Секретарката на читалището в Антимово представя автентичната влашка кухня в национален ефир

Сподели: 

Секретарят на читалище „Развитие-1926“ – село Антимово Цеца Христова ще представи влашката кухня в едно от най-гледаните телевизионни предавания – „Фермата“. Тя ще има за задача да научи „фермерите“ как да приготвят четири автентични влашки ястия – рибена влашка саламура, кисело зеле с ориз и месо, качамак и суклия, наричана още бъркана или лесна баница. Епизодът с нейно участие ще бъде заснет в петък (9 октомври), но ще бъде излъчен по-късно през сезона на предаването.
Поканата за участие дошла изненадващо за секретарката на антимовското читалище. „От десетина година сме партньори на академия „Кулинарен историк“ с Ангел Ангелов – готвим по всякакви събития и той ни зарази и сформирахме една кулинарна група в читалището, която нарекохме „Забравените бабини ястия“. Преди три години цялата група готвихме в „Южен парк“ в София, на гайдарското надсвирване „Златна българска гайда“, тогава Академия „Кулинарен историк“ отличи трима народни готвачи на България – в това число бях и аз. Оказа се, че Ангел Ангелов е препоръчал на екипа на предаването мен и останалите двама народни готвачи“, разказа Цеца Христова.
Допълни, че преди да бъде окончателно одобрена, трябвало да предложи рецепти, от които от екипа на предаването избрали четири. След това Христова заснела как приготвя ястията и изпратила клипа на продуцентите. Няколко дни след това била уведомена, че кандидатурата й е одобрена. 
Цеца Христова разкри и някои от тънкостите на рецептите, които ще представи. 
Навремето рибената саламура се е правила със сушена риба, макар че днес някои използват и прясна, обясни секретарката на антимовското читалище. „Рибата се запича на туча на печката. През това време завира водата, с малко червен лук. Тънкостта е червеният лук да се нареже ситно – сега го минаваме с пасатор или блендер, но в миналото са го минавали на хаванчето. Целта е да лукът да пусне сока си, така че когато го изсипем във водата тя да поеме миризмата на лука“, разказа Цеца Христова. Допълни, че след това се добавят изпечени сухи чушки и печен домат и се слага рибата. „Дотук имаме супа – за да стане саламура, в малко олио се запържват няколко лъжици царевично брашно, количеството е според количеството на водата, след което се прави като застройка. Това придава отличителният вкус на саламурата. Накрая се добавя счукан чесън и обилно мерудия и копър“, разказа секретарката на читалището в Антимово.
Киселото зеле с ориз и месо е ястие, което някога във влашкия край задължително се приготвяло за празници, за сватби и други семейни събирания, включително за погребения, като стремежът бил мръвките месото да са възможно най-големи, защото това било символ колко заможно е едно семейство. И сега хората в Антимово приготвят това ястие често. „Оказва се обаче, че в другите части на страната зеле с месо се готви, ориз с месо се готви, но зеле с ориз и с месо е напълно непознато като ястие“, посочи Цеца Христова. „
Тя допълни, че ще представи и най-старата рецепта за баница, която знае. „Баницата е съвсем елементарна. Понеже някога хората не са имали време, тъй като всички са били по къра, слагали наедно всичко – и яйца, кисело мляко с малко сода, брашното, натрошеното сирене. Това се разбърква и се сипва в тавата. Отгоре се слагат плодове, според сезона. Аз приготвих изсушено домашно грозде и орехи“, обясни Цеца Христова.
Допълни, че и рецептата за качамак не е трудна. Избрала обаче именно нея не само защото ястие, което домакините във Влашко приготвят често. „Тези ястия винаги са се консумирали с качамак. По принцип на времето хората в този край са консумирали повече качамак, отколкото хляб, но специално сърмите, зелето, рибената саламура и сега, когато ги приготвяме, си правим и качамак“, разказа секретарката на антимовското читалище.
По време на снимките Христова ще е облечена в автентична влашка носия, която е на повече от 100 години. „Предната престилка е тъкана. Отзад е шорц роджинос – тип пола плисе, което е шарено, отново тъкано. Ризата е цялата обшита с маниста. Ще съм с вълнени чорапи и цървул и, естествено, с кърпа на глава“, разказа секретарката на читалището в Антимово. 
„Не съм майстор-готвач – ще покажа това, което готвя вкъщи, за семейството. Но отивам не да представя себе си. Моята цел е да се чуе за Антимово, за Видин. В нашия край влашката кухня е позната, но за страната като цяло това не е така. Когато ходим по фестивали в други части на страната винаги представяме автентичната влашка кухня и на хората им е интересна, искат да опитват, разпитват ни как се приготвят. Надявам се, че сега, когато гледат предаването, повече хора ще се заинтересуват от влашките ястия и ще поискат да си ги приготвят и да ги опитат“, сподели Цеца Христова.