Две интересни находки – малко златно съкровище и ценен надпис, откриха в рамките на броени дни археолозите, проучващи римската крепост „Алмус“, при днешния град Лом.
Три златни монети на византийския император Михаил VII Дука (1071-1078) намери екипът от археолози. Археологическите пластове, където бе намерена находката, са силно нарушени с материали от късната античност и ранното средновековие, но монетите са в изключително добро състояние.
Най-вероятно скъпите и редки монети са укрити в период на несигурност и опасност от нападения. Такава е и епохата по времето на управлението на Михаил VII Дука. Възпитаният в духа на класическата култура млад император, който се занимавал с литература и риторика, не е имал качествата на добър военен, нито пък на успешен управник.
След битката при Манцикерт (август 1071 г.) между византийската армия и селджукските турци, при която селджуците пленяват съуправляващия император Роман IV Диоген, Михаил Дука управлява еднолично, но империята върви към упадък. Земите от района на средновековния Ломград, които тогава са част от темата (византийска военно-административна област) България, са подложени на унищожителни нападения от печенеги, узи и кумани. Най-вероятно, заради опасността от такива набези е укрито и съкровището, което тогава е било равно на 900 византийски бронзови монети – доста сериозна за времето си сума.
От средновековния Лом произхожда и колективна находка от над 5000 корубести византийски бронзови монети, отсечени около 150 години по-късно. Анонимни византийски монети, бронзови скифати (вдлъбнати монети), както и фрагменти от рисувана (сграфито) керамика са откривани и при редовни археологически разкопки в края на миналия век.
Новооткритото съкровище е поредно доказателство за ролята на средновековния Ломград на Долния Дунав.
Дни преди да открият златните монети, археолозите намериха
паметник на виден римлянин –
ценно свидетелство за ранното римско присъствие в днешните български земи. Върху запазената част на каменния надпис се разчитат пет реда от надгробно посвещение на латински език. Самият епиграфски паметник е изработен от висококачествен мрамор и се датира във втората половина на I век. Той е най-ранният, открит при археологически разкопки в Северозападна България. За разчитането му помогна утвърденият специалист по епиграфика Николай Шаранков.
По намерения каменен къс се разчита една тъжна история. Високопоставен римлянин, служил цели 44 години в армията (при нормална служба от 25 години), е погребан от своя роб, тъй като не създал семейство. В знак на признателност освободеният роб издигнал на гроба му паметник, част от който попаднал в ръцете на археолозите, които сглобяват пъзела на историята.
Според разчитането на първия, частично запазен ред от надписа, починалият е заемал длъжността имагинифер, тоест носител на образа на императора. Такава длъжност е имало в римските легиони и обикновено е заемана от заслужили военни, удостоени с високата чест – нещо като знаменосците на по-късните военни подразделения.
По-сложен е въпросът с тълкуването на втория ред от надписа. В него се разчита длъжността декурион. Декурионите обикновено се смятат за офицери от римската кавалерия. Присъствието на такъв офицер в Алмус е обяснимо, тъй като през миналата 2019 година тук бе разкрита и военна барака (контуберниум) на кавалерийска част, която се датира в същото време.
Декуриони обаче са и градски управители и членовете на градските съвети. Те са били влиятелни политически фигури на регионално ниво. Отговаряли са за обществените поръчки, религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда. Вероятно най-важното им задължение към имперското правителство е било да надзирават събирането на местните данъци. Цивилната длъжност декурион е изпълнявана и от управители на селища, които нямат официален градски статут по онова време, какъвто, ако приемем втората хипотеза, е случаят с Алмус.
На петия ред от надписа е изписано името на посветителя – Амарантус. Името е с гръцки произход и се превежда като неумиращ. Обикновено такива имена са носили робите през тази епоха. По правило посвещенията на починалите се правят от техните съпруги или наследници. Вероятно служилият 44 години по лагери и бойни полета знатен римски гражданин не е успял да създаде семейство и е завещал цялото си имущество на свой освободен роб. В знак на благодарност, освобожденецът издигнал надгробното посвещение, достигнало до нас след почти двадесет века.
Ценната находка ще бъде предложена за включване в традиционната изложба на най-важните археологически открития през 2020 г., която ще се открие в Националния археологически институт с музей при БАН през февруари следващата година.
Валери Стоичков, ръководител на проучването