Вие сте тук

Откриха първото неолитно селище във Видинско

Primary tabs

снимка на Вестник НИЕ
Последните за годината археологически разкопки започнаха преди две седмици и завършиха в средата на миналата. В сряда (27 ноември) на пресконференция бяха представени откритите артефакти в неолитно селище край с. Майор Узуново. Керамични съдове, върхове на оръжия и пособия от бита, изработени от кремък и от кост са сред находките, които екип от археолози са намерили край видинското село.
Директорката на Регионалния исторически музей (РИМ) – Видин Фионера Филипова разказа, че селището е открито още миналата година, тогава са намерени и част от находките, като това станало съвсем случайно. „Те са открити от нашия колега Николай Казашки в неговата собствена нива край село Майор Узуново. Тази година благодарение на дарение от 2000 лв., направено от Иван Лишков чрез неговата фондация „Бъдеще в миналото“, бяха осигурени средства за начало на разкопките“, обясни Филипова. Общата площ на праисторическия обект е около 15 дка.
Археологическият екип, провел разкопките в неолитното селище, е ръководен от археолога Георги Ганецовски от РИМ – Враца, който вече има опит при проучвания на неолитни селища, докато най-ранните обекти, в които видинските му колеги досега са правили разкопки, датират от бронзовата епоха – в некропола край с. Балей. „Макар и само за 10 дни, макар и върху площ от само 50 кв. м, ние направихме три контролни сондажа. Получихме огромно количество информация! Успяхме да попаднем в частите на две вкопани структури, от които добихме и тези уникални находки!“, обясни той. Допълни, че до този момент 
находките, открити в неолитното селище, са близо 60. 
Ганецовски заяви, че обектът вероятно е от края на 7-то, началото на 6-то хилядолетие преди Христа – т.е. периода на първата земеделска цивилизация. „Признавам, имам лично отношение към подобен род обекти заради 12-годишните ми разкопки край врачанското село Оходен“, каза Ганецовски. Добави, че има поразителни сходства между откритите материални свидетелства в двата обекта. „Именно тези „бели петна“ в Северозападна България по отношение на началото на най-ранната европейска земеделска цивилизация малко по малко почват да се запълват, и проучванията край с. Майор Узуново дават изключително важна и съществена информация. Има множество разкрити археологически обекти от този период в съседна Сърбия. Тук, във Видин досега нямаше открити толкова ранни селища“, каза той и обясни, че откритите материали са в 
изключително добра степен на запазеност.
Намерени са части от два керамични сервиза, които са престояли повече от 80 века в земята. Технологията на изпичане е била много любопитна – още тогава праисторическите хора са съумявали да регулират притока на въздух при самото изпичане на керамиката така че да не се пръсне, и то в открито огнище. Ганецовски обясни, че това е най-ранната керамика, произведена от човека. 
„Значимостта на този обект е сериозна – до момента данните ни показват, че става дума за еднослойно селище – в края на 7мо хилядолетие климатичните условия позволяват на това място да се заселят най-ранните носители на земеделската култура. Известен период от време те са живели на това място, след което са го напуснали и до периода на римската епоха не е имало друго заселване. Тези две структури, които ние частично разкопахме, носят характера на затворен комплекс – т.е. не е имало по-късно вкопаване в тях, което да обърка нашите познания относно датировката и хронологията на обекта“, категоричен бе Ганецовски.
Археологът от врачанския музей показа множество материали от кремък, сред които и дълга кремъчна пластина. Това е най-качественият кремък, който се открива в България поради отличните си свойства на цепимост, благодарение на което има остри режещи ръбове, използвани от древните земеделци. Той обясни, че тази суровина е извличана от района на Разград – Лудогорието, и е доставяна тук. „Това показва, че в този период е имало 
възможност за комуникация на големи разстояния,
за обмен и търговия с тази суровина – това е установено и при село Оходен. Човешкото общество тогава е имало достатъчно добри контакти въпреки големите разстояния“, каза Ганецовски. 
Допълни, че в новооткритото неолитно селище самата почва и седимент са изключително щадящи, най-вече към керамиката, благодарение на което откритите предмети са в толкова добро състояние. Освен керамичните сервизи, археолозите са намерили керамични дискове – ръководителят на екипа археолози обясни, че това е най-ранният символ на слънчевия диск, представляващ кръг с точка в средата, оформен пластично от стена на керамичен съд. 
Край село Майор Узуново са открити и много предмети от кост –сред тях са шпатула/длето, богат набор от шила, използвани в шивачеството, които са отлично запазени. Открити са и два върха на стрелички от кост, използвани за улов на дребен дивеч – пернати или пък риба. Ганецовски показа също така и прелюбопитен артефакт – накрайник на харпун. „По наши предварителни данни 
подобен накрайник не е откриван до момента, 
имам сведения за открити такива, датирани към каменно-медната епоха, но не на артефакт с такива размери!“, не скри своята гордост археологът. Накрайникът вероятно е използван за улов на едра риба. 
Но най-ценните според Ганецовски артефакти са две т.нар. керамични лабрети, изработвани пластично само през този период. „Имаме открити 3 подобни предмети, които иначе са много рядко откриваеми“, посочи археологът. Той обясни, че са използвани или като амулети, или в конкретни обреди, свързани с осигуряване на плодородието, като обикновено тези лабрети имат два израстъка в единия край – като рога, които винаги символизират плодородието, и добре оформено тяло, стилизирано напомнящо на мъжки полов орган. 
Откривателят на неолитното селище археологът от РИМ – Видин Николай Казашки обясни, че иманяри са направили няколко бразди и са съсипали част от обекта, около 5-6 дка, но „благодарение“ на тяхната намеса той е бил намерен. „Хубавото е, че иманярите са установили, че нямат интерес към тази епоха и обектът засега, въпреки първите иманярски инвазии, не е пипан“, каза той. Археолозите обещават разкопките да продължат и следващата година, но всичко зависи от това дали ще бъде осигурено финансиране. 
„Ще разработим цялостен проект за Северозападна България, надявам се да получим пари по „Южен поток“ и да допълним картината“, каза Фионера Филипова. „Проектът ще обхваща региона и на Враца, и тъй като от врачанския музей буквално преди дни подписаха договор с музея в Крайова, включващ цяла палитра от дейности и предвид на предстоящия нов прорграмен период, имаме достатъчно основание да кандидатстваме със сериозен проект. Това са ни замислите. Надявам се да получим достатъчна подкрепа и да направим това мащабно нещо!“, обясни Ганецовски.
Намерените експонати най-вероятно ще бъдат включени в изложба през месец май следващата година, когато традиционно се чества Нощта на музеите. 
ЗОРНИЦА Крумова
 
 
Археолозите Николай Казашки (вляво) и Георги Ганецовски и директорката на РИМ – Видин представиха част от артефактите, изкопани край с. Майор Узуново
 
 
 
 
 
 
 
 
Казашки показва уникална находка – накрайник на харпун 
 
 
 
 
 
Любопитно!
Археологът Георги Ганецовски в роден във Видин и е специалист по археология във врачанския исторически музей. В неолитното селище в землището на село Оходен, Врачанско през 2004 година той и Красимира Лука от Българско археологическо сдружение откриват уникален скелет на жена, на възраст 8100 години, установена чрез въглерод C14 в немска лаборатория. Това го прави един от най-старите скелети, принадлежащи на културата на първите земеделци в Европа. Интерес буди фактът, че зъбите на тази праисторическа „Тодорка“, както наричат шеговито археолозите скелета, са в отлично състояние. Височината му е 153 см. като е погребан в поза „хокер“ и днес е експониран във Врачанския музей чрез специална блокова отливка и витрина с газ аргон за консервация. През юни 2010 година екипът на Георги Ганецовски открива скелет на ритуално погребан мъж, част от първата земеделска цивилизация на стария континент. Кръстен е Христо, на името на жена от екипа. Живял е около 35 години, погребан е в границите на самото неолитно селище и е престоял в земята 8000 години. Намерени са ритуално положени от дясната страна на главата дарове, като кремъчен нож и обърнат с устието надолу сферичен глинен съд, подпиращ главата обърната на изток. 

 

Share