Класика в жанра: дете плаче и крещи в магазин, родителят в паника губи контрол, околните мърморят неодобрително, а други стискат зъби Как да разрешите тази ситуация с минимални загуби.

Сцена в магазина – майка с 4-годишен син.

- Мамо, мамо, искам сладолед, да си го купим.

- Не, миличък, студено е, не се яде сладолед, когато е студено, може да се разболееш.

- Искам го, няма да се разболея, обещавам ти.

- Не можеш да обещаеш, от студа може да те заболи гърлото.

- Не може ли? Купи ми сладолед!

- Не, нали ти казах (дърпа ръката на сина си), днес няма да има сладолед, много е студено. А и днес яде сладкиши, прекалените сладки храни също са вредни.

- Мамо (съпротивлява се, със сълзи на очи), но на онова момиче са й купили! Виж! (посочва момичето със сладолед). А и днес не съм ял сладолед! Моля те, искам го!

- Казах вече, не! (майката започва да губи търпение). Казах не!

- Искам сладолед! (истерично плаче и крещи) Искааам…

Тази сцена може да има два варианта за развитие: или майката не издържа и купува сладолед или трябва насила да измъкне ритащото дете от магазина под неодобрителни погледи, а може би още по-лошо – забележки на продавачи и купувачи. Скандалът може да продължи доста дълго и двете страни са изнервени, а настроението е мрачно.

Какво се случва с детето в примерната ситуация? 

Децата на тази възраст реагират импулсивно, желанията им възникват спонтанно при вида на желан обект (както при възрастните), но за разлика от възрастните, които в повечето случаи знаят как да регулират своите импулси, то все още не знае как. То иска и счита, че нуждата му трябва да бъде удовлетворена безусловно тук и сега. 

След като не постигне желания резултат, то изпитва естественото за всички нас разочарование, чувства се зле, започва да се ядосва и да плаче. За разлика от възрастните, малкият човек все още не може да се справи с тези неприятни и трудни усещания, които преживява във вид на отхвърляне. Детето просто не е способно да застави себе си да мисли, че нищо страшно не се е случило, че е напълно нормално да отложи желанието си за друг ден или дори вместо сладолед може да поиска нещо друго, което ще му хареса. Накратко, всички варианти които могат да успокоят всеки възрастен и предпазят от разочарование, просто няма да му дойде на ум.

Детето разбира само една проста верига: искам – не ми го дават – чувствам се зле без него – опитвам всички възможности, които са ми достъпни, за да получа това, което искам. А възможните варианти са молба, плач, истерия. Това са всички инструменти, с които разполага.

Какво се случва с майката в примерната ситуация? 

Майката е изправена пред трудна дилема: от една страна, тя иска детето да се чувства добре и е готова на почти всичко за това. От друга страна, тя знае, че в тази ситуация сладоледът в това време ще й създаде главоболия, но синът й не иска да разбере това. Тя иска той да се чувства добре, но не и да му дава сладолед. Този вариант за решение обаче не работи. Тя започва да се ядосва на себе си, на детето, на безотговорната майка, която е купила сладолед на дъщеря си и с това е усложнила ситуацията за нея. Накрая се чувства напълно безпомощна пред крясъците на малчугана. 

Тя е завладяна от цял ​​спектър от негативни чувства, за които изобщо не мисли, тъй като в момента има по-важна задача –  да успокои колкото се може по-бързо ревящо дете. На нея в този момент й се иска или да „потъне в земята“ или това да свърши веднага. Има ли инструментите, с които може да разреши тази ситуация по различен начин?

Да, възрастните имат тези инструменти и могат да ги използват, за да помогнат на децата и на себе си.

Преди да отидем до магазина, можем да си представим, че такава ситуация е възможна със сладолед или нещо друго. Затова предупреждаваме детето предварително, че не купуваме нищо сладко, особено сладолед, защото навън е студено. То разбира се, ще се разстрои и тогава можем да прибегнем към първа стъпка – да му предложим някаква привлекателна алтернатива. Например, купете малка играчка или нещо вкусно, но не сладко или сладолед. По този начин  частично ще избегнете подобни сцени. 

Втора стъпка – постоянно и устойчиво действие за създаване на норма. Можете да създадете постоянно правило у дома (за всички) по отношение на сладкото – кога, колко и какво ядем и винаги да се позовавате на него в подобни ситуации. Това опростява задачата за родителите и дава на детето чувство на увереност – то вече не зависи от решението на родителите, което не винаги е ясно за него, а се подчинява, заедно с цялото семейство, на постоянно общо правило. Усещате ли разликата?

Трета стъпка – когато вече сте на мястото и ситуацията е в ход, не реагирате веднага. Направете няколко дълбоки вдишвания в пряк и преносен смисъл, т.е. дайте си време да помислите и да претеглите „за“ и „против“ искането на детето (сладоледа). Ако крайният резултат е „против“, то трябва да предвидите каква реакция ще последва и да сте подготвени за това.

Четвърта стъпка – признайте чувствата на детето си. Без да довеждате разговора до истерия, след първата проява на съпротива от страна на детето, клекнете (застанете на нивото на детето, очи в очи) и като го погледнете в очите, кажете в този смисъл: „Виждам, че си много разочарован и ядосан, разбирам те много добре. За мен също би било лошо да не получа това, което наистина искам. Предлагам ти да помислим заедно, какво може да ти помогне сега, освен сладолед. Убедена съм, че заедно ще намерим друго решение“. Това обръщение трябва  да се каже напълно спокойно, а съчувствието и желанието за помощ трябва да са искрени.

Пета стъпка – предложете избор. На спонтанната реакция на детето родителят следва да предложи ситуация, с която да изземете инициативата (противодействие) и да го успокои.  Най-добрият начин да стане това е, детето изведнъж да попадне в неочаквани за него условия, които да го „отлепят“ от фиксацията върху желанието му (сладолед), да го накарат да преустанови  истерията (емоциите) и да превключи към изгоден за него избор (мислене). 

И така, предложите избор: „Избирай – ако сега бързо се успокоиш, тогава ще имаме време да играем у дома (да гледаме анимационен филм, да отидем на детска площадка, каквото искаш) или ще трябва да се измъкнем оттук, въпреки че ще ми бъде много неприятно и тогава вече няма да можем да правим това, което искаме“.

Шеста стъпка – отлагане на обещание за по-късно. Като способ за изземване на инициативата и париране емоционалната реакция на детето е друга форма на избор – т. нар. „отлагане за по-късно“. Перспективата да получи сладолед не сега, а утре (през уикенда, когато отидем при баба), може да помогне.

Какво не трябва да правят родителите?

Избягвате ултиматума „казах“. Родителският авторитет не се основава на ултиматуми: „Казах, така ще стане“, а в „Мога да реша вместо детето това, което то все още не може да реши за себе си“. В този случай родителят вижда и приема „лошото“ състояние на детето и му помага да се справи с негативните чувства.

Не се обиждате на детето. Често родителите се обиждат и сърдят на детето за това, което им причинява. Когато родителят се обиди на детето, той става също толкова безпомощно дете и всички „разправии“ преминават на нивото на кавга между деца, докато всъщност това трябва да е разговор между възрастен и дете.

Не поучавате с менторски наратив. Безсмислено е родителят да „изнася“ лекция за това, че сладоледът ще го разболее и да доказва, че „сладоледът е лош“. За едно дете сладоледът е „добър“, защото сега може да задоволи желанието му, а оценката за „лош“ (вреден) сладолед е неразбираема за него, защото връзката в главата му между събитията е чисто теоретична. Децата не могат да мислят хипотетично, за тях всичко се случва тук и сега.

Не упражнявате насилие. Преди да отведете детето, трябва да го предупредите предварително за това и отново да му дадете право на избор.

Не обръщате внимание на околните. Задължително игнорирате неодобрителните погледи на мърморещата баба или на стисналата зъби касиерка. Не ви интересува какво мислят за вас или детето ви, интересувате се само от себе си и от него. Няма нищо неудобно в това детето да се чувства зле и да плаче или да вдига шум. Това се случва на абсолютно всички и е част от развитието.