притежава образователно-квалификационна степен „магистър” в специалност „Юридическа психология“ от ЮЗУ „Неофит Рилски”-гр. Благоевград. Председател е на Общински комитет „Васил Левски„ – град Брегово и е ръководил дейността на ученически клуб „Млади възрожденци“ към СУ „Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Брегово.

През годините е преминал различни обучения и курсове за придобиване на личен практически опит за водене на  психологични  интервюта и терапия, за преодоляване на кризи в семейно-брачните отношения. Преминал е обучение за консултант-психотерапевт в Център за професионално обучение към Нов български университет.

От септември 2009 г. е редовен член на Дружеството на психолозите в България (EFPA).

Има дългогодишен опит в сферата на сигурността, работил е като консултант – терапевт, водил е лекции на студенти в Нов български университет – София. Шест години е училищен психолог в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – град Брегово. През 2019 получава награда за цялостен принос в училищната психология, връчена на Третия национален форум под надслов „Дни на училищната психология“, който се организира от Инициативна група от училищни психолози и педагогически съветници в партньорство с Община Стара Загора и Регионално Управление на Образованието Стара Загора.

Създател на редица наръчници, материали и програми за обучения. Ръководил е  неформални обучения на учители, родители и младежи по различни теми. Поддържа свой блог, в който споделя професионална информация - http://kunchev.blog.bg/.