РИМ – Видин представи беседа на тема „Последните дни на Видинското царство и падането му“

Сподели: 
Директорката на РИМ – Видин Десислава Божидарова
Историкът Калин Виденов
Археоложката Ваня Ставрева

Регионален исторически музей – Видин (РИМ) поде инициатива за представяне на серия от беседи, свързани с историята на Видин и на Видинския край. Първата беседа се състоя на 17 септември в летния театър на „Баба Вида“. Лекцията беше открита за всички, които се интересуват от историята на нашия край. Ученици от видински училища бяха първите слушатели на интересните истории и факти, които разказаха историкът Калин Виденов и археоложката Ваня Ставрева.
„Това е първата беседа от серия такива научно-популярни беседи, в които ще се разказва за историята на Видин и Видинско. Организирано е от Регионален исторически музей – Видин. Обявили сме самата беседа като отворена, тоест всички могат да дойдат, могат да задават въпроси. Мисля, че това е полезно за гражданите на Видин и за обществеността, за децата. Според мен е много важно да познават историята на нашия град. По този начин човек получава едно самочувствие, познавайки корените си, вече е друго усещането за принадлежност към мястото“, обясни преди началото на беседата Десислава Божидарова, изпълняваща длъжността директор на РИМ – Видин.
Тя подчерта, че работата на музейните специалисти не е само да отворят музейните обекти и да си кажат лекцията. Всеки един от уредниците в РИМ – Видин има теми, по които работи, теми, които изследва, това са неговите теми на научни търсения. „Това е научната работа на музейните специалисти, която много рядко се вижда, защото те правят публикации в научни издания, а те не са толкова популярни. Не са романи, за да може човек да ги намери, но когато тръгне да търси, всъщност намира. Ние имаме доста колеги, работили и популяризирали историята на региона, и не само историята, но и археология, етнография, фолклор – всичко това е част от музейната работа“, обясни директорката на РИМ – Видин.
Първата научно-популярна беседа, която беше представена, е за последните дни на Видинското царство и падането му, включително различните хипотези до кога Видин издържа под напора на Османската империя. Първият лектор – историкът Калин Виденов, говори за различните хипотези, като от различни извори приведе и съответните доказателства. „Защо от Регионален исторически музей решихме да е точно днес тази беседа, на 17 септември? Защото точно преди 598 години на този ден в Белград умира Константин II Асен. През последните 30 години проучвания на професорите Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев излязоха с една нова версия – теория за падането на Видинското царство. Именно те продължиха периода до 1422 г., именно със смъртта на Константин II Асен“, започна разказа си Калин Виденов.
Той поясни, че в българската историография падането на Видинското царство и краят на Средновековната държавност се посочва за 1396 г., и така е още от времето на Иречек. Спорове и дебати около тази година и падането на Царството няма, само че през последните години прегледът на документите говори за нещо съвсем различно. Историкът разказа по данни и документи няколко теории около датата на падането на Видинското царство, как е загинало то, кои са били последните владетели. „Най-вероятно със смъртта на Константин II Асен на 17 септември 1422 година престава и съществуването на Видинското царство“, каза в заключение Калин Виденов.
След това археоложката Ваня Ставрева запозна присъстващите с разкопките, които се осъществяват до този момент в област Видин и защо е важна археологията, като също даде примери. Единият беше за Херодот, който е писал за траките, че когато почин знатен трак, са принасяла в жертва любимата му жена, за да придружи мъжа си в небесното царство. „Хубав разказ на Херодот, но към момента няма археологическа доказателства за това. Проучени са многобройни тракийски погребения, но за такива жертвоприношения на жени няма податки. Има го и обратното. Нещо, което го няма в писмените източници, археолозите да го откриват. Това е приносът на археологията – или да опровергава, когато има писмени извори, или да дава нова информация, която отсъства от тях“, обясни Ваня Ставрева. Тя допълни, че историците работят с документи, с данни, които са останали от древните хронисти, но за безписмените периоди единственият източник на информация е археологията.
Връщайки се на темата за края на Видинското царство, археоложката поясни, че в писмените източници няма никаква информация за живота на последните поданици на Видинското царство, на обикновените хора. „Миналата година, благодарение на археологически проучвания, които бяха проведени на територията на Видинска област, ние получихме отговор за това как са живели въпросните обикновени хора в района на Видин от периода на самия край на Видинското царство. Именно това нещо ще ви бъде показано след време в изложба в Музей „Конака“. За археологията не е добре да се говори и разказва, добре е да се види“, заяви Ваня Ставрева.
След което направи анонс за бъдещи събития. „Вие ще имате възможност да видите на място това, което в момента работим на антична Бонония. Надявам се около деня на Видин – Димитровден, да имате възможност да дойдете и да се включите в нашата инициатива. Да ви покажем какво сме разкрили, защото става въпрос за много впечатляваща монументална архитектура – западната крепостна стена, която е широка 4 метра. Ще видите и западната порта. На място ще имаме какво да ви разкажем“, каза в заключение археоложката.
МАРИЯНА Герасимова