Продължава проучването на предполагаемия храм на Диана в Рациария

Сподели: 

За четвърта година поред един от подобектите в Рациария, на които археолозите работят, е обществена сграда, за която се предполага, че е била храм, посветен на римската богиня Диана. „Основната идея на тазгодишните разкопки беше да проучим една обществена сграда, която смятаме, че е храмът на Дияна – предполагаме това поради два открити надписа в непосредствена близост, от една страна, и от друга страна – поради масивността на запазените градежи, които са в субструкция (основи, част на сграда, която се намира под земния слой – бел. на „НИЕ“), обясни доц. д-р Иво Топалилов от Института за балканистика с център по тракология при БАН.
Тази година археолозите са се концентрирали единствено в рамките на самата сграда, така че да успеят да установят нейните размери и планировка. „Успяхме да проследим южния фасаден зид на този храм, което ни дава увереност да предположим и размерите на самата сграда – в посока север-юг е пет метра“, обясни доц. Топалилов. Археологът допълни, че сградата не е с големи размери, но е сходна с малките храмове на капитолийската триада в колония Улпия Ескус.
Сред намерените находки са две, свързани с архитектурната декорация на сградата – става въпрос за фрагменти от капители от коринтски тип. „Двете находки без съмнение показват, че става въпрос за храм. Датировката е от II, което съвпада с надписите от времето на Адриан, от времето на Антонин Пий, от времето на Марк Аврелий, за когато знаем, че съществува самият храм“, обясни доц. Топалилов. „Самата сграда е разрушена още през древността – това е един аргумент, че става въпрос за религиозна сграда, която е езическа и християните в последствие разрушават и засипват, за да се заличи споменът за нея“, допълни археологът.
Разкопките потвърждават наличието на раннохристиянски некропол, който е разположен върху останките на античната обществена сграда. „Това е напълно нормално – раннохристиянските храмове са разполагани върху древните храмове, използвайки свещеността на мястото, и около тях се развиват некрополите“, посочи археологът.
Тази година археолозите са намерили пет раннохристияски погребения, като в едно от тях е открит почти цял скелет. Това се случва рядко – много често археолозите намират отделни кости или само череп, тъй като гробовете са разкопани от иманяри, търсещи ценности. Макар че по принцип в раннохристиянските гробове не се е слагал гробен инвентар и досега такъв не е откриван при проучването на този некропол, посочи доц. Топалилов. „Всички раннохристиянски погребения, които имаме тук, са еднотипни. Телата са поставени в гробна яма, в някои случаи върху основа от тухли. Изток-запад е ориентацията на тялото, като главата е на запад – тоест винаги гледа на изток, и ръцете са отстрани до тялото, изпънати, не са скръстени“, обясни археологът.
От оскъдните до момента данни, предположението е, че некрополът може да се датира от втората половина на V век или, по-скоро, от VI век. „След хунските нашествия, когато Рациария изключително силно пострадва, има един период на възстановяване, по времето на Анастасий, но анастасиевата Рациария не е с този предишен блясък – напълно нормално е некрополите да „завладеят“ част от територията на стария град“, отбеляза доц. Топалилов.
За тази година разкопките на този обект приключват, но идеята е догодина работата да продължи, като се влезе в дълбочина. „Оказва се, че тук преди началото на II век е имало селище. Това селище е много любопитно, тъй като ние търсим стария лагер – търсим инфраструктурата, свързана със стария лагер. Защото този военен лагер трябва да има определена инфраструктура, той трябва да бъде поддържан“, обясни доц. Топалилов. Допълни, че събраните до момента данни дават основание да се предположи, че още преди времето на император Адриян на това място е имало кирпичено селище, каквото е логично да е съществувало, за да обслужва военния лагер. Археолозите са установили, по намерения отухлен кирпич, че това селище е било опожарено, но основната неизвестна е от кого. „Знаем, че по време на Дакийските войни даките преминават Дунава и е възможно при някой от тези набези да е опожарено това селище, но тепърва ще се проучва“, отбеляза доц. Топалилов.
Той допълни, че има още много работа – както в района на храма на Диана, така и в останалата част на Рациария. Но въпросът опира основно до финанси – отпусканата от държавата субсидия позволява всяка година разкопките да продължават, но нейният размер е доста ограничен.