Отиде си Божидар Даков – доайенът на видинския театър

Погребението ще се състои утре - 30.09, от 15 ч. на новото гробище в гр. Видин.
Сподели: 

Занапред представленията на видинския театър ще бъдат малко по-пусти, защото ще са лишеи от едно уникално актьорско присъствие. Вчера сцената на живота завинаги напусна Божидар Даков – доайенът на видинския театър, който през миналата година чества 40 години на сцената на същия този театър. Четири десетилетия, в които той се превъплъти в различни роли, спечели много почитатели и се превърна в част от театъра.
Божидар Даков е роден на 29 декември 1956 година в София. Средното си образование завършва в Техникума по енергетика „Вилхелм Пик“. През 1979 г. е стажант-актьор в Силистренския драматичен театър.  Става част от видинския театър на 16 септември 1981 година. Идва тук благодарение на двама големи актьори – народният артист Андрей Чапразов и заслужилият артист Любомир Киселички, спомня си самият Божидар Даков в краткия филм, заснет по случай отбелязването на неговите 40 години на сцена.
Това творческо дълголетие е причина Божидар Даков да оценява свободата, която демокрацията дава на творците. „Сега, макар и неподготвено, нашето общество се опитва да направи театъра ни по западен образец – по такъв, по какъвто трябва да бъде. Няма ги тези окръжни, градски комитети на партията, които ти спускаха репертоар. Сега всичко е борба – за време, за живот, за качество. Съвременната драматургия е много по-освободена от драматургията, която навремето разни художествени съвети подбираха“, разказва доайенът. Някога публиката влизала в театъра под строй, а сега зрителите имат свободата да избират и те започват да отсяват хубавото от лошото, красивото от грозното, казва Божидар Даков. И допълва: „Но мисля, че възпитателната роля на театъра днес е много по-голяма от тогавашната възпитателна роля, когато театърът се водеше идеологически институт“.
Близо 150 роли, повечето комедийни, както и над 20 роли в киното включва богатата творческа биография на Божидар Даков. И всички са му любими. „Аз съм ги „раждал“, аз съм си бил акушерка“, казва актьорът. Отказва да си дава сам оценка, защото това го прави публиката. Но разказва любопитна и забавна история: „Спомням си 94 година седнах да пия кафе тук една сутрин. Вечерта играхме „Английският прозорец“ на Рей Куни. Аз там играя трупа, имам две-три реплики. И на съседната маса едни хора се разправят: „Снощи страхотен спектакъл, страхотна комедия. От де са намерили тоя актьор дето играе трупа…“. Аз мълча, но ме разискваха най-подробно. Идва сервитьорът и казах, че ще платя и техните кафета. Платих сметката. Единият ме настига и пита защо плащам и техните кафета. Отговарям: „Защото аз съм трупа“.   
Репетицията е като работа в мината – черна работа, отбелязва доайенът на видинския театър. „А представлението е рамка, в която тази работа я показваш на Негово Величество зрителят. Актьорите, режисьорите, целият състав – не знам уважаемата публика дали знае, че в театъра има 57 професии, всички са по някакъв начин съпричастни на крайния продукт“, споделя той.
Професията на актьора съдържа всичко – любов, омраза, скандали, задкулисие, наслада, казва Божидар Даков и обобщава: „Най-красивата професия на света“. Това, което го е задържало толкова години на сцена е именно любовта към тази професия: „Много съм щастлив – иначе не бих останал 40 години, бих си сменил дори професията. И хубаво, и лошо, но всичко имаше свръхзадачата да удовлетвори моята актьорска душица, за което съм страшно благодарен. Театърът се прави с любов – това е необяснимо, едва ли ще се намери някой, който може да го обясни…“.
Погребението на Божидар Даков ще се състои утре, 30 септември, от 15 ч. на новото гробище в гр. Видин.