Фокусът на общинското ръководство продължава да бъде подобряването на жизнената среда във Видин

Видин ->

Директорът на ОДМВР – Враца старши комисар Янко Янколов проведе днес среща с кмета на Враца Калин Каменов

Враца ->

Генади Велков: Явно някой има интерес нищо ново да не се създава с участието на СДС

Това коментира за вестник „НИЕ“ председателят на СДС – Видин по повод събитията, случили се преди дни на Националния съвет на партията
Видин ->

Николай Ненчев е кандидатът на ПП ГЕРБ за кмет на община Макреш, област Видин

Видин ->

3700 Видин, ул. “П. Яворов” №1, ет. 3
тел.: 0878 369 508,тел./факс: 094/ 601 430 ekotitan@abv.bg

Вие сте тук

Професия: Балетист

Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. Никола Хаджитанев, премиер солист в Софойска опера и балет, когото жителите и гостите на Видин имаха възможност да видят това лято в ролята на Джон в спектакъла „Зорба Гъркът“, разказва за читателите на вестник „НИЕ“ как се е насочил към тази не толкова разпространена за мъже професия - балетист, в България.
На времето решението да започне да учи балет не било на Никола, а на майка му, но въпреки това премиер солистът се занимава с балет вече 19 години. “Аз бях доста енергично дете, не мога да кажа, че ученето ми беше много любимо. Затова майка ми реши просто да опитаме с балета. Така след като се явих на приемен изпит ме приеха втори по класиране. Явно съм бил с хубави качества. Беше малко като на шега постъпването ми в училището по балет в София, но след това продължих да се занимавам с балет. Добре се развих като цяло в училище”, разказва Никола Хаджитанев. Споделя, че в първите години бил обект на закачки от останалите деца в квартала му, в който живеел. След години, обаче, вече порасналите му другари от детските години били впечатлени от постиженията му в балетното изкуство.
Никола разказва, че имал щастието да попадне в много силен мъжки клас в балетното училище – може би последният такъв, допълва със съжаление балетистът. Така или иначе, веднага след като завършил балетното училище – това било преди повече от 10 години, Никола получил възможност да се докаже. Обяснява, че е имал и късмет, защото по времето, когато постъпва в Софийска опера и балет, където танцува и досега, имало огромна дупка в поколенията – много балетисти били заминали за чужбина, най-вече по финансови причини, и това дало възможност на тепърва навлизащи в професията артисти като Никола да получат възможност за изява, при това в главни роли.
„Завърших през 2006 година и постъпих в Националната опера. От тогава танцувам като премиер солист в Софийска опера и балет. До този момент продължавам да се доказвам и се опитвам да давам най-доброто от себе си”, споделя Никола. Първата му роля като премиер солист била в балета „Пролетно тайнство“, където играл ролята на паяка. “Беше доста стресиращо, защото малко след постъпването ми казаха, че трябва да играя първа роля, при това като премиер солист, сред нов колектив, нови хора. Беше доста емоционално”, спомня си Никола.
Оттогава балетистът е танцувал в главните роли в десетки постановки, включително в „Жизел“, „Дон Кихот“, „Силфида“, „Зорба Гъркът“, „Баядерка“, „Корсар“, „Ромео и Жулиета“, но в ролята на Меркуцио. „За съжаление, не съм играл ролята на Ромео, но вече от много години това представление го няма в богатия репертоар на Софийска опера и балет. Аз хванах последните две години, през които се играеше този спектакъл, които всъщност бяха първите две мои години в театъра, след това го махнаха от репертоара. Това е роля, която бих изиграл с удоволствие”, споделя балетистът и допълва, че част от любимите роли са му на Базил в балета „Дон Кихот“ и на Джон в „Зорба Гъркът“.
Никола разказва, че в професията му мъжете получават по-рано шанс да се изявят като солисти – не за друго, а защото са по-малко представителите на силния пол, които избират да се занимават с балет. “В България манталитетът е малко особен, за разлика от други страни като Русия например, където е доста огромен подемът в мъжкия балет. Не мога да кажа, че в световен мащаб има липса на мъжки танцьори, напротив, даже има доста добри. А шансът за изява, ако си добър, идва по-рано и по-често”, заявява премиер солистът. Със съжаление допълва, че не такава, обаче, е ситуацията в страната ни – тук желаещите момчета да танцуват балет не са много. „Не мога да накарам хората да променят манталитета и мисленето си, но балетът е доста тежък физически труд и се изисква доста борбеност, сила, характер. Доста калява мъжете като цяло. Доста мъжкарска професия, изгражда се тяло, дух и характер”, категоричен е балетистът.
Той заявява, че едно от най-важните неща в тази професия са репетициите. „Репетициите ни са с различна продължителност, но по принцип имаме един час екзерсис (в хореографията под „екзерсис“ се разбира система от движения и танцови комбинации, подредени в определен порядък, имащи за цел постепенно да загреят и да подготвят мускулите и ставите на танцьора за активното натоварване при танците – бел. на „НИЕ“) всеки ден. По принцип около час и половина – два отделяме за подготовка на спектакъл, говоря за солистите. В тази част се работи изключително концентрирано и се минава целия спектакъл. За два часа се изхабяваш физически и психически, но навсякъде е различно, например в чужбина е по-друг начин”, обяснява премиер солистът. Допълва, че солистите репетират по-дълго, а тъй като натоварването при тях е по-голямо, солистите се сменят, не танцуват всеки спектакъл.
Продължителността на репетициите зависи и от това кой колко бързо запомня. “Аз уча изключително бързо. Живот и здраве с Марта Петкова, която играе ролята на Марина в „Зорба Гъркът“, ни поканиха в Москва – Кремлевски балет, да изиграем „Лешникотрошачката“, но тяхната хореография е коренно различна от нашата. Затова сме си предвидили период за научаване на хореографията около месец, месец и половина”, споделя балетистът и допълва, че по време на репетициите за нов спектакъл както и при турнетата, натоварването е най-голямо.
“Но като че ли човек привиква. Ние сме ходили на по едномесечни турнета в Англия, където програмата е била доста, доста тежка. Пътуват се 600 км, спектакъл, после на друго място. Всичко е до нагласа. Имало е случаи, когато след много дълги пътувания са ми се получавали изключително хубави спектакли”, разказва Никола. Освен уморителни, турнетата са и много интересни, допълва той. Артистите посещават различни места по света, срещат се с различни култури и това определено е един от плюсовете, споделя премиер солистът. “Аз явно имах късмет, не се оплаквам от липса на пътуване, често гастролираме, имам ангажименти и в Русия, и в Америка, по Европа”, споделя балетистът.  
Наред с умората - физическа и психическа, Никола споделя като негативна черта ниското заплащане в бранша. “Замислял съм се да напусна България, дори първите години в театъра се бях демотивирал много, защото нас ни назначиха на безумно малка заплата. Това беше в продължение на година и половина. Малко обидно беше, тъй като танцувахме само първи роли, говоря за мен и моят съученик Емил Йорданов. Дори заминах за около месец и половина в Русия, но после се върнах пак”, споделя премиер солистът. Оказало се, че ниското заплащане не е в състояние да накара Никола да замине в чужбина – в България го задържат приятелите и семейството, които много обича. “В чужбина начинът на живот не е за мен. Камъкът си тежи на мястото, в смисъл тук ми е най-добре, а и сега условията се подобриха”, казва балетистът.
Никола споделя, че негативна страна на професията му е, че след пенсиониране, което за занимаващите се с балет в България се случва, когато навършат 45-годишна възраст, опциите за преживяване не са много. Част от бившите му колеги успяват да се реализират в бранша и стават хореографи, режисьори, други, обаче, нямат този късмет и се налага да се преквалифицират напълно. Самият Никола е завършил академията в Пловдив със специалност „Балетна режисура“, което му дава възможност да преподава и да поставя постановки. “Доста балети съм изтанцувал и бих могъл да помогна. Най-вероятно ще продължа в тази насока след като се пенсионирам, но пък много от колегите ми нямат този шанс. 45 години не е голяма възраст, човек още е деен, но пенсията, която получава е твърде малка, затова ни се налага да работим”, споделя премиер солистът и допълва, че след 25 години трудов стаж в балета не излизат много свежи - телата им са доста амортизирани.
Никола разказва и за някои смешни случки, които понякога се случват на сцената. “Гафове в нашата професия се случват. Например аз един път паднах на сцената и то беше комично доста, толкова сложни неща съм правил и никога не съм падал, но от някаква глупост се случи. Случват се и други малки гафове като да ни се закачи костюм, които доста могат да разконцентрират някои артисти”, разказва с усмивка Никола.
Той допълва, че понякога се случва да се нарани някой от артистите, затова е нужно човек да се поддържа в кондиция, в по-добра физическа форма. Въпреки това Никола споделя, че не спазва някаква специална диета, за да се поддържа физически – яде каквото му се яде. “Особено ако имам репетиции всеки ден, по никакъв начин не се ограничавам. Храната си е сила. Все пак трябва да има естетика, а тя се губи някъде между двете крайности - мъж, жена. Особено за жените, те са толкова слаби, че понякога се обезсилват. Аз се ограничавам единствено, когато изляза във ваканция и не правя нищо, просто си почивам”, обяснява балетистът.
Като обобщение Никола казва, че е тежко да си балетист – и физически, и психически. Затова Никола споделя, че никога не би накарал сина си, който този става на пет години, да танцува балет, ако самият него не го влече. “Синът ми е много дейно и енергично дете, не седи много на едно място. Танцува му се, но още се колебая дали бих го насочил в тази професия, имайки предвид какво ми е коствало на мен. Не бих го вкарал толкова малък да репетира. На мнение съм, от този опит който имам вече, че не е нужно човек да започне от 4-годишен, нужно е да работи правилно – да не губи време в излишни занимания, а да е целенасочен”, казва балетистът.
Въпреки всички негативи Никола Хаджитанев харесва професията си и я работи с удоволствие. Той подчертава, че пътят на артиста е хубав, в него има много изкушения, много наслади, внимание. В крайна сметка нито умората, нито недостатъчното заплащане могат да откажат добрия танцьор. За него най-важната оценка, която му се дава, е от публиката. “Най-важна е публиката, не парите или някакви амбиции за слава. Напротив, винаги съм гледал като изляза на сцената да си свърша работата възможно най-добре и, разбира се, да се раздам за публиката – давам емоция, която публиката ми връща. Това е най-важното. Това печеля от тази професия”, казва в заключение Никола Хаджитанев.
МАРИЯНА Герасимова