(продължение  от миналия брой)

Бременността и раждането на първото дете въвеждат взаимоотношенията на партньорите в т. нар. „триаден етап“ от семейния жизнен цикъл, който има свои особености, рискове и кризи.

При официалния брак бременността протича по-спокойно, поради социалната сигурност на жената и нероденото дете. Разпределението на ролите протича на по-добър емоционален фон – родителските семейства се подготвят да станат законно баби и дядовци, предвкусвайки своята значимост за отглеждането на внуците.

След раждането на детето настъпва преразпределение на роли, правила, стереотипи и семейни граници. В брачната двойка внезапно възниква нов триъгълник между дете, майка и баща. Жената девет месеца влага себе си в ново „Аз“ на майка, докато бащата е лишен от подобно биологично единство. Тази нова ситуация, известна като „скрит развод“ е предизвикателство, с което съпрузите на психологическо и социално ниво се опитват и правят всичко възможно да коригират. Безусловното приемане, което майката получава от детето, се простира само в слаба степен върху бащата и въпросът кой с кого е съединен в този триъгълник непрекъснато тревожи новото единство, състоящо се от две поколения.

Майката, която е посветена на детето, сега не може напълно да се реализира в обществото и за да осигури високо качество на живот за себе си и детето,  тя изцяло разчита на съпруга си. Официалните роли, поети доброволно от нейния съпруг и бабите и дядовците й позволяват да разчита на помощ. Тъй като вниманието на семейството е насочено към детето, мъжът често казва, че се чувства самотен, изоставен, необслужван, защото жената е заета или с бременността, или с детето си. На този етап изневярата е в своя пик и се преживява по-болезнено, тъй като брачният ритуал се тълкува като клетва за вярност, а изневярата се възприема като особено тежко предателство.

За разлика от официалния брак, при съжителството бременността протича с повишен тревожен фон, тъй като това не винаги съответства на представите за свобода, които двойката (или по-често един от двойката) е декларирала. Могат да възникнат проблеми, свързани с признаването на бащинството и избора на фамилно име на детето. По данни от изследвания, много двойки, които смятат процедурата за регистрация на брака само като формализиран акт, сега възприемат раждането и отглеждането на детето си вече като официален брак.  Биологичната триангулация, която е резултат от раждането на дете, предизвиква невероятно напрежение върху „ние“ в семейството. За бащата е по-трудно да се чувства „ние“, ако официално не е съпруг, а само баща.

В случай, че жената таи надежди, че с раждането на детето връзката им най-после ще бъде официално регистрирана и не получи очаквания резултат, сега може да провокира конфликти, като отново ще се въздържа да изразява вербално истинската причина, тъй като преди това е подкрепяла идеята за съжителство. Този факт може да увеличи емоционалната дистанция между партньорите, тъй като майката е принудена да отделя все повече внимание на детето и не е в състояние да изгради нови стереотипи на отношенията в триадата.

При съжителството естествените потребности на човек от вярност са насилствено блокирани. Подкреплението с мисълта, че „не сме женени“, дава психологическо разрешение за изневяра и я улеснява, използвайки като оправдание по-малкото внимание на жената към партньора. За една майка преживяването на изневярата може да бъде придружено от страх за разрушаване на отношенията, осъзнаване на своята безпомощност (ако няма родителска подкрепа), но протестът й отново може да остане неизразен вербално. Обидата и недоверието могат лесно да доведат до разрив, ако жената е финансово състоятелна. Свободата, която се е тълкувала като свободата да обичаш, сега се тълкува като свободата да не обичаш, да не преодоляваш трудностите в отношенията, да не спасяваш семейството.

Раждането на второ дете винаги е съпроводено с напрежение и преразглеждане на отношенията, поради разширяване на семейните подсистеми. Сега могат да възникнат нови проблеми на конкуренция между децата за родителската любов, преживявания на ревност и съперничество. За разлика от официалния брак, при живот в съжителство второ дете се ражда по-рядко. По-често е прекъсването на бременността, а ако детето се роди против волята на мъжа, тогава рискът той да прекъсне връзката е по-висок или самата връзка може да стане нефункционална. При такава връзка детето се превръща с стабилизиращ фактор на взаимоотношенията и най-вероятно ще стане носител на някакви външно проявени симптоми.

Предизвикателства след раждането на детето

Партньорите трябва да бъдат зрели и отговорни при създаването на дете. Ако при официален брак те не са готови да имат дете, то появата на нежелано дете може значително да усложни взаимоотношенията.

- в случай, че са възприемали брака си за пробен, сега партньорите установяват, че им е много по-трудно да се разделят; брак, който преди се е смятал за временен, сега се признава за консумиран и приет.

- ако майката не получава достатъчно любов от партньора си, тя несъзнавано ще се опита да компенсира този дефицит чрез раждането на дете; по време на бременността възникват илюзии, че тя ще придобие същество, което ще я обича, но е разочарована поради факта, че сега трябва да „дава“ толкова много от себе си.

- мисленето в посока загуба на детството завинаги, може да е предпоставка за поява на следродилна депресия;

- може да възникне нов вид ревност, ако един от двойката е по-привързан към детето; тогава партньорите често започват да разрешават проблемите си чрез детето –  то може да бъде изкупителна жертва, помирител на конфликти, понякога единственото оправдание за брака;

- липсата на самореализация на майката е спешен проблем, отключващ чувство на неудовлетвореност и завист към съпруга, който продължава да води активен живот и обратно – ако майката се ангажира прекалено много с проблемите на детето като компенсаторен механизъм и загърби професионалното си развитие.

При живот в съжителство, в случай че отношенията между партньорите са емоционално хладни, тогава надеждите за безусловната любов на детето стават особено значими за майката. Ако жената скрито е разглеждала раждането на детето като стъпка към официален брак и тази надежда не се оправдае (партньорът може да признае бащинството, но да не признае жената за своя съпруга), рязко се увеличава вероятността от възникване на депресивни състояния. Отношенията с партньора могат да бъдат изпълнени с негодувание, кавги и конфликти. При жената се прокрадват мисли за нейната юридическа незащитеност, което поражда нова поредица от конфликти.

И тук, както при официалния брак остава особено значим проблема за самореализацията на жената.  Той може да се влоши в резултат на подчертаната свобода и безотговорност на мъжа, тъй като това е психологически мързел и консуматорска нагласа, които пречат за сключване на официален брак.