Когато попитат лекуващите се от зависимости кога за пръв път са започнали да пият или да употребяват наркотици, отговорът почти винаги е един и същ: когато са били все още тийнейджъри. Употребата на наркотици, например, води до промяна в развитието на мозъка, а когато използването им започва в тийнейджърските години, много по-вероятно е младежите да се пристрастят. Затова и една от основните цели е да се отложи възможно най-далеч във времето първата употреба на алкохол или наркотици. Именно затова е важна превенцията.

Последователните послания към младите хора относно наркотиците и алкохола могат да предотвратят злоупотребата с тези субстанции. Ефективната превенция изисква едни и същи послания за алкохола, наркотиците и тютюна да се разпространяват от множество източници – училища, родители, връстници и общност – многократно през детството и юношеството.

Изследванията показват, че подрастващите, които започват да пият преди 14-годишна възраст, са изложени на значително по-голям риск да станат зависими от алкохол в даден момент от живота си в сравнение с тези, които започват да пият след 21-годишна възраст. В допълнение, младежите, които пият алкохол, са по-склонни да изпитат редица негативни последици, като физическо или сексуално насилие, неволни наранявания, проблеми с паметта, проблеми със закона и влошено представяне в училище.

Превенцията работи най-добре, когато се обръща внимание на множество рискови и защитни фактори.

Рискови фактори:

• нездравословна семейна среда;
• лошо родителство;
• липса на привързаност и грижи в семейството;
• лошо академично представяне;
• ниски академични цели;
• слабо развити социални механизми за справяне;
• връзки с връстници с девиантно поведение;
• родители, употребяващи наркотици или страдащи от психични заболявания;
• обществена среда (семейство, връстници), в която се приема употребата на алкохол или наркотици.

Защитни фактори:

• здрави семейни връзки;
• активно участие на родителите в живота на детето;
• ясно осъзнаване за очаквания на родителите и последиците при нарушаване на правилата;
• академични успехи;
• здрави връзки с общността;
• ясно заклеймяване в обществото на употребата на алкохол и наркотици.

Чие отговорност е превенцията?

„За да отгледаш дете, е нужно цяло село“, гласи африканска поговорка. Същото важи и за превенцията.

Осъществяването на превенция на зависимостите е отговорност на много участници в този процес:

• Самите юноши - програмите за наставничество и лидерство от връстници за връстници мобилизират мощна превантивна сила и демонстрират ползите от превенцията и значението на младите хора като партньори в процеса;
• Училището – програми, които са специфично разработени за възрастта на учениците и съобразени с развитието им, трябва да се реализират във всички класове;
• Родителите – те предоставят ролеви модели, определят стандарти на поведение и постижения, поставят ограничения и определят последствията при рисково поведение. Що се отнася до злоупотребата с наркотици и алкохол, родителите трябва да започнат да говорят с децата си на тази тема от рано и често.
• Обществото – трябва да се противодейства категорично на всички послания, съдържащи положителни оценки за употребата на наркотици и алкохол.

В заключение, ефективната превенция на злоупотребата с наркотици и алкохол е отговорност на всички – самите юноши, училището, родителите и обществото.

Настоящата публикация е изготвена в рамките на проект „Не!Зависим!“, който се осъществява от Сдружение "Активно общество" с финансовата подкрепа на Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта за 2022 г., Министерство на младежта и спорта; Договор № 25.00.34/21.07.2022 г.