В навечерието на 112 години от обявяване Независимостта на България, бе възстановен липсващ елемент от паметника на Трети пехотен Бдински полк на площад „Бдинци“ във Видин. Това е станало възможно благодарение на дарение от страна на съвестни граждани. Подменен бе щикът на една от фигурите на емблематичния за града паметник. Изработката е на скулптура Светлин Николаев, който за пореден път се отзовава на молба от страна на Общината. Технически изпълнител е Бисер Борисов.
Заместник-кметът на община Видин Борислава Борисова, която наблюдава работата, отбеляза: „С това ние продължаваме една традиция на гражданското общество да се грижи за културно-историческото наследство. Всеки монумент е не само място на колективната ни историческа памет, но и част от индивидуалните спомени на всеки съвременник“. Борисова призова жителите на Видин да опазват и съхраняват завещаното ни от нашите предци.
Паметникът на бдинци, разположен на едноименния централен площад във Видин, е сред най-интересните монументи в България. Автор на паметника е проф. Никола Кожухаров, арх. Георги Стойков. Изграден е от сив гранит и бронз и е висок 14.50 м. Постаментът е от гранит със стъпала. Горната част на паметника се състои от скулптурна част и високо паралелепипедно тяло, облицовано с мрамор. Скулптурната композиция в основата е от тъмен патиниран бронз и изобразява група войници в боен устрем. Един от войниците държи в ръка бойното знаме. Върху челната част на облицования с мрамор постамент има надпис: „Величието на родината се гради връху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея!”. Автор на този текст е запасният полковник Петър Кръстев, председател на инициативния комитет за построяване на паметника и председател на Дружеството на бойците от фронта. На високото тяло отпред е поставен бронзов Кръст за храброст, а от задната страна – бронзов венец с меч. Там е записан и броят на жертвите от Трети Бдински полк през войните 1912-1913 и 1915-1918 г.: общо 39 офицери, 172 подофицери и 2154 войници. От дясната страна са изписани местата на сражения на полка през Балканските войни – Лозенград, Гечкенли, Люлебургас, Изетин, Кум Бургас, Чаталджа, Ялос, Струмица, Дойран, Видин. От лявата пък са изброени местата, където е действал полкът по време на Първата световна война: Връшка чука, Зайчар, Болевец, Алексинец, Горно и Долно Караджово, Чеган, Кота 1248, Червената стена, Снегово, Томорос. Постаментът и стъпалата към  паметника, както и високото тяло са иззидани от местни видински каменоделци. По време на голямото наводнение във Видин на 4 март 1942 г. част от паметника вече е готов и е издигната на централния площад, но бронзовата композиция все още не е монтирана. Отливането й се забавя с цели две години, вероятно по финансови причини. Отливането на бронзовите фигури е извършено в град София, в леярната на майсторите Николай Ганев и Никола Радев (тяхно дело са и бронзовите фигури на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийски университет, както и редица други паметници в цялата страна). Окончателният монтаж на паметника е извършен в началото на 1944 година с личното участие на автора Никола Кожухаров и майсторите леяри. Тук на место са заварени с оксижен и някои детайли, отливани отделно – знамето, пушките, щиковете.  
Паметникът е открит  официално на 3 март 1944 г. на централния площад "Бдинци".      Наскоро изследователи на загиналите българи от Видинско във войните откриха интересен и любопитен факт за подофицер Христо Петров Ликов - спасителят на знамето на 51 Бдински пехотен полк, който е прототипът на изобразения войн със знамето на полка на паметника на „Бдинци”. Той е известен като Тайнственият Мърц,  роден на 3 май 1878 г. в с. Делейна, Видинско. По време на Балканската война, на Чаталджанската позиция, пред погледите на слисаните турци, той гордо развява полковото знаме, за което впоследствие е награден с орден за храброст и е произведен в чин подофицер. Още по-величествен е неговият подвиг през Първата световна война, когато след пробива при Добро поле, командирът на 51-ви пехотен полк му възлага да изнесе знамето на полка от обкръжението и да го предаде на военното командване във Видин. Христо Ликов, известен повече с прякора си Мърц, навива знамето около кръста си и с неимоверни усилия, преодолявайки множество смъртоносни препятствия, успява геройски да изпълни и тази задача. Според някои сведения, именно поради това, образът му е увековечен от арх. Георги Стойков в паметника на геройски загиналите бдинци . Христо Ликов е представен в скулптурната композиция като подофицера носещ знамето. Героят умира на 65-годишна възраст през 1943 г. в град  Видин, където е и погребан.