.
.
.
Видинското българско читалище „Цвят” се актува на 25 март 1870 г. на деня на двата големи празника – Благовещение и Цветница. Още през 1879 год. се поставя началото на читалищната самодейност. През своята дългогодишна история читалище “Цвят” се утвърждава като своеобразен център на учебно-възпитателна и културно-просветна дейност. Читалището подготвяло кадрите, после организирало дружеството и го подпомагало да стане самостоятелно. Така се поставя началото на Певческото дружество “Китара”, Театрално дружество “Вида”, Ученическо дружество “Надежда” и Женското дружество “Развитие”. 1873 год. е началото на певческата самодейност, а 1879 год. начало на театралната самодейност. През 1901 год. в града се създава дружество “Китара”, който по-късно прераства в Хор “Васил Левски”. Това време е запомнено с постановки на опери и оперети като “Кавалерия рустикана” на Маскани, “Цигански барон” на Й. Щраус, “Камен и Цена” и др. Изявени диригенти на новосформирания хор “Боян Чонос” / 1949/ са Божко Ивков, Петко Трифонов, Кръстьо Милев, Борис Георгиев /Чиняка/, Георги Занев, Валентин Бобевски, Андрей Андреев. През 1955-58 год. отново се поставят опери и оперети “Цигански барон”, “Прилепът”, Продадена невеста”, “Бунтовна песен”. Диригент на хора е Борис Георгиев, а диригент на симфоничния оркестър Борислав Михайлов.
Създаването на самодеен читалищен театър минава през театралното дружество “Вида”. Играни са “Иванко” от В. Друмев, “Службогонци” на Ив. Вазов, “Силата на мрака” на Толстой, “Разбойници” на Шилер и много други. На читалищната театрална сцена са играли Матей Икономов, Иван Димов, Кръстьо Сарафов.
През 1948 год. към читалището се създава и литературен кръжок “Христо Смирненски”, а по-късно е наречен “Михалаки Георгиев”. В него започват литературната си дейност много наши известни поети и писатели – Андрей Андреев, Лъчезар Еленков, Илия Николчин, Петър Хаджипетров, Иван Деспотов, Ненчо Славчев, Анушка Тодорова и др.
През петдесетте години се откриват кръжок по изобразително изкуство, тамбурашки оркестър, детска музикална школа, кино-фото клуб, езикови курсове и детски забавачници, квартални библиотеки.
153 години видинското читалище “Цвят” е средище на духовната и нравствената култура на видинчани и се идентифицира като силен притегателен център за гражданите. За образователните школи и предоставяните възможности за творческо развитие, които предлага читалището днес на видинчани разговаряхме с Любомир Илиев, секретар на НЧ „Цвят 1870“.
„НИЕ“: При читалището функционират много школи, разкажете ни за тях. Какво се промени във времето? Към кои школи се засили интересът на младежите?
През тази учебна и творческа година 2022-2023 обявихме прием за възпитаници в детска езикова школа след 1 клас с преподавател Илина Йорданова. Школата функционира повече от 70 години, започнала е като руска забавачница, след това в алианс „Разцвет“ с обучение по френски език. В годините преминава в школа за обучение по английски език. Обучавали се повече от 250 деца. В резултат на демографския срив значително е намалял броя на децата и в школата се обучават 32 деца. Обучението е дългосрочно, участниците преминават шест курса и в края на обучението се издава сертификат за завършена школа.
Другата школа, към която има засилен интерес, е школата по народно пеене за деца навършили шест годишна възраст. Преподавател и музикален педагог е Лора Асенова и в момента се обучават 22 деца. В школата по народни танци има 2 групи – начинаещи и напреднали. Хореограф и преподавател е Димитър Карчев. Голям е интересът и към школата по изобразително изкуство „Дъга“, в която са се включили има 18 деца, а преподавател е Антонина Славова. В момента в школата по пияно са включени 14 деца /по 7 разпределени в два класа/ и има много записани деца, които изчакват реда си, за да се включат.
По инициатива на младите ни самодейци създадохме и „Студио по кино и театър“ - сравнително нова инициатива, която въведохме след пандемията. Студиото ръководи режисьорът Малин Маринов. Вече има много добри резултати, като представихме неговата авторска постановка „Мечешка сватба“ във Видин, Кула, Брегово и Белоградчик. В постановката участват както деца, така и възрастни и се приема с изключителен интерес. Имаме покана и от други населени места, на които да я представим. Предвиждаме да направим още три представления, а при засилен интерес може да я представим още няколко пъти.
Стремим се да обхванем все повече и повече деца, които да се занимават с изкуство и култура. Засилен е интересът към школите за народни танци и песни. При читалището функционира Фолклорен ансамбъл „Цвят“ и Смесен хор „Видин“, които се ръководят съответно от Димитър Карчев и диригента Албена Лисова.
Предлагаме актуални учебни програми с високо квалифицирани преподаватели, утвърдени в град Видин. Поднася се солидна теоретична подготовка, създаваме добри условия за работа, имаме индивидуален подход към децата и младежите. Съобразяваме се със свободното им време и им предоставяме възможност да се изявяват пред публика и да показват своите знания и умения като ги включваме в различи конкурси. Работата ни в тези школи е свързана не само със самите възпитаници, но и с техните родители.
„НИЕ“: Какво предстои да представите пред видинската публика?
Любомир Илиев: На 31 май приключва нашата учебна и творческа година, когато ще представим традиционен годишен концерт на школата по изкуства. През летния период ще продължим работа с групата, която участва в един много интересен проект от миналата година, който представя късноантични римски детски игри пред публика. Съвместно с РИМ-Видин ще направим събитие на 16 май, когато отбелязваме Деня на музеите.
През лятото стартира и лятната балетна академия за деца с ръководител Катя Ангелова. Предстои и провеждане на Международен фолклорен фестивал „Танци край Дунава“, който се провежда от 1997 година, когато е единствен в района на Северозападна България.
„НИЕ“: Към кои събития на читалището има най-голям интерес?
Любомир Илиев: Най-голям интерес има към литературните салони, които организираме. Представяме известни и не толкова известни автори, които поднасят нови факти за българската история за сегашното състояние на Видинския край. Представихме книгата „Видинската епархия през вековете“ на отец Йордан Василев. На „Цветница“ се проведе 87 литературен салон, в който традиционно участваха поети от Видин и Белоградчик. Представяме новите произведения на авторите. Преди това отново с литературен салон, който премина при засилен интерес, отбелязахме и 75 годишния юбилей на изтъкнатия видински поет и председател на Дружеството на видинските писатели Ненчо Славев. Гост на събитието беше и председателят на Съюза на българските писатели Атанас Звединов.
Традиционно провеждаме и Литературен салон "Наздравица за любовта" съвместно с дружеството на видинските писатели и с участието на Красимир Михайлов и Литературен клуб "Иван Деспотов“.
Отбелязахме Въведение Богородично и Деня на православната християнска младеж и семейство с празнична литературна вечер съвместно с Видинската света митрополия и представихме две стихосбирки от отец иконом Ванко Ванков - „Живот, събран от фрагменти” и „Вход свободен”.
Представихме и една нова за видинската публика авторка - Маргаритка Благоева с детската книжка „Приключенията на врабчето Незабравко“. Голям интерес предизвика и представянето на книгите на Надежда Любенова „Кой уби ястребинчетата?“ и „В съда влизат убитите“, които представят историческите събития веднага след 9 септември 1944г. Представихме на видинската публика и авторите Мария Славкова и Емил Георгиев.
Традиционното ни събитие на школата ни по народно пеене „Шарено котле“ също така привлича голям брой зрители. На събитието се изявяват всички деца от школата по народни песни.
Засилен интерес има и към конкурсите за есе, които организираме. В конкурса за есе на тема „Народните будители, стремеж за просвещение“, който организирахме за 1 ноември и се включиха участници от цялата страна. Смятаме да продължим с тази дейност и през следващата година.
„НИЕ“: Смятате ли, че читалищата отговарят на съвременните нужди на обществото?
Любомир Илиев: Читалищата са едни много устойчиви културни институции, които са се доказали във времето. Нашето читалище е преминало през различни периоди, а напоследък наблюдаваме, че като общество станахме по-материалистични и се стремим да променим това. Предлагаме тези дейности, които през годините са доказали, че са полезни на обществото, както фолклорните дейности, така и просветните. Полагаме усилия да развиваме тези традиционни за читалището дейности и така ще продължим в бъдеще.