„НИЕ“: Г-жо Димитрова, малко по-особен беше тазгодишният патронен празник на СУ „П. Р. Славейков“, който отбелязахте преди дни.
Росица Илиева-Димитрова: Така е. По-особен празник беше – с повече дистанция и повече дезинфекция, с по-малък брой участници в дейностите и в тържествата. Но въпреки това състоял се, въпреки това весел и забавен. Защото децата трябва да запомнят училището с нещо хубаво и не бива да допускаме страхът да ни обхваща изцяло и да помрачава нашето настроение.
Затова на 17 ноември отбелязахме патронния празник на СУ „П. Р. Славейков“. Малките гимнастички – от 2-ри до 4-ти клас, представиха своя гимнастическа „музайка“; учениците от клуб „Млади възрожденци“ пък представиха откъс от поемата „Изворът на белоногата“; ученици от първи клас рецитираха стихчета на Петко Рачов Славейков; ученици от начален етап пяха химна на нашето училище – стихотворението „Татковина“. Беше подредена изложба на рисунки на наши възпитаници, показващи красотата на българската природа. Електронни книжки създадоха учениците от 6-и и от 10-и клас. Хартиени книжки пък направиха деца от прогимназиален и от начален етап, други изработиха постери, свързани с живота и творчеството на патрона на нашето училище. Наистина се създаде едно празнично настроение.
Миналата седмица също продължи в празничен дух, защото участвахме в Световната седмица на предприемачеството. Паралелките с профил „Предприемачество“ и „Предприемачество и бизнес“ се включиха в иновационен лагер, който се проведе онлайн.
„НИЕ“: Като училище, в което се обучават ученици от първи до дванадесети клас, се налага да работите в два режима – присъствено обучение за по-малките ученици и в електронна среда при тези в гимназиален етап. Как се справяте?
Росица Илиева-Димитрова: Наистина за средните училища, като нашето, е особено трудно. За колегите, които преподават и в прогимназиален, и в гимназиален етап е доста сложно – те са в училище, за да вземат своите присъствени часове, следвайки седмичното разписание, а в часовете, които взимат с гимназиален етап, се отделят със своите електронни устройства, за да могат да проведат и обучението в електронна среда. Наистина е натоварващо. Но се опитваме да дадем най-доброто от себе си, така че наистина да се случват нещата по правилния начин.
„НИЕ“: Има ли осигурена пълна техническа обезпеченост за провеждане на онлайн обучение – говоря както за учителите, така и за учениците?
Росица Илиева-Димитрова: Най-големият проблем е, че повечето деца ползват телефони, а не таблети, лаптопи или настолни компютри – не винаги телефонът дава пълните възможности, още повече предвид качеството на мобилния интернет, което може да е проблем в населените места извън град Видин, от където са част от нашите ученици. Понякога пък техническите устройства излизат от строя. Разполагаме с няколко таблета, които предоставяме на нашите деца. Но не мога да кажа, че няма проблеми. Освен платформата, която използваме и където са качени абсолютно всички материали, колегите търсят и други начини, за да изпращат материалите на учениците, включително чрез имейл или посредством създадените групи в социалните мрежи. В момента двама наши ученици, които са на ресурсно подпомагане, идват на място в училище и им се оказва помощ, за да могат да се справят с учебния материал.
Опитваме се максимално да обхванем нашите деца и процесът на обучение да протича спокойно и, доколкото е възможно, пълноценно.
„НИЕ“: И предходната учебна година беше по-различна. Как приключи тя за възпитаниците на СУ „П. Р. Славейков“?
Росица Илиева-Димитрова: В голяма степен през миналата учебна година учениците ни бяха обхванати в обучение в електронна среда, а за тези, които не успяхме да обхванем, се предоставяха на хартиен носител учебните материали, като затова ни съдействаха кметовете на населените места. За учениците, с които по една или друга причина не успяхме да осъществим такава връзка, имаше допълнително обучение – присъствено, след края на учебната година, така че да бъдат компенсирани пропуските.
Показателно в случая е, че учениците в седми клас успяха да приключат успешно годината – някои с по-добри, други с по-слаби резултати, но в крайна сметка това зависи и от усилията на учениците и от ангажираността на семействата. Смятам, че като цяло децата се справиха и почти всички продължиха образованието си в желаното училище. Що се отнася до тези, които през миналата учебна година завършиха средното си образование, от 23-ма наши зрелостници повече от 15 са вече студенти. Доста от тях записаха педагогически специалности в различни ВУЗ-ове в страната, което може само да ме радва – обнадеждаващо е за нашата гилдия, че след време ще дойдат млади хора, които сме успели да „запалим“ за нашата професия.
„НИЕ“: Има ли сега притеснение и напрежение сред персонала и учениците в СУ „П. Р. Славейков“, каква е атмосферата?
Росица Илиева-Димитрова: Смятам, че спокойно се случват нещата в присъственото обучение. Нормално е всеки да е притеснен – кой повече, кой по-малко. Това дори е и донякъде положително, защото е добре всеки да е по-внимателен за здравето си и за здравето на околните. Спазват се много сериозни мерки за дезинфекция, децата вече свикнаха и носят своите маски – да, неудобни са маските, но когато става въпрос за здравето, смятам, че са по-малкото зло.
„НИЕ“: Обсъжда се евентуално въвеждане на графици, по които учениците да минават на обучение в електронна среда. Възможно ли е това да се въведе на практика в СУ „П.Р. Славейков“, тъй като все пак всяко училище има своите специфики?
Росица Илиева-Димитрова: Има как да се случи, макар че отново ще бъдат натоварени в по-голяма степен учителите. Но в крайна сметка ще работим в съответствие със законовата рамка, която се определя – аз съм привърженик на присъственото обучение, но не когато това е за сметка на здравето на децата и на педагогическия колектив. Така че когато това е нужно, ще работим в електронна среда.
„НИЕ“: Вашето училище работи по много проекти, които продължават – въпреки че физическите контакти и пътуванията силно са ограничени.
Росица Илиева-Димитрова: Проектите ни продължават, макар и в електронна среда. По Програма „Еразъм +“ имаме шест проекта, които трябва да финализираме; други два проекта все още не са започнали – ще видим под каква форма това ще стане. Случват се нещата. Ние работим с оптимизъм и нагласа за по-добро утре!
Надявам се след проучването, което прави Община Видин, да се обърне внимание на тези училища, които не са все още санирани и имат нужда от подобряване на материално-техническата база, защото всички училища в община Видин заслужават да бъдат красиви, модерни и европейски и всички видински ученици заслужават да учат в подобна обстановка. Надяваме се да бъде изграден и физкултурен салон в нашето училище по проекта на Министерство на младежта и спорта, където са включени още три видински училища.
В училище също се опитваме да реализираме нови инициативи. Възстановихме училищното радио – то започва да функционира благодарение на г-жа Светлана Стоенелова, която увлича младежи да работят в областта на радиожурналистката чрез участие в група по интереси. Също така опитваме се и мисля, че ще успеем, да организираме мини-STEM център за нашите ученици от професионалната паралелка, която е с направление икономист-информатик – това ще е една оборудвана учебна лаборатория, с необходимата техника, така че учениците да могат да придобият необходимите им практически умения.
Наистина работим с мисълта за едно добро бъдеще, в което учениците ни ще са отново заедно с нас тук, в училище.