Тревожно високи нива на емиграционни намерения сред младите българи, съчетани с разочарование от образователната система и нарастващ интерес към политиката, но ниска готовност за институционално участие – това са част от основните заключения на изследване на младежта в Югоизточна Европа, проведено от Фондация "Фридрих Еберт". Проучването, обхванало 9000 души на възраст между 14 и 29 години, разкрива сложна картина на нагласите и ценностите на младото поколение в България, белязана от екзистенциални страхове и превес на индивидуалните ценности над колективните. Социолозите предполагат, че тази тенденция е подсилена от поредицата кризи, включващи пандемията от COVID-19, войната в Украйна и инфлацията.

Първан Симеонов акцентира върху факта, че значителен дял от анкетираните (20,8%) планират да емигрират в периода между 2 и 5 години, а голям процент (28,3%) все още не могат да определят конкретен срок. Едва около една четвърт (26%) от младите хора заявяват, че нямат намерение да напускат страната. Интересна констатация е завръщането на висококвалифицираните млади българи като водеща група сред потенциалните емигранти. Симеонов също така отбеляза, че над 80% от желаещите да емигрират не разполагат с конкретни планове и подготовка, което води до формирането на по-прагматичен възглед за емиграцията – като възможен и временен вариант, а не като единствен и постоянен път към бъдещето.

Въпреки че мнозинството от младите българи (56%) считат завършването на университет за важно, едва малка част (21%) са удовлетворени от качеството на образованието, което получават в страната. Анализът на данните показва, че младото поколение е по-образовано от своите родители, но същевременно се наблюдават ниски нива на удовлетвореност от придобитите знания и високи възприятия за корупция в образователната система (57%). Любопитно е, че въпреки важността, която придават на висшето образование, младите хора не са склонни да инвестират много време в образователна подготовка, а образователната мобилност не е популярна сред тях.

Изследването разкрива, че индивидуалните ценности са по-значими за младите българи от колективните. Човешките права (24%) и сигурността (20%) са на първите места сред най-важните ценности. Равенството (7%) и демокрацията (5%) остават по-назад в личната ценностна система на младите. Изследователите също така отбелязват нарастваща толерантност сред младите, но същевременно и известна склонност към примирение с незаконни практики като подкупи и укриване на данъци.

Борис Попиванов обърна внимание на относително високите нива на тревожност сред младите хора. Техните страхове са предимно екзистенциални, свързани с живота, здравето и бъдещето. Водещи притеснения са състоянието на здравната система (47%), опасността от война (44%) и климатичните промени (42%). Изследването показва интересен парадокс – личният оптимизъм за собственото бъдеще съжителства с обществен песимизъм.

Попиванов съобщи и за значителен ръст на интереса към политиката сред младите (21% спрямо 7% през 2018 г.). Въпреки това, готовността за активно политическо участие остава ниска, което според изследването отразява недоверие към институционалните форми на действие и предпочитание към индивидуални инициативи като бойкоти, подписки и доброволчество. Наблюдава се осезаем спад в доверието към всички основни институции, включително и към ЕС (24% доверие). Според Попиванов, това по-скоро е отлив на убеждението, че ЕС предлага адекватни решения за България в момента, отколкото нарастване на евроскептицизма.

Резултатите от проучването показват, че младите българи се самоопределят по-скоро като десни (24%), отколкото леви (15%) в идеологически план. Съществува и значителен дял (близо една трета) от респондентите, които изповядват етнонационалистически възгледи, понякога разграничаващи българската от европейската идентичност. Юлиана Гальова допълни, че младите хора проявяват предпазливост по актуални теми като климатичните промени и нямат особен ентусиазъм към изкуствения интелект. Тя отбеляза, че материални съображения често определят тяхното отношение към бежанците или към работата от вкъщи.

Снимка: Designed by Freepik