„НИЕ“: Г-н Станков, едва ли сте предполагал, когато встъпихте в длъжност, че още в първите дни ще трябва да се справяте с кризисна ситуация, което Ви се случва за втори път – в предходния Ви мандат се случи бедствието с обледяването в Белоградчишко.
Момчил Станков: Изобщо не съм предполагал, но това е едно предизвикателство – както първия, така и втория път, с което трябва да се справим. Не съм аз човекът, който трябва да си дава оценка, но мисля, че, заедно с всички служби, се справихме – както първия път, така и сега. Първото бедствие беше, както казахте, обледяването на Белоградчик, дългите седмици без ток – това ми се струваше голяма криза. Но на фона на пандемията, установих, че случилото се първия път беше незначително. Сега имахме и все още имаме една единствена задача – да опазим живота и здравето на нашите съграждани, а няма нищо по ценно от живота.
Вече излекуваните в област Видин са повече от активните случаи и това ми дава една надежда, че наистина се справихме. За съжаление, имахме и смъртни случаи – на хора, които са по-възрастни, с много съпътстващи заболявания.
„НИЕ“: Имало ли е моменти – например когато стана бумът на заразените в болницата и беше пикът на кризата във Видин, в които Ви се е искало да не сте приемали този пост или пък да си тръгнете?
Момчил Станков: В нито един момент не съм си и помислял да си тръгна, още повече пък в такъв момент. Тръгвал съм си, когато се разминаваше националната политика с моите възгледи – например в Служебния кабинет 2017 година, когато министър-председателят Герджиков излъга за областните управители. Но имаме една приказка, че на лъжата краката са къси, видяхме какво направиха БСП и коалиция – за пореден път, така ще бъде и занапред, изгубиха изборите.
Чувствал съм се изморен, но никога безпомощен. Тук е мястото за пореден път да благодаря на служителите на МВР, на ДАНС, на РЗИ и на всички институции, с които заедно продължаваме да се борим срещу разпространението на COVID-19 – хора професионалисти, всеки от тях знаеше своите задължения. Така че имаше и има пълно съдействие от страна на службите и от страна на Правителството, както и от страна на Националния оперативен щаб.
Намаляват положителните проби като цяло за страната. Леко-полеко се разхлабват мерките. Надявам се да няма втора, трета вълна. Явно занапред ще трябва да се научим да живеем с този вирус и да спазваме необходимите предпазни мерки.
Направихме и невъзможното, за да овладеем ситуацията и продължаваме усилията. Както, например, се организира и тестването на целия педагогически и непедагогически персонал в детските градини в област Видин. И само Видин и Бургас сме си извоювали това право.
Няма как да задължим персонала да си направи тези изследвания – конституционно право на всеки един от тях е да откаже или да даде съгласие. Но тук говорим за един друг закон – моралния закон. Все пак това е персонал, който се грижи за нашите деца.
„НИЕ“: Извънредната ситуация наистина позабави процесите във всички други сфери, но не ги спря съвсем. Беше съобщено, че за да се намали забавянето на икономиката акцентът ще падне върху строителството и ще бъдат ускорени големи инфраструктурни проекти като магистралния път Видин – Ботевград, например.
Момчил Станков: Искрено се надявам! Живея за този момент, когато ще започне реалното строителство. През миналата седмица абсолютно всички документи, свързани с проекта, към които отношение има Областна администрация, бяха окомплектовани и изпратени на АПИ.
Решенията на общински съвет вече са в сила. Благодаря на общинските съвети, които в по-голямата си част направиха извънредни заседания с точка, касаеща високоскоростния магистрален път.
„НИЕ“: Всъщност доста общини в област Видин прехвърлиха безвъзмездно в полза на АПИ общински имоти, които влизат в обхвата на проекта.
Момчил Станков: Да, така е. Това е държавническо мислене, за което им благодаря. Без санкциите на общинските съвети нямаше как да се случат тези неща.
„НИЕ“: Имате ли сведение отчуждителните процедури като цяло на какъв етап са?
Момчил Станков: Събрана е цялата информация относно собствеността, защото имаше разминаване по отношение на собствеността по кадастралния план, в Областна дирекция „Земеделие“, с Агенцията по вписванията. Направихме поредица от срещи със съдиите по вписвания, директора на кадастъра, с АПИ, с Община Видин, за да се уточнят реалните собственици на имотите, които следва да получат обезщетение. Става въпрос за денонощна работа на екипите на всички тези институции, но сме изчистили всички неясноти на 100%.
Тоест, вече няма причина да не се стартира процедурата по изграждането на скоростния магистрален път.
Така че Областна администрация Видин си е изпълнила задълженията във връзка с този проект не на сто, а на хиляда процента, същото мога да кажа и за общините, през чиято територия ще минава пътят.
Както казах, аз живея за този момент да видя реалното строителство. Защото изграждането на необходимата инфраструктура е единственият начин да дойдат инвестиции във Видин и региона. Ако нямаш инфраструктура, не можеш да очакваш нито един от по-големите инвеститори да дойде. Когато се изгради високоскоростният път, всички предпоставки ще бъдат налице – воден транспорт, железопътен транспорт и магистрален транспорт. Нещата ще придобиват и съвсем друго измерение със започването. А вече и изграждането на газопровода е допълнителен плюс за област Видин за привличане на инвестиционни намерения.
„НИЕ“: В сферата на фантастиката ли е да мислим, че е възможно Видин да бъде газифициран?
Момчил Станков: Защо да е в сферата на фантастиката. Всичко е въпрос на математика. Изграждането на един километър газопровод струва 1 милион евро. В този случай се касае за едно отклонение от около 30 км до Видин. И тук вече въпросът е до потреблението – дали ще бъде от физически лица, от юридически лица, от детски градини, от училища, от предприятия, от по-големи учреждения.
В момента това работим – да убедим и Правителството, и инвеститора, че Видин трябва да бъде газифициран. За мен това е реално да се случи и изобщо не е в сферата на фантастиката. Въпрос е на презентация, въпрос е на отстояване, въпрос е на мотивирано искане до Правителството и до инвеститора и в момента работим заедно и с народните представители, и с кмета на община Видин това нещо да се случи. И вярвам, че ще се случи!
Но за тази цел всички ние трябва здраво да се потрудим, да спрем да се критикуваме един друг – трябва да има опозиция, но тя да бъде градивна, да показва грешките на управляващите и да дава решения.
„НИЕ“: Говорейки за опозицията, беше съобщено, че БСП ще предложи поредния план за подкрепа на Северозапада, заговори се за 100 млн. лв.
Момчил Станков: Това са фантасмагориите на другарката Нинова, която, освен популистко говорене, нищо друго не е показала. БСП имаха възможността на няколко пъти за последните 10 години да покажат могат ли, не могат ли да управляват. А оценката я дават гражданите с вота си на изборите.
Аз приветствам всяка една помощ за Северозапада. Но нека тя да бъде реална. Не е в приоритета на държавата да строи заводи, държавата трябва да създаде предпоставка да бъдат построени тези заводи. Аз съм дясномислещ човек и това е моето мнение.
„НИЕ“: Едно от нещата, с които и Вие, и Вашите предшественици на този пост се гордееха е, че в Областна администрация Видин има създаден екип, който се съхраняваше и продължаваше да работи спокойно, независимо кой е областен управител.
Момчил Станков: Имаше. Имаше такъв екип, който беше сформиран в годините назад от всички областни управители. Но когато преди няколко месеца се върнах, голяма част от този екип го нямаше – по една или друга причина бяха напуснали Областната администрация. Става въпрос за хора, заемали позиции като директор дирекция, главен юрисконсулт, главен счетоводител, които са напуснали. И тази празнота в момента е почти пропаст.
На мястото на тези хора, които бяха гръбнакът на Дирекция „Обща администрация“, са повишени хора, заемали дотогава други позиции – друг е въпросът доколко те се справят със своите нови задължения. Но така или иначе, съставът на Областна администрация до днес не е запълнен на сто процента – сега ще стартираме наново конкурси, които бяха спрени във връзка със ситуацията с COVID-19. Работата на администрацията е да избере най-подготвените, най-мотивираните млади хора, които биха искали да се развиват кариерно в Областна администрация.
„НИЕ“: Кои са основните Ви приоритети?
Момчил Станков: Основните ми приоритети са няколко и всички са на първо място. Това е високоскоростният път, газифицирането на Видин и укрепването на филиала на Русенския университет. Те трябва да вървят ръка за ръка. Защото като създадем условия и привлечем инвеститори те трябва да имат и друг капацитет – тук е работата на Русенския университет, който подготвя кадри.
„НИЕ“: Какво се случва с ремонта на сградата, където се помещава филиалът на Русенския университет?
Момчил Станков: Знаете, че преди един месец на заседание на Общински съвет – Видин се взе решение на Професионална гимназия „Васил Левски“ да й бъде предоставен сграден фонд във Второ основно училище. В момента тече процедура за предоставяне на цялата база на Професионалната гимназия на Русенския университет. Очаква се решение на Министерски съвет, с което да се предостави целият имот. След като това нещо стане факт и септември месец Професионална гимназия „Васил Левски“ започне обучението на своите ученици във Второ основно училище, тогава ще можем да стартираме ремонтите. Сградата ще бъде санирана, покривът ще бъде ремонтиран, входовете ще бъдат с друг облик, спортните съоръжения също. Ще надградим това, което направихме в годините.
„НИЕ“: Какви нови специалности предлага университетът?
Момчил Станков: Новата специалност, която вече стартира, е „Предучилищна и начална училищна педагогика“ с 30 места, като част от тях ще бъдат държавна поръчка, другите – платена.
Университетът се развива добре. Очаквам с нетърпение първия випуск, който ще завърши тази година. Надявам се по-голяма част от студентите да положат успешно държавните изпити и да връчим дипломите за бакалавърска степен на първия випуск.
Тази година ще стартират всички магистратури, за които филиалът на Русенския университет във Видин е кандидатствал – това са специалностите,  които се обучават в бакалавърска степен. Тук вече е въпрос на приоритет и желание на нашите студенти дали ще продължат образованието си в магистърска степен. Освен това ще се даде възможност и на други хора, които имат бакалавърски степени да запишат магистратура.