Общо 186 гробни структури са проучени до момента в некропола край видинското село Балей, което прави този обект уникален в Северните Балкани. Това коментира доц. Стефан Александров от Националния археологически институт с музей при БАН, който е ръководител на проучването. Той обобщи резултатите от изминалия археологически сезон, както и като цяло от началото на разкопките в некропола.

Археологическият комплекс в Балей се състои от няколко обекта. „Открихме най-вероятно селище, което е под самото село – от Ранната бронзова епоха, някъде 3000 години пр. Хр.; след това едно селище от Късната бронзова епоха и след това имаме некропол, който е от второто хилядолетие пр. Хр., от Средната и Късната бронзова епоха. Конкретно некрополът е случайно открит през 2009 година, започнахме проучването от 2010 година – с две години прекъсвания, изминалият археологически сезон беше тринайсти“, каза доц. Александров.

По думите му, това е един от малкото, ако не и единствен в Северните Балкани археологически комплекс от второ хилядолетие пр. Хр., състоящ се от селище и принадлежащия му некропол, който се проучва в такива мащаби. „Това е една доста рядко срещана картина в археологията – да успеете да откриете и селището, и принадлежащия му некрополи, и освен това да ги проучвате. Проучванията се извършват от Националния археологически институт с музей при БАН съвместно с Регионален исторически музей – Видин и досега винаги са били финансирани по програмите на Министерство на културата за финансиране на планирани археологически проучвания“, обясни доц. Александров. Финансирането, което се получава, е ограничено, но дава възможност всяка година екипът да проучва средно по 10-15 гробни комплекса в некропола.

Селището, което е към некропола, е проучвано в продължение на 18 години по времето на Ана Йоцова, дългогодишен директор на Регионалния исторически музей във Видин. Резултатите от тази продължителна работа на терен обаче досега не са публикувани, посочи доц. Александров. „Имаме един проект за обработка на материалите от селището, който вече завърши – тоест целият материал, който нашите колеги са проучили през тези 18 години, вече е обработен, почти сме на етап публикуване. В този момент ние имаме 186 проучени структури от некропола, от които над 30 са от Средната бронзова епоха (чието селище все още не сме намерили до момента, на тези хора, които са погребани там), но 150 структури са от Късната бронзова епоха и се свързват със селището. Това е уникално – няма друг такъв аналог в Северните Балкани. Хората от тази култура са живели по двата бряга на Дунав, в земите от Белград до Лом, Козлодуй, така че тази култура се проучва в три Държави: България, Румъния и Сърбия, и няма такъв аналог“, подчерта доц. Александров.

Проучванията в некропола и намерените там артефакти, както и проведените интердисциплинарни изследвания – предимно антропологични, но не само, дават възможност на учените да добият по-добра представа за живота на хората, погребани в некропола край Балей. Понеже става въпрос за некропол с трупоизгаряне, трудно може да се извлекат точни физико-антропологични характеристики на населението – тоест височина, тегло и т.н. при мъже и жени. До момента няма и метод за извличане на ДНК от изгорели кости, но в бъдеще това може да се промени, отбеляза ръководителят на проучването. Но въпреки това могат да се добият доста данни, допълни доц. Александров

Например, учените са събрали данни за смъртността през първата и втората половина на второ хилядолетие пр. Хр., включително за детската смъртност. „Оказва се, поне по сегашните данни, че детската смъртност през първата половина на второ хилядолетие пр. Хр., тоест Средната бронзова епоха, е значително по-малка от тази през второ хилядолетие пр. Хр. – Късната бронзова епоха. На какво се дължи това, не можем да кажем със сигурност – вероятно са се променили условията на живот“, посочи доц. Александров.

Събрани са и данни за социалната структура на това общество от Късната бронзова епоха, които показват, че не е имало ясно изразена стратификация от гледна точка на социални слоеве – учените съдят за това по намерения гробен инвентар, тоест предметите, установени в гробовете. „Много рядко има гробове, които се открояват. И един от тези гробове, с може би 20 предмета от бронз, открити вътре в урната, тоест със сигурност са били притежание на погребания, чиито останки са сложени в тази урна, е на жена. Така че засега тя е може би най-яркият представител на някаква социална или друга по-висока функция в рамките на обществото. Но погребалните практики ни говорят за предимно унифицирано общество, най-вероятно с един или двама по-ярко открояващи се представители“, обясни доц. Александров.

Той разказа и какви са плановете за следващия археологически сезон. „Некрополът е разположен в двора на бившето ТКЗС на село Балей – една част от него; другата част от некропола е под съвременните къщи и в дворовете на хората, които живеят в тази част на селото, минимум в четири частни имота попада, включително и под една улица. Така че ние можем да проучвам там, за където има разрешение – а засега това е дворът на бившето ТКЗС, което представлява може би между 1/3 и ¼ от големината на некропола“, обясни ръководителят на проучването. „Всяка година мислим, че приключваме с проучването в двора на ТКЗС-о, но се оказва всяка година, както и тази, че сме приятно изненадани – тази година открихме десет гробни, поменални комплекса в източната част на некропола, тоест в двора на ТКЗС-о, което ще рече, че некрополът продължава и в тази посока. Изненада ни приятно, ще можем да проучваме и догодина“, посочи доц. Александров.

Сн.: доц. Стефан Александров, НАИМ-БАН