Находки, намерени в антична Бонония, могат да доведат до пренаписване на българската история. Нумизматичният материал, който археолозите откриват при проучването на римската крепост, подкрепят хипотезата, че Видинското царство съществува до 1422 година, а не до 1396 година, както пише в учебниците. Това обявиха на брифинг днес (28 ноември) доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ – БАН, ръководител на археологическото проучване в Бонония, и специалистът по средновековна история проф. д-р Николай Овчаров. Участие в брифинга взе и кметът на община Видин д-р Цветан Ценков. 

Разкопките в Бонония акцентират върху един сериозен научен проблем. В момента проучването е достигнало до историческия пласт от нивото на Видинското царство – края на XIV – началото на XV век, когато Видинска България е един от последните бастиони, устояващи на османското нашествие, каза доц. Здравко Димитров. „Досега се предполагаше, че през 1396 година, след завладяването на крепостта Бдин и отвеждането в плен на Йоан Срацимир, приключва и суверенитетът на българската държава. Има една много интересна хипотеза, която твърди, че още 25 години Видинското царство продължава под различни форми да съществува. Ние при разкопките през последните пет години имаме само една единствена монета на султан Баязид – този, който унищожава Търновското царство. Монетите, тоест нумизматичният материал от османския период на османските султани започва 1421 година, от времето на Мурад II. Преди това ние нямаме никакви нумизматични единици, които да доказват тук, че е имало османски гарнизон. Тоест има наистина много сериозни основания да смятаме, че тази хипотеза намира почва и в нашите археологически доказателства“, каза доц. Здравко Димитров. 

По думите на проф. Николай Овчаров, това е археологическо доказателство потвърждава хипотезата на проф. Пламен Павлов и проф. Иван Тютюнджиев. Позовавайки се на различни заподноевропейски извори, те извеждат хипотезата, че Видинското царство продължава да съществува до 1420-1422 г., тъй като Иван Срацимир е отведен в плен през 1396 година, но остава неговият син Константин и така Видинското царство продължава да съществува под една или друга форма до смъртта на Константин. 

От намерените досега в антична Бонония около 200 монети от 14 век, които в момента се обработват, но вече са определени от проф. Константин Дочев, най-добрия български нумизмат, само по една са на османски владетели Баязид и Мехмед I Челеби, управлявали в периода до 1420 година, обясниха проф. Овчаров и доц. Димитров. За сметка на това много повече османски монети са открити от периода след 1420 година, по времето на султан Мурад II и султаните след него. Установено е и значително наличие на монети от различните периоди на монетосечене на цар Иван Срацимир, както и на влашки воеводи.
Тези доказателства са много важни за нашата история, отбеляза проф. Николай Овчаров. Той изрази увереност, че съвсем скоро и в учебниците ще пише, че България пада под османска власт не в 1396 г., а в 1420-1422 г. около смъртта на Константин.

Разкопките на Антична Бонония, които започнаха през 2014 година, първоначално само с подкрепата на Община Видин, а след това и с финансиране от Министерство на културата, са не само с чисто научни цели, но имат потенциала да превърнат Бонония в това, което е Сердика за София и Филипопол за Пловдив, подчерта още доц. Здравко Димитров. „Бонония вече се вижда – почти цялата Западна крепостна стена, две огромни крепостни кули, най-голямата като мащаби, като строителство укрепителна система в България, с широчина от 4 метра, с едни кули, които са с диаметър 25 м, уникално, грандиозно строителство, което ние вече виждаме“, подчерта ръководителят на разкопките. 

Видинският градоначалник Цветан Ценков изрази благодарността си към екипа на археолозите за положения труд през последните няколко години, за значимите открития, както и за ангажираността им в популяризирането на културно-историческото ни наследство. Той съобщи, че с подкрепата на Община Видин проучванията ще продължат и в съседните няколко парцела непосредствено зад Професионалната гимназия по туризъм (ПГТ) „Михалаки Георгиев“; предвижда се изследване и на северната стена на крепостта „Баба Вида“. 

„Необходимо е създаването на единен туристически продукт, който да е резултат от сътрудничеството на всички общини в региона“, заяви д-р Ценков. Продължаването на проучванията, реставрацията, социализацията и експонирането на археологическите паметници ще се реализира в бъдеще и посредством разработване на проекти с европейско финансиране, каза още видинския кмет.

НИЕ