„По кръсти“ в Ново село

Сподели: 

И тази година в Ново село спазиха стародавния обичай „По кръсти“, който е уникален за населеното място. На Великден десетки жители и гости на Ново село се включиха в литийно шествие, което премина покрай всички оброчни кръстове в землището на селото.
И тази година празникът започна с църковна служба в храм „Успение Богородично“. След нея на мегдана, под звуците на Балейската духова музика, се изви хоро. По традиция начело на шествието крачеха младежи с хоругви, след които вървяха домакините и гостите. В шествието се включиха кметът на община Ново село Георги Стоенелов, председателят на ОбС-Ново село Иво Вергилов, общински съветници, представители на Народно читалище „Земеделец – 1874 г.“, много жители на селото, както и десетки млади хора, голяма част от тях дошли за празниците.
При първите оброчни кръстове, известни като великденски, духовници отслужиха водосвет за здраве. На поляната край кръстовете участниците в обичая се хванаха за ръце и изиграха хора. Както повелява традицията, шествието завърши при последния оброчен кръст от обиколката, намиращ се пред детската градина в Ново село, където също бе извършен водосвет.
Ето какво се разказва за уникалния обичай на интернет страницата на новоселското читалище: „Обичаят „По кръсти” съществува по всяка вероятност от създаването на селището преди повече от 500 години. Някога хората са очертавали границите на селото и землището си с дървета, а по-късно до тях са поставяни оброчни кръстове. Ето защо в спомените на новоселяни до оброчните кръстове е имало вековни брястове или други дървета. Великденската неделя според вярванията е времето, когато небето се отваря и става среща на живите и умрелите. Затова след църковната служба тръгва шествие, начело със свещеника, следвано от младежи, носещи хоругви, а след тях от цялото население, което желае да участва в празника, като се пеели великденски песни. На оброчните кръстове до местността „Брег водънички” се играят народни хора, а близките на починалите през годината раздавали пърашки (боядисани яйца) и козунак, а на музикантите се давали и кърпи. След това шествието обикаляло всички оброчни кръстове от изток на запад, като по спомени на възрастните хора свещеникът е бил на кон. Стигало се чак до края на землището в местността „Зелена”, който отстои на 9-10 км южно от р. Дунав. Накрая хоругвите се потапяли в Дунава и се занасяли в черквата. Този обичай не е прекъсван дори през периода 1944-1989 година.
Обичаят „По кръсти” и днес се практикува на втория ден от Великден. Той започва след утринната черковна служба, когато цялото население, предвождано от църковния служител и хоругвите, излиза на шествие, обикалящо оброчните кръстове в селото. Участниците носят цветя. Жените пеят великденски песни – „Кръсти носи мил брайно, еле, меле”, „Игръйтъ, пейтъ, дъокье” и др. Шествието спира до първия запазен оброчен кръст извън селото, където се отслужва водосвет. На поляната духова музика засвирва хоро. Хорàта продължават около един час и в началото са прави и по-бавни. На тях раздават за починалите близки през годината тези, които не са успели по един или друг повод да го направят на великденското хоро първия ден. Те даряват музикантите с пърашки (боядисани яйца), козунак, сладки и хавлиени кърпи. „Пускането на хорото” става от роднина, който не живее под един покрив с умрелия. Когато засвири музиката, човек от семейството дарява водещия хорото с кърпа, шалче, потник, чорапи, престилка и др., в зависимост от това дали умрелият е мъж или жена, млад или стар. После родственикът хвърля монета на земята и се хваща в края на хорото. Чак когато свършат поменалните хора, започват веселите бързи хора, характерни за Видинския край. Празникът завършва с хорото „Шира”. От 2010 година се утвърди традицията водосвет да се служи на два от осемте оброчни кръста – в землището на „Брег водънички“ и при кръста до детската градина“.

Снимки: Милена Борисова, „Фейсбук“