През 2024 година екипът, който за втори пореден сезон провежда археологическо проучване в пещера Магурата, е успял да направи редица интердисциплинарни изследвания. На пресконференция от екипа представиха резултатите от извършените анализи, които ще дадат възможност да „повдигнем завесата“ към загадката как са живели хората, обитавали пещерата в периода на Ранната бронзова епоха, а и в по-ранни периоди. 

„Най-сериозното нещо, което направихме, е, че изпратихме в лаборатория в университета в Глазгоу 10 проби за радиокарбонно датиране – нещо, което е доста скъпо и стана възможно благодарение на финансовата помощ, която получихме от Община Белоградчик. Бяха извършени и серия други изследвания, които обаче бяха тук, в лаборатории в България“, обясни д-р Ваня Ставрева, която е съроководител на проучването. Тя допълни, че датите от въглеводородното датиране ще дадат възможност да се направи предположение за хората, които могат да бъдат свързани известните рисунки, за които се предполага, че са направени някъде в IV хилядолетие пр. Хр.

Мястото, където археолозите работят, се намира в края на т.нар. Триумфална зала в пещерата. До момента там не са извършвани проучвания на пластовете от Късната праистория, за разлика от почти цялата останала площ на Триумфалната зала. Сондажът, който сега археолозите са направили, се намира непосредствено преди т.нар. „Срутище“ – мястото е по-уединено, което дава основание да се предполага, че хората, които някога са се заселили в тази част, са били малко по-откъснати от останалото селище, което е проучено през70-те години на миналия век, обясни д-р Ставрева. 

„Започнахме проучване на едно жилище от Ранната брознова епоха – още миналата година го датирахме според керамичния материал, а тази година вече имаме и три дати от радиовъглеродно датиране, които потвърждават, че жилището е било построено и е било обитавано в самия край на IV началото на III хилядолетия пр. Христа. За нас това е важно, защото датите, които досега са били известни от Магурата, са били от нестратифицирани археологически контексти и са били по-несигурни… Очакваме и датите от останалите контексти, тъй като жилището от Ранната бронзова епоха лежи върху по-ранен културен пласт, който още не сме започнали да проучваме, така че се надяваме, когато започнем да го проучваме, че ще открием и данни за по-ранни човешки обитавания на същото това място“, каза археологът. Дупките от колове са индикация, че на мястото е имало постройка, изградена на принципа на т.нар. „плетарки“ – забити в седимента колове, преплетени клони, обмазани с глина, които в този случай са предпазвали живеещите в пещерата от теченията, които стават там, допълни д-р Ставрева. 

Археоботаническото изследване е установило останки от дървесни видове – дъб, бук, ясен, полски клен, леска и дрян, използвани в конструкцията на жилищата и като горивен материал за огнището, което е разкрито като част от интериора на постройката. Намерени са зърна от лимец, ечемик, просо, мека пшеница, както и семена от уров и леща. От диворастящите плодове са установени костилки от плод на дрян, къпина и бъз, което дава основание да се направят предположения за диетата на хората от този период. „В тази посока ни помагат и изследванията на животинските костни останки. От домашните животни се намират кости от овца, коза, свиня, късорого говедо и куче. От дивите животни – до момента през този сезон намерихме кост от пещерна мечка. Пещерните мечки обаче се срещат в по-ранен период, а не през холоцен, периода, който ние изследваме, и вероятно е попаднало в този пласт в резултат на по-късна човешка дейност. Освен това кости от сърна, от заек, от източно европейски таралеж, дива котка и от благороден елен“, обясни д-р Ставрева. 

Предизвикателство за археолозите е да установят как са се отлагали културните пластове в пещерата, тъй като за разлика от археологическите обекти, които са на открито, в пещерата няма почвообразувателни процеси, а заради микроклимата и високата влажност, отложенията, които се отлагат в пластовете в резултат на конденза и от проникването на повърхностни води през пещерния таван, формират съвсем други условия. Това е наложило в работата да се включат и геолози, както и седиментолог, обясни археологът. „На практика това, което микроскопски се различаваше в цвета и в състава на отделните пластове, показа, че в тяхното формиране са се отразили някои климатично контролирани микро флуктации в периода на отлагане на самите пластове. Както има разлика и в ерозиралия материал, попаднал в пещерата. Всичко това, в корелация с резултатите от нашите наблюдения, след като приключим с нашите изследвания, ще даде информация какво е накарало хората в този период да слязат отново да живеят в пещерата и какви са били климатичните условия“, посочи д-р Ставрева. 

Тя допълни, че изключително интересен резултат в тези анализи, което обаче се нуждае от допълнително изследване и то в момента се осъществява, е наличието на някои химически съединения, които са характерни за вулканични скали и вулканска среда, а  пещера Магурата такива скали няма. „Работна хипотеза е, че имаме отложения на вулканска пепел и ако това се докаже, ще е твърде интересно – само споменавам, че при предходните изследвания в пещерата са установени такива пластове от една ерупция на вулкан в Италия преди 40 хил. години, а сега говорим евентуално за вулкан, който е изригнал доста по-късно, по-близо във времето до нас“, каза археологът. Д-р Ставрева уточни, че ако се докаже наличието на вулканска пепел, ще бъде извършено и радиовъглеродно датиране на пласта, за да се установи кога точно се е случило това събитие. Тя обърна внимание, че на повърхността вулканска пепел много трудно се запазва, докато в пещерите има много по-голяма вероятност такива събития да бъдат регистрирани. 

Археолозите са попаднали и на находки, които много рядко се срещат в обекти от праисторията – намерени са две миниатюрни парченца от горяла тъкан, които в момента се изследват, за да се види от какво са произведени. „Микроскопските ни наблюдения ни навеждат на мисълта, че може би е прежда с животински произход, но чакаме отговор на това. И наистина шансът, че са се запазили е това, че става въпрос за пещера, тъй като в тази висока влажност този тип археологически останки се съхраняват много по-добре“, обясни д-р Ставрева. 

През предходния археологически сезон е открит фрагмент от костена свирка или флейта, което също е интересна находка за археолозите. През миналия сезон са намерени три находки, които археолозите определят като амулети от кост.

Намереното през предходния сезон огнище ще бъде допроучено през настоящата година, каза д-р Ставрева. По думите й, става въпрос за пещ, която обаче се различава значително от огнищата и пещите, проучвани в останалата част на Триумфалната зала.