Термите в Рациария разкриват блясъка си

Сподели: 

За втора година археолозите, работещи в антична Рациария, проучваха термите – градските бани на античния римски град. Въз основа резултатите от разкопките специалистите, работещи на обекта, са категорични, че това са най-големите римски терми в България, много по-големи от тези в Одесос (днешния град Варна). Няколко дни преди края на тазгодишната археологическа кампания посетихме разкопките, а повече за резултатите от продължилата два месеца работа на терен за вестник „НИЕ“ разказа ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
И тази година работата продължава в югоизточния край на термите. „Стигнахме до това ниво, на което излиза входът от III век на помещения, които са били магазини, вестибюл. От тях на запад се е отивало към централните помещения на термите със студена, топла и гореща вода“, посочи археологът. Той припомни, че в римските селища термите са изпълнявали не само хигиенни функции, те са били и социално средище, в което е протичал голяма част от обществения живот.
За разлика от частта на Рациария, където е резиденцията на управителя и набезите на иманяри са нанесли огромни щети на архитектурните елементи, в района на термите наистина впечатлява добрата запазеност на зидовете, някои от които са с дебелина над 2 метра и с автентична височина от 3,5 – 4 метра. Археолозите вече са достигнали до зидовете, които са преходът към помещенията на същинските терми и там откриват цели сводове от банята. „Те са оцелели от късноантичните нашествия, от средновековното извличане на камъни и тухли от Рациария – целият римски град е бил една кариера за материал. Например видинското кале, османската крепост от 17 век използват тези антични развалини, за да вземат материал. Въпреки това и въпреки съвременните иманярски намеси тази голяма градска баня се е запазила в значителна степен“, посочи ръководителят на разкопките.
Сред най-ценните архитектурни структури, които са намерени през тазгодишните разкопки, са четири коринтски капитела, които впечатляват както с големите размери, така и с красивите орнаменти. „Те ни показват че украсата на тази баня е била много монументална и че е имала колонада с 15-16 метра височина“, заяви доц. Димитров. Той допълни, че на този етап капителите ще останат на мястото, където са намерени, като ще бъдат консервирани и документирани. След като се направят необходимите заснемания, догодина ще бъдат вдигнати и ще станат част от бъдеща музейна експозиция, която, според археолога, е най-добре да се създаде на самия археологически обект, както това е направено в термите на Одесос във Варна. Идеята е при посещение туристите да могат да ги видят в тяхната естествена среда. „Освен архитектурните елементи, сред находките имаме много керамика, гребени, костени игли, пръстени, също така и голямо количество монети и метални находки“, посочи доц. Димитров. До момента е разкрита площ от 2,5 декара или около една четвърт от комплекса. Но това е в план, защото в дълбочина има още да се копае, тъй като помещенията на термите са били високи, подчерта доц. Димитров. Целта е да се достигне до основите, както и до отоплителната система.
„През тази кампания разкрихме най-добре запазените зидове – с почти 4 метра височина, което означава, че при бъдеща реставрация при пълното проучване на комплекса е възможно тук, в тези помещения, да се влиза, да се разхождат туристи и да ги разглеждат. Така че определено сме много доволни – разкрихме запазени структури. Основното, което стои като въпрос на обекта Рациария е дали това, което разкриваме като археология и архитектурна среда е запазено, или е разрушено от иманярските кампании. Тук откриваме много добре запазена част на антична Рациария и при едно ежегодно сериозно финансиране в рамките на 4-5 години можем да проучим цялата баня, след което тя да бъде превърната в най-големия туристически обект от археологическа гледна точка, на Видинска област“, обясни доц. Димитров. Той допълни, че чудесните перспективи за превръщането на археологическия обект в популярна туристическа дестинация се обуславят и от разположението на обекта в близост до пътя Видин – София.
След няколко дни археолозите и работниците ще напуснат обекта, но на него ще има ежедневна охрана, подчерта доц. Димитров. „Имаме добро сътрудничество с полицейския участък в Арчар, както и с Община Димово и Кметството в Арчар и ще има ежедневна охрана, както и засилено полицейско присъствие. Така че разчитаме да няма нарушение на нашата работа след края на тазгодишните разкопки“, сподели археологът.
Ръководителят на разкопките посочи, че намеренията са през следващите години проучването на термите да продължи, като от размера на отпусканото от държавата финансиране зависи за колко време ще бъде изцяло разкрит този огромен архитектурен ансамбъл, който се простира на 8-9 декара площ. Тази година за проучването на римските терми в Рациария от държавния бюджет беше отпуснато сериозно финансиране – 300 000 лв. Това позволи разкопките да продължат два месеца, като е ангажиран и значителен човешки ресурс – към края на разкопките на обекта работят 110 работници, както и 12 души археологически екип, като това не включва геодезисти, архитекти, реставратори, фотографи и други специалисти, които също са помогнали в изследването.
При подобно финансиране в продължение на 5 до 8 години е напълно възможно да се разкрие целият комплекс, след което той да се реставрира и да се превърне в туристически обект, заяви доц. Димитров. „Това финансиране не би трябвало да зависи от политическата ситуация, тъй като Рациария е национална кауза и би следвало да е приоритет на всяка една власт. Така че когато дойде време за новото финансиране за следващата археологическа кампания, мисля, че е редно това значително финансиране да продължи, още повече че се виждат добрите резултати, защото това са реално изразходвани средства, които дават много сериозен резултат“, категоричен е ръководителят на разкопките.
Той изрази задоволство, че се оправдават големите очаквания, с които през миналата година започна работата в термите на антична Рациария. „Разположението на термите е известно още от 76-та година, от една аерофото снимка – знаехме, че тук има богата архитектура и трябва да се проучи“, разказа доц. Димитров. Допълни, че тепърва предстои най-интересната част на проучването на термите. А намерената до момента интересна декорация в по-крайните помещения дава основание на археолозите да смятат, че ги очакват още по-красиви находки – скулптури, интериорна декорация и дори мозайки.
Проф. Николай Овчаров в Рациария: Все едно съм в термите на Каракала в Рим
В началото на годината държавата отпусна близо 2 млн. лв. за проучване на шест значими археологически обекта в страната, един от които са термите в античния римски град Рациария. Научен координатор на обектите е проф. Николай Овчаров, който през миналата седмица посети разкопките в Рациария.
Той сподели, че е впечатлен от мащаба на архитектурните структури, които излизат при разкопките на термите. Проф. Овчаров допълни, че е посетил много от местата, където са експонирани останки от Римската империя и такова нещо рядко се вижда. „Първото ми впечатление е, че все едно съм в термите на Каракала в Рим – казвам го без никакво преувеличение“, заяви археологът.
Проф. Овчаров подчерта, че шестте значими обекта, които, освен Рациария, включват късноантичния град Мисионис край Търговище, праисторическата солница в Провадия, град Перперикон, крепостта Вишеград в Родопите и Хераклея Синтика край Рупите, имат не само научна стойност, но могат да помогнат и за икономическото развитие на районите, в които са разположени. „Освен за изключителни обекти в археологическо отношение, става въпрос и за развитието на туризма – това са обекти, които могат да бъдат двигатели на туризма в съответните области“, заяви проф. Овчаров. Той изрази мнение, че приоритетното финансиране за тези обекти трябва да продължи и през следващите години, защото постигнатите тази година невероятни успехи при разкопките показват, че това е успешен подход.
„Финансирането задължително трябва да се повтори, защото е срамота всичко това, което виждаме, да остане полувкопано – тогава ще бъдем по-зле и от иманярите, които разсипаха Рациария през 90-те години. Така че се надявам следващото правителство да продължи програмата за тези обекти“, заяви проф. Овчаров.  
Около пет години ще се необходими, за да приключи разкриването на термите в Рациария, но при условие, че тазгодишното темпо на работа продължи, а това зависи от финансирането, смята археологът. „Ако се повтори финансирането от тази година, срещу милион и половина лева за тези пет година държавата ще има терми, които са в първата петица по големина в Римската империя“, подчерта проф. Овчаров. Като допълни, че тогава Видин ще разполага с археологически обект, с който и Рим би се гордял.
НИЕ