Пет основни приоритета в управленската програма на правителството
Пет основни приоритета съдържа Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. Тя беше приета на проведеното днес (26 юли) заседание на Министерския съвет. Програмата за управление на Република България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. е резултат от постигнато съгласие между коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“ .
Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г.
е първият приоритет. Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в „Шенген“. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите й от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес.
Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г.
е следващият приоритет. България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.
Овладяване на инфлацията
е на трето място. Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.
На следващо място е приоритетът за
изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.
Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти
е петият и последен приоритет, който кабинета записа в своята управленска програма за мандата.
От пресцентъра на Министерския съвет информираха, че правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.
Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на Министерския съвет, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.