Останки на средновековно селище проучваха археолози край село Търняне

На обекта е регистриран и пласт от Ранната Бронзова епоха
Сподели: 
Останки на средновековно селище проучваха археолози край село Търняне
Двукамерна пещ за керамика
Яма с куче и керамичен съд с поставено в него яйце
Момент от зачистването на яма с положени няколко животни
Чашка от Бронзовата епоха

Останките на средновековно селище, намирало се на двата бряга на река Войнишка в района на село Търняне, проучваха археолози през изминалата есен. Обектът, простиращ се на около 30 дка, влиза в рамките на територията, която ще бъде обхваната от бъдещия магистрален път. „Спасителните археологически проучвания най-често са свързани с някакво инвестиционно намерение – строеж на път, газопровод, сграда и т.н. Всъщност тези проучвания ни дават редкия шанс много от обектите, регистрирани на територията на България, да бъдат проучени“, коментира археологът Елена Василева, главен асистент в Националния археологически институт с музей при БАН. Именно тя ръководи проучването на т.нар. Обект № 7 край село Търняне.

Това всъщност е единият от общо осемте, идентифицирани при предварителния археологически обход на трасето на магистралния път в участъка Видин – Ружинци - Монтана. Тази есен сондажни проучвания бяха извършени на четири от тях – край Синаговци, Слана бара, Търняне и Срацимир.

„Обект № 7 е регистриран като селище от средновековната епоха. Ситуиран е на двата бряга на р. Войнишка с площ от над 30 дка. На тази площ при предварителното проучване са регистрирани 47 структури. От тях – 23 ями, със средна дълбочина от 2,50 м; една линейна аномалия (ров), с ширина 5 м и дълбочина 1 м; осем пещи; шест жилища, три от които землянки; два гроба с инхумация. Всички описани по-горе структури принадлежат на средновековната епоха (ХІІ – ХІV в.)“, отбелязва гл. асистент Василева. Подчертава, че

на обекта е регистриран и пласт от Ранната Бронзова епоха, култура Магура-Коцофени.

На нея принадлежат и са проучени едно термично съоръжение и един гроб с кремация в урна. Така общият брой на структурите е 49.

„По време на проучванията регистрирахме пласт с материали от Ранната Бронзова епоха – керамични фрагменти, кремъчни сечива, животински кости, костени сечива, миниатюрна чашка с овално дъно и висока дръжка над ръба на устието и др. Раннобронзовата керамика представя основния керамичен комплекс на култура Магура-Коцофени, характерна за района на Северозападна България. Това са фрагменти от съдове с различни композиции от врязана украса, понякога със залепени хоризонтални редове от лещоподобни кръгчета, шнурова украса и др.“, разказва археоложката.

Допълва, че сред находките от Ранната Бронзова епоха трябва да се отбележи и термично съоръжение със запазена глинена подложка, около което археолозите са намерили въглени, следи от деструкции, животински кости, костени сечива, кремъчни сечива и керамични фрагменти – предположението на учените е, че съоръжението вероятно е част от разрушена постройка/жилище. „По време на разкопките бе разкрит и гроб с трупоизгаряне. Кремацията е извършена извън гробната яма. Останките са поставени във висок съд (урна). Гробният инвентар се състои от глинена чаша с една висока дръжка над устието. Урната вероятно е част от некропол от Бронзовата епоха. Сондажните проучвания на обект № 7 при с. Търняне свидетелстват, че през III хил. пр. Хр. на удобният висок бряг на Войнишка река е съществувало селище, а по-късно през II хил. пр. Хр., южно от него некропол“, отбелязва гл. асистент Василева.

Тя обобщава, че

по време на проучването са открити множество материали, от които са инвентирани 270 броя находки.

Намерени са монети; стрели; различни инструменти – длета, шила, огрибки, ножове, тежести за стан, прешлени за вретено; фрагменти от медни съдове; керамични съдове (гърнета, кани); накити – пръстени, гривни (метални и стъклени), висулки от обеци, токи, нагръдни кръстчета, медальони и др.

Археоложката разказва, че сред находките от епохата на Средновековието внимание заслужават две куполни, двукамерни пещи за керамика с подковообразна форма. При проучването им е регистриран и производственият брак от силно фрагментирана керамика. Това са съдове, работени на колело – купи, паници, стомни-ойнохое и др. „Проучените жилища от периода на Второто българско царство са полувкопани землянки и наземни жилища с дървена конструкция. Другите интересни структури от този период са четири от ямите. Всички те са с голям диаметър и дълбочина над 3 м. На дъната на всички са регистрирани и разчистени костни останки от големи животни (коне, крави). В една от тях са разчистени кости от няколко животни – кон, по-дребно преживно животно (коза или овца), кокошка и патица. Във всичките съоръжения има поставени яйца“, разказа археоложката.

НИЕ