15-годишната Ралица поглежда часовника на телефона си с нетърпение – остават десет минути до звънеца. На нея обаче й се струва, че секундите се влачат. Най-после звънецът бие. Ралица едва изчаква учителката по математика да напусне стаята, преди да я последва. Скоро вече стои на тротоара пред училището, а още не излязла от двора, е извадила цигари. Пали я.

Ралица не е сама. Правят й компания 30% от съученичките й в класа, както и 20% от момчетата. Според статистиката, това е процентът на българските младежи на 15-годишна възраст, които са редовни пушачи – най-висок в Европа. Пак според статистиката, най-вероятно родителите на Ралица също са пушачи и тя е израснала, заобиколена от тютюнев дим. А с годините процентът на пушачите сред връстниците на Ралица ще се увеличава. Данните сочат, че между 45% от младежите в България употребяват тютюневи изделия. А българските деца и младежи на 11 години и 15 години се нареждат на първо място по тютюнопушене в Европа.

Консумацията на тютюн убива над 7 млн. души всяка година според Световната здравна организация, което представлява увеличение с 3 милиона от началото на века. Така тютюнът се нарежда сред най-големите предотвратими причини за смърт в световен мащаб. В същото време тенденцията за повишаване на смъртността се очаква да се задържи и дори да нараства.

Пушенето в ранна възраст е особено опасно, защото подрастващите бързо привикват към тютюневия дим и по-силно страдат от отровните вещества, съдържащи се в него. Тютюневият дим влошава изхранването на мозъчните клетки. Кръвоносните съдове, под влияние на никотина и в резултат от съединяването на хемоглобина и въглеродния окис, получават спазми и обуславят кислородното гладуване на мозъка. Това намалява работоспособността при пушачите. Пушещите ученици променят поведението си по време на учебните занятия. Те изпитват нужда да запалят цигара още по време на учебния час, а това им пречи да се съсредоточат. Вредните вещества, съдържащи се в тютюневия дим и тяхното специфично действие върху функциите на мозъка се отразяват пагубно.

Цигарите съдържат освен никотин – главният виновник за пристрастяването, и редица други съставки: катран – главното вещество, чрез което тютюнопушенето води до по-голям риск от ракови заболявания; въглероден окис – вещество, което води до намаляване на физическата издръжливост и до сърдечно-съдови заболявания; газове (амоняк, ацетон и др.), които причиняват парене в очите и гърлото. Димът от изгарянето на тютюна съдържа около 4000 химически вещества, от които над 50 са канцерогенни.

- Тютюнът е отговорен за 30% от поставените диагнози за рак и 90% от случаите на рак на белите дробове;

- Пушачите страдат пет пъти повече от инфаркт, отколкото непушачите;

- Едно от всеки пет сърдечни заболявания се дължи на тютюнопушене;

- Всеки пушач губи средно 16 години от продължителността на живота си.

Затова, ако разпознаваш себе си в някой от героите в този текст, замисли се. Каквито и да са причините, накарали те да пушиш – любопитство, бунтарство, подражателство или пък за да покажеш, че вече си пораснал, те едва ли оправдават цената на този вреден навик.

Настоящата публикация е изготвена в рамките на проект „Не!Зависим!“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 г., Министерство на младежта и спорта; Договор № 25.00.34/21.07.2022 г.