Родолюбецът Иво Иванов: „Най-ценното в колекцията ми е историята“

Сподели: 

Всяка държава пази своята история, защото тя е един от темелите на народността. С право българите се гордеем с нашата богата история. История, чието съхраняване и предаване на бъдещите поколения е задача не само на държавата и на образователната система, а е и дълг на всеки родолюбец. В това е убеден бреговчанинът Иво Иванов. Той се е заел да събира и показва автентични оръжия, униформи и носии, както и документи, удостоверяващи различни исторически факти и събития. Това хич не е лесна задача, но родолюбецът я е превърнал в свое хоби.

Запалването“ на искрата на колекционерството

В последните години доста разпространени станаха възстановките на различни събития от историята ни. Всяка година на Трети март стотици хора се събират във Видин на площад „Бдинци“, за да видят отново и отново победната битка, с която е отвоювана свободата на нашия град. Сред участниците в тези възстановки е и Иво Иванов, заедно с останалите родолюбци от патриотичен клуб „Бдинци“.

Всичко за Иво започнало през 2013 година, когато негов колега му показал снимки от възстановка във Враца. „Историята на това как се запалих по старинни предмети за някои може би е невероятна. 2013 година работех на „Връшка чука“. От 25 години съм граничар по професия. Мой колега, който вече е пенсионер, се прибра един ден от наряд и ми показа снимки. Били във Враца и снимали филм за Ботев. Гледам аз доста опълченски униформи, четнически униформи. Така се запалих и го попитах кой е председател на Патриотичен клуб „Бдинци“. Оказа се наш бивш колега – Димчо Георгиев. Обадих му се и го попитах дали ще ме вземе в клуба. Просто от нищото. Нищо нямах тогава“, започва увлекателния си разказ Иво.

От първата възстановена пушка до свидетелство за майстор-тюфекчия

По същото време купил къща в Брегово. Докато чистел, намерил някакъв железен предмет. „Виждаше се, че е пушка – цев, изгнил приклад. Тогава не можех да разпозная какво точно оръжие е, от кое време е, калибър, за какво е използвано, от кого е използвано“, споделя Иво. Допълва, че имал обаче познания за работа със самите материали, тъй като е бивш корабомоделист – майстор на спорта, бил част и от националния отбор, а в спортната му кариера е записано трето място на световно първенство, носител е и на орден „Трудово отличие“ от Тодор Живков. Опирайки се на тези познания, бреговчанинът сглобил пушката.

Именно с това оръжие решил да участва на първата си възстановка през 2013 година в местността Кадъ боаз – крак село Салаш, Белоградчик, където ежегодно на българо-сръбската граница се провежда трансграничен събор. „Емоцията голяма – ще си покажа пушката. Тогава бях знаменосец, взех от читалището една носия, че нямах абсолютно нищо. Всичко започна с много притеснение“, връща се в спомените Иво. Допълва, че там показал намерената и възстановена пушка на Димчо Георгиев и на председателя на Националния съюз „Единение“. „Казаха ми, че тази пушка е крънка, но това няма нищо общо с визията на крънка. Показаха ми какво представлява автентичното оръжие. Тогава си купих каталози, справочници от Георги Маринов като издател на такава литература и се започна едно четене. Може да се каже, че се „заразих“ от тази „болест“, заявява бреговчанинът.

Той уточнява, че за да можеш да възстановиш добре едно оръжие трябва да познаваш доста добре техниката, която се прилага за реставрация на различните материали – било то метал или дърво, при това използвайки автентични техники. „Като понаучих как да реставрирам оръжия, започнах да изработвам и реплики на старинно оръжие от Възраждането. С помощта на снимки, каталози, ходене по музеи, където виждам как са изглеждали“, пояснява Иво. Допълва, че задължително когато ходи някъде посещава местните музеи. „Винаги като отида на такова място, питам, ако трябва и плащам, за да снимам автентичното оръжие. Така виждам как са изглеждали оръжията, но с помощта на справочниците разбирам какъв е калибърът, колко е голям. Нужно е сериозно проучване, за да го направиш едно към едно“, обяснява родолюбецът.

Всяко хоби е скъпо, а това е доста скъпо. Затова Иво започнал да заделя от заплатата си по някоя друга стотинка за части. „Те не се намират от магазина. Но вече като знаеш какво да търсиш, на такива възстановки се сприятеляваш с много хора от различни краища на България и споделяш какво ти трябва и ако го имат, си го набавяш. Така с годините се понасъбраха доста неща“, обяснява бреговчанинът.

В продължение вече на 7 години Иво събира оръжия, защото не може да иде на възстановка, на която да пресъздава някаква епоха и да не е с въоръжение за епохата. Така вече в колекцията му има около 50-60 оръжия – както хладно, така и огнестрелно. Най-старото му оръжие е от 1763 г. – френски кавалерийски кремъчен пищов, който видял в един филм. От огнестрелните оръжия има револвери, преднопълнещи – пушки, пистолети. За преднопълнещите бреговчанинът обяснява, че са започнали от фитилно оръжие, което не е имало механизъм – едно фитилче, което има постоянно огънче на него и като се подаде върху барутния заряд се възпламенява и се произвежда изстрел. „Интересното при фитилното оръжие е, че на 10 човека е имало един, който е поддържал постоянно огъня на оръжията“, посочва родолюбецът.

Той допълва, че след това се е появило кремъчното оръжие, като при него не може да се говори за някакъв стандарт. Всеки един майстор-тюфекчия спазвал технологията на производство на този вид оръжие, но визуално – колко да бъде изкривена дръжката, какви украшения да има опирало до вкуса на съответния майстор. „Те са били страшно богато украсени – инкрустирани със злато, сребро, с вградени скъпоценни камъни в дървенията, със седеф и други. Такова оръжие си поръчвали богати хора, защото са били доста скъпи. Изработването на оръжия е било голям занаят. Видинската школа на времето е била една от най-добрите в национален мащаб като“, заявява Иво.

Подчертава, че за стандартизиране на оръжието като модел може да се говори едва след създаването на първите пушки с „унифицаран“ патрон, който е бил от хартия – картонена гилза и детонатор. Това, което възпламенява барутът, е вътре в самата картонена гилза, с едни дълги игли. „Тези пушки са вървели в комплект с още 10 игли, защото гърмиш, гърмиш и те изгарят от самата температура. Това са пушките дрейзе – иглянки“, обяснява родолюбецът. Разказът му продължава със следващия вид пушка - шаспо, която е била на въоръжение на българското опълчение. „Морално остаряла пушка за времето на Опълчението, но е факт, че са били такива пушките. Затова е превъоръжавано българското опълчение с пушката крнка – руска пушка. Те са доста разновидности – за линейните части, за стрелковите части, карабина крънка“, уточнява Иво и пояснява, че принципът на работа е един и същ, разликата е в дължина на цевта, гривните и мерната пластина – тоест далекобойността.

За притежаваните огнестрелни оръжия Иво си е направил труда да направи каталог на тези, които не трябва да се регистрират и не се водят за огнестрелни според Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия. „Направил съм каталог, предал съм го на човек, който отговаря за лицензирането и издаването на експертни справки, лицензиран оръжеен експерт – доц. Георги Маринов. В този каталог са описани оръжията, които притежавам като колекция и които не подлежат на регистрация. В каталога има кратка уикипедия за всеки екземпляр, снимка на оръжието и извадка от закона. Това е като лична карта за всяко едно оръжие в каталога“, заявява Иво. Допълва, че не е нужно да се прави това нещо, но преценил, че както обикаля навсякъде из България, за успокоение на колегите му от КОС към МВР е добре да го има. „Естествено ще събирам още оръжия и ще увеличавам каталозите“, споделя Иво. Разказва, че разнообразието при хладните оръжия в колекцията на му също е доста голямо – притежава сабии, ятагани, байонети (щик, който се поставя на пушката, но в същото време става и сабя), ножове, ками, каракулаци (български овчарски нож).

Благодарение на своето хоби по реставриране на старинни оръжия Иво получил майсторско свидетелство като майстор тюфекчия (тюфекчия - човек, който ремонтира, прави тюфеци, от турската дума „тюфек“ - пушка, бел. на „НИЕ“) от Северозападната задруга на стари занаяти, с председател грънчарят Куман Жеков. В задругата, която е със седалище във Враца, са събрани майстори, практикуващи своите занаяти както се е правило едно време. „Тази година бях поканен от тях да ми връчат майсторското свидетелство като майстор-тюфекчия. В списъка на стари занаяти се води изработване и ремонт на старинно оръжие. Точно това, което правя“, споделя с гордост родолюбецът.

Колекция от военни униформи и автентични носии

Паралелно с оръжието, Иво започнал да събира и униформи, защото при участието във възстановка е важно както автентичното въоръжение, така и дрехите, които също трябва да са от съответния исторически период. „Така започна едно гледане на снимки от едно време, запознанство с шивачки, помощ от приятели – даваха ми техни униформи, които имаха. Така че си направих и доста униформи, като се започне от Възраждането до Първа световна война включително“, споделя Иво. Освен български униформи, в колекцията си той има и руски – летни и зимни, както и румънски.

Освен оръжия и униформи постепенно колекцията на Иво се увеличила с автентични носии от нашия край и от колоритните фолклорни области на България. „От носиите имам тронска носия от Елхово. Историята за тази носия също е много интересна. Цар Борис като минал през Елхово търсел българска народна носия за жена си за някакъв бал. Жена му много се впечатлила от елховската носия, та си взела такава. Името на носията идва от това, че на трона била с тази носия, затова я наричат тронска. Имам и носия от село Аврен, Източни Родопи автентична българо-мохамеданска носия, кюстендилската, мъжка бреговска, от Кулско имам носии“, изброява бреговчанинът.

Издирване на исторически документи и снимки

Колекционирането на подобни автентични предмети неизменно е свързано с трупането на исторически познания. Така постепенно Иво се запалил и по издирването и съхраняването на стара литература, документи, автобиографии, снимков материал. Насъбрали се и документи, артефакти. Дори в колекцията си бреговчанинът притежава ръкописа на подпоручик от Брегово, който си е водил дневник за периода от Балканската война до края на Първата световна война. „Моят прадядо е бил доброволец в Трети пехотен бдински полк, ветеран – 2 години и половина е бил пленник на англичаните в Солун. Сега съм започнал да събирам информация за неговите другари. Имам снимка на марш на Трети пехотен бдински полк. Сега идеята е да събера колкото се може повече снимки с информация за тези хора, които са дали живота си за това да бъдем държава“, посочва Иво и допълва, че всичко това, което той има като информация и документи – обща снимка на Първа картечна рота на Трети пехотен бдински полк, снимка с послание до дъщерята на първия околийски началник на Видин, машина за ръчно плетене, която той подарил на дъщеря си от 1903 г., смята да го събере в една книжка.

Родолюбецът има в колекцията си и един духов музикален инструмент на Трети пехотен бдински полк – баритон, с който много се гордее. Всички тези стари предмети бреговчанинът намира от познати, най-вече ходейки по възстановките. „Там всеки колекционира нещо и там най-лесно се намират части за оръжията. Имал съм случаи, когато хора от общината, които ме познават, ровейки по старите къщи намират разни старинни предмети и ми ги дават. Всичко, разбира се, е в окаян вид. Всичко е в ръжда. Това се препипва, всяко болтче се развърта, а това е най-голямото удоволствие за мен – да развъртиш болт, завъртян преди 150 години. Това е най-хубавата част за мен, успокоява ме. Връщаш нещо загинало във времето към живот“, пояснява Иво.

Мечтата за възстановяване на Чеган чешма

Ровейки е из историята на нашия край, бреговчанинът попаднал на интересни факти. „Така както си четях от една книга от 1902 г. за Белоградчишкото въстание, видях, че по онова време Видин е по-голям от София. Уважавам Видин много. Сега не живея в града, но там съм роден, там съм живял. Винаги съм го защитавал. Градът ни е бъкан с история“, пояснява родолюбецът и разказва за княз Фердинанд, който стъпил на българска територия първо във Видин, където акостирал корабът му. Фердинанд преминал тържествено през „Стамбол капия“ – по този случай над капията била построена шатра, свирил е духовият оркестър. „Мога да покажа снимки. Толкова се е харесала на видинлии тази обстановка, та са оставили тази шатра дълги години и там са се веселили хората“, обяснява бреговчанинът.

Той разказва и друг факт – че гербът на Видин, който е на „Стамбол капия“, не е оригиналният, а копие. На времето когато тогавашният видински кмет Бърни Бончев дал поръчка да се измисли герб на Видин, символът се поставя за пръв път на „Чеган чешма“ , която се е намирала в Крайдунавския парк – бившата баня. Тя била военен паметник, построен в памет на загиналите през Първата световна война в една от най-кървавите битки – при Чеган. Но в последствие гербът се харесал и направили копие от месинг, което сега е на „Стамбол капия“. „Всичко това е част от историята на града ни и много малко хора го знаят. Исках да възстановим „Чеган чешма“. Дори на 28 декември преди три години на Общински съвет се гласува възстановяванетой. Имам от главния архитект на Видин скица, всичко готово за строеж, петно къде да се строи, макар и не на оригиналното място, защото част от него е частна собственост вече. Идея ми е да се възстанови този паметник, за да остане за всички видинлии и в горещите летни дни да пият вода от тази чешма“, споделя Иво.

Освен с реставрацията на оръжия в свободното си време родолюбецът връща към живот предмети, намиращи се в църквата в Брегово, тъй като според него именно божият храм е било мястото, където нашите предци са търсили утеха и спасение. „Благодарение на църквата ние сме запазили литературата си, историята си, душата си най-вече. Църквите са построени от нашите предци, доброволно, със собствен труд и средства. Затова трябва да ги поддържаме“, заявява бреговчанинът. Разказва, че дори и в момента продължават да реставрират църквата в Брегово – правят навес за курбан и други мероприятия.

В момента богатата и разнообразна колекция на Иво е събрана в дома му, който се е превърнал в един мини музей. Разказва, че през 2015 година направили в Брегово мини музей. Тогава създал чета „Тимошки хайдути“ – Брегово към Патриотичен клуб „Бдинци“ – там се събрали негови съмишленици, които искали да имат такова помещение, където да се събират и да покажат бита на хората от Бреговско. Направили музея така, че все едно посетителят влиза в стая от миналото – една разходка от Възраждане до Първа световна война, като експонатите ги сменял на месец, за да не омръзва на хората. Сега за съжаление музеят не съществува, но Иво се надява, че пак ще се възстанови. „Много хубаво беше. Идваха деца от Видин с автобуси организирано на уроци по родолюбие, като преди това съгласувахме темата, която ще дискутирам с децата. Обличах се с дрехи от времето, за което ще говорим. Идеята беше да не бъде като монолог – само аз да разказвам, а да бъде диалог. Това е хубаво, защото събуждам в децата интереса в последствие да търсят още информация. Едно е да го четеш в суха материя, друго е да го видиш, да го пипнеш, ефектът е по-голям“, обяснява Иво.

Уроци по родолюбие

Затова бреговчанинът продължава да представя уроци по родолюбие пред деца. Обикаляйки по съборите из България, на Иво му хрумнала една игра, с която хем да забавлява децата, хем да ги научи на нещо от историята. „Измислихме едни хайдушки игри. Създавам в една шатра хайдушки кът с малко оръжия, малко униформи. На синията седя аз, пред „погледа“ на Левски и се занимавам с дечицата-гости на фолклорния събор. Питам ги познавате ли кой е този господин на снимката, знаят ли от къде е, защо му викат така. Питам ги искат ли да ми покажат лъвски скок, хвърлят юнашки камък, теглят юнашко въже, преодоляват хайдушка пътека – тичане с препятствия, като накрая й са забучени български знаменца. Който има такова знаме, значи че е стигнал до края й“, обяснява родолюбецът.

Освен това той води уроци по родолюбие в училища и детски градина, като естествено се съобразява с възрастта на децата. „В детските градини не говоря за дати и факти, защото все пак са малки деца. На тях им разказвам една приказка за България. Дори сега имам един проект на три етапа с детската градина в Брегово“, посочва Иво и допълва, че е участвал и в трансграничен проект с деца от Видин и Калафат.

Обобщава, че колекционерството е като една лавина. Започваш от нещо малко – в неговия случай снимки на една възстановка, и постепенно се увличаш все повече и повече. Споделя, че както той говори за своя прадядо, така иска някога и неговите наследници да говорят за самия него. Затова за Иво събраната колекция е вид наследство. „В каталозите най-отзад има едни таблици и всяка година записвам цените на пазара на оръжията. Това е едно наследство за моите наследници. Да знаят какво притежават, какво съм правил“, подчертава Иво. Радва се, че е успял да запали и семейството си по своето хоби и те често ходят с него на мероприятия.

„Хубаво е да се съхранява старото, част от историята е. За мен най-ценното в колекцията ми е именно историята“, казва в заключение Иво.

МАРИЯНА Герасимова