След една година пауза, през изминалия археологически сезон редовните разкопки в Рациария бяха възобновени. Те бяха финансирани с почти 60 000 лева по програмата на Министерство на културата за финансиране на археологическите проучвания. Тези средства дадоха възможност археолозите да работят на обекта в продължение на един месец, а преди дни ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт при БАН, отчете резултатите от археологическата кампания. 

„Рациария е огромен град – военен център, след това римска колония. Самият архитектурен комплекс, който проучваме от 2020 година – това са римските императорски терми, най-големите в цяла България. Тен са на площ от 10 дка, така че там проучването се нуждае от дълъг период от време и голямо финансиране“, обясни доц. Димитров. Той допълни, че полученото тази година финансиране, макар да е дало възможност да се продължат редовните проучвания, е дало възможност да се завърши изследването само на две от помещенията в огромните римски терми – иначе казано градските бани на антична Рациария. 

Основните носещи зидове на този впечатляващ с мащабите си архитектурен комплекс са с дебелина над 3 метра, дълбочината на културния пласт е до момента 4,5 метра, като запазеността в автентичен вид на конструкциите на тези зидове някъде надминава 3 метра. Така че в римските императорски терми в Рациария става въпрос за едно проучване, което ще продължи десетки години, обясни археологът. 

„На този етап ние успяхме да проучим двете най-източни помещения на римската баня. Това са евентуалната съблекалня – тъй като и установяването на функциите на отделните помещения изисква по-завършен вид на проучването, предполагаме, че това е един аподитериумите, на латински, а на български означава съблекалнята, от която се е преминавало през басейните за студена, топла и гореща вода“, посочи доц. Димитров. Той обясни, че тепърва предстои, продължавайки работата си в южна посока, археолозите да разкриват тези басейни – фригидариума, тепидариума и калдариума. „Интересното е, че успяхме да стигнем до подовото ниво на тези големи бански сгради, което е изпълнено изключително стабилно – от цели каменни блокове, споени с хоросан и е било постлано с тухлени плочи. Голяма част от тях са унищожени в Късната античност, когато банята вече е преобразувана в раннохристиянска църква“, разказа доц. Димитров.

Ръководителят на разкопките обясни, че при проучването на Рациария един от основните моменти е съхранението на паметника, така че в продължение на почти две седмици там са извършени и необходимите консервационни мерки, за да се запазят разкритите конструкции. „Там с помощта на Община Димово в бъдеще, заради разкриване вече на все по-голяма част от този архитектурен комплекс, е необходимо да се предприемат мерки по-изготвянето на проект за временна консервация в по-сериозни мащаби от тази, която ние изпълняваме след археологическите разкопки. След което, при разкриването на големи зони от банята, вече да се предприемат мерки и за изготвяне на проект за цялостна консервация и реставрация на термите“, отбеляза археологът. Той допълни, че такава сериозна консервация се налага, тъй като, както вече посочи, вероятно проучванията на термите в Рациария ще продължат десетилетия, през което време старите разкрити зони ще бъдат изложени на атмосферните влияния и ще бъдат нарушени, ако не се запазят с временни покрития, както се прави в други държави в Европа.