Извеждат учениците от Математическата и СУ „Цар Симеон Велики“ в други сгради

Видин ->

Огнян Ценков откри първото издание на фестивала „Здравей, Здраве“ във Видин

Видин ->

Професия: Футболен съдия

Видин ->

Младежи ГЕРБ - Видин поставиха табели-послания към шофьорите

Видин ->

3700 Видин, ул. “П. Яворов” №1, ет. 3
тел.: 0878 369 508,тел./факс: 094/ 601 430 ekotitan@abv.bg

Вие сте тук

Археолози отново проучват Рациария

Тази година ще се работи на редица археологически обекти във Видинско

Тази година разкопките в Рациария ще се концентрират върху три подобекта. Това съобщиха на пресконференция днес от екипа, който за поредна година ще проучва античния римски град в района на село Арчар. Като цяло археологическата програма за 2018 в област Видин ще е доста натоварена, а археолозите имат и амбициозни планове относно неизползвания до момента археологически потенциал на римския град Бонония, стана ясно още на пресконференцията.

Доц. д-р Здравко Димитров от Националния институт за археология с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) отново ще ръководи археологическото проучване на античния римски град Рациария, редовните разкопки на който бяха възстановени преди 6 години и от тогава се провеждат ежегодно. Освен доц. Димитров, в пресконференцията участваха и заместник-ръководителите на разкопките на Рациария доц. д-р Иво Топалилов от Шуменски университет и археологът Илко Цветков от Регионален исторически музей – Видин (РИМ), както и директорката на РИМ – Видин Фионера Филипова.

Тази година целевото държавно финансиране през Министерство на културата за проучване на Рациария е по-голямо – в размер на 20 000 лв., което ще позволи и разкопките да продължат по-дълго. Те са стартирали на 6 август и ще приключат на 31 август, като в тях са ангажирани около 20 работници и археологически екип, обясни доц. д-р Димитров. „Рациария е един от най-важните, най-големи, най-богати римски градове в България, съществувал цели 7 века – проучван е повече от 100 години, като в последните шест наши археологически кампании ние имаме нелеката задача да възстановим редовните проучвания в този голям археологически обект, след 25 години на непрекъснато ограбване на Рациария. Това е най-разрушеният археологически обект в нашата страна и въпреки това в него са останали много архитектурни комплекси, много непроучени зони, които ние продължаваме да изследваме. Нашата цел – освен, разбира се, безспорния научен потенциал, който има този римски град – е да се създадат предпоставки за експониране на паметниците, които се проучват по време на археологическите разкопки“, подчерта доц. Димитров.

В Рациария тази година ще се работи в три подобекта

По-голямата продължителност на тазгодишните разкопки на Рациария ще даде възможност да се работи по три подобекта, допълни ръководителят на разкопките. В момента се работи в първия подобект – централната зона на Рациария. Там е резиденцията на провинциалния управител – този комплекс е проучван още през 70-те години на миналия век от българо-италианска експедиция. Около резиденцията се разкриват нови сгради от Късната античност – от периода, в който Рациария е бил център на римската провинция Крайбрежна Дакия. „В тази кампания ние имаме идеята почти да приключим проучването на инсулата на сградата, която се разполага северно от резиденцията и би могла да свърже археологическите комплекси от тази резиденция с късноантичната баня, която се наложи да проучим спешно, поради иманярските нарушения, още през 2013 година“, обясни доц. Димитров.

Вторият подобект е районът на западната крепостна стена и западната порта. „През миналата година започнахме да навлизаме в една много трудно достъпна зона – западната крепостна стена и западната порта. Там са извършвани много големи археологически проучвания от колегите от музея във Видин през 70-80-те години, изключително полезна работа е извършила тогава колегата Йордана Атанасова – нейните разкопки са публикувани. Сега нашата цел е да установим на какво ниво са запазени тези стари проучвания, каква е височината на зидовете, до каква степен те са били разрушени при иманярската инвазия, да се предприемат нови мерки за спешна реставрация и консервация, както и тези зони на западната крепостна стена да се включат в бъдещите проекти за социализиране и експониране на обекта“, обясни доц. Димитров. Той допълни, че при западната крепостна стена положението е наистина много тежко – има огромни насипи и дълбоки изкопи от булдозерите на иманярите. „Ако имаме възможност, ще продължим да ги разчистваме през тази година. Но засега там не може да се говори за нови научни постижения и за нови работни сектори, каквито имаме в центъра на Рациария, около резиденцията, където от няколко години извършваме проучвания на абсолютно нова територия“, каза ръководителят на разкопките на античния римски град.

Разкопките навлизат в неизследвана досега част на Рациария

Третата зона, в която за пръв път тази година ще се открият разкопки, е в самия край на село Арчар, в турската махала. „Там е една интересна зона, непосредствено до пътя София – Видин – бивш пионерски лагер от късносоциалистическата епоха, където по проект на Община Димово има инициатива да бъде създаден посетителски център и в бъдеще в Рациария да има малък музей с доста голяма част от откритите архитектурни паметници“, обясни доц. Димитров.

Зоната в района на бившия пионерски лагер е от особен интерес за археологическата наука в България, подчерта доц. Иво Топалилов. „Преди три години там открихме няколко ари (ара – жертвеник – бел. на „НИЕ“), посветени на римската богиня Диана, които показаха, че вероятно става въпроси за светилище на Диана, което е било посещавано и от римските императори, тъй като двете ари са били поставени от провинциалните управители по случай такива посещения. В този смисъл очакванията от научна гледна точка са изключително големи – за пробив в археологическата наука що се отнася до проучването на Рациария“, заяви доц. Топалилов.

Археологическата програма във Видинско и реставрация и консервация в Магурата

„Благодаря на Министерство на културата, защото тази година са доста щедри по отношение на Видинска област“, каза директорката на РИМ – Видин Фионера Филипова. Тя съобщи, че и тази година в Белоградчишко продължават разкопките в пещерите Редака и Козарника, както и проучването на местността Анище. „На 1 септември започват разкопки в бронзовия некропол в село Балей. Вероятно тази година ще приключим прочуването на некропола поне в тази част, която е на общински терен, защото част от некропола се намира в частни имоти и там нещата са по-сложни“, отбеляза Фионера Филипова. Тя допълни, че за първа година е отпуснато държавно финансиране за разкопки в неолитното селище в Майор Узуново, които ще стартират през октомври.

„Регионалният исторически музей спечели проект към Министерство на културата за консервация и реставрация в Магурата. Научен ръководител ще е проф. д-р Здравко Каменаров. Ще се прилагат нови, за пръв път използвани в България иновативни технологии за консервация и реставрация – това са неща, които се изискват, за да влезе Магурата в индикативната листа на ЮНЕСКО“, каза Фионера Филипова.

Археологически парк в пространството между „Баба Вида“ и Епиграфския център?

По инициатива на Община Видин и на РИМ – Видин ще бъдат възстановени проучванията на друг голям античен римски град – Бонония, останките на който лежат под съвременния Видин. Община Видин ще предостави необходимата работна ръка, което всъщност е най-значителното перо при едни разкопки. Плановете са през септември да бъде завършено проучването на Кула №8, която се намира на западната крепостна стена на Бонония и беше проучвана през 2014 година. „Тази кула не е никак малка – тя е с диаметър от 35 м, дебелината на стените е 4 м. Това е била най-мощната крепост в България по Дунавския лимес – няма толкова дебели крепостни зидове дори в Рациария или в другите кастели и лагери на изток по реката. Така че работата при Кула №8 е тежка, но се надяваме да можем да почистим вътрешността на кулата, да проучим стратиграфски до основи всичко и след това този обект да се опази – идеята е в бъдеще да може да се огради и да има табели, които да го представят“, поясни доц. Димитров.

„Има идеи, ние многократно сме го коментирали, за Бонония, чрез Община Видин като бенефициент по проект, да бъде създадена една цялостна програма, тъй като Бонония е изключително голям археологически комплекс, повече от 200 дка е само укрепената територия. Целият този археологически потенциал на Видин почти не е използван и няма съвременни разкопки, а културните пластове са много дълбоки, запазени са, тук няма иманярски намеси“, каза в тази връзка доц. Димитров. „Имаме нужда от една обща програма, заедно с Общината, която програма смятам, че можем да изработим тази есен, за работа по проекти в три етапа: първият етап – археологически; след това консервация и реставрация и трети етап – включването на тези реставрирани паметници в туристическия поток“, допълни археологът.

Фионера Филипова напомни, че през 2016 година беше направена геофизика на Бонония в района на „Баба Вида“, която е показала, че стените и кулите на този античен римски град са много добре запазени. „Кула №9 е в района на „Баба Вида“, в района на Турския склад, имаме идея да продължим в тази посока“, допълни директорката на видинския музей. „Между Турския склад и „Баба Вида“ има огромно пространство, поне 10 и повече декара, което е наситено с археологически останки, на базата на геофизичното проучване се вижда, че те са добре запазени, има възможност да бъдат експонирани. Така че между „Баба Вида“ и Турския склад, който вече е действащ Епиграфски център, да се създаде цял археологически парк“, отбеляза доц. Димитров.

НИЕ