Здравеопазването в България е изправено пред катастрофа

Това заяви за вестник „НИЕ“ народният представител от Враца Николай Иванов, според когото са нужни кардинални реформи в сектор здравеопазване, които от „БСП за България“ ще предложат
Видин ->

Елка Георгиева, председателка на Жени ГЕРБ – Видин: Жените във Видинско са борбени, активни, искащи да работят и да допринасят за обществото

Видин ->

Празник на хляба във Видин

Изложба на ритуални хлябове, работилница за месене на хляб и презентация за обредните хлябове представиха в БиблиоПощата
Видин ->

Ирена Анастасова, народен представител от групата на „БСП за България“ и член на парламентарната комисия по образование: Образованието не е стока!

Видин ->

3700 Видин, ул. “П. Яворов” №1, ет. 3
тел.: 0878 369 508,тел./факс: 094/ 601 430 ekotitan@abv.bg

Вие сте тук

По-добре е сам да свършиш работата, отколкото да разчиташ на чужда помощ

Заявява пред в. „НИЕ” кметът на община Грамада Николай Гергов, с когото разговаряме за проектите, които общинската администрация реализира и за приоритетите през тази година
 
„НИЕ”: Г-н Гергов, Община Грамада е сред първите, приели бюджета си за 2014 г. Какви ще са основните Ви приоритети през настоящата година?
Николай Гергов: На 31 януари приехме бюджета за тази година. Ние, като малка община, нямаме много голям бюджет – размерът му е около 1 500 000 лв. Около 800 хил. лв. са държавните субсидии. 
Местните приходи намаляват – не само населението в общината става все по-малко, но и безработицата тук е голяма. Единствените работодатели по-големи сме Общината, училището, детската градина, както и селскостопанската фирма, която е на територията на общината. Иначе няколкото земеделски производители наемат най-много 4-5 работници, а една част са изцяло семейни ферми. Земята се обработва главно от големи фирми, които са я арендували или направо изкупили. Това може да се обясни и с възрастовия състав на населението – възрастните хора физически не могат да се грижат за земята си и предпочитат да получават аренда, било то в натура или в пари.
Преди гласуването, мина и общественото обсъждане  – както и там заявих, приоритет е най-вече инфраструктурата. Приоритет са ни, разбира се, и социалните дейност в общината – при демографската структура при нас подобна ориентация на бюджета е задължителна. Имаме социален патронаж – някъде около 100 души ползват услугите му, като храната им се разкарва по домовете. Имаме потребители от селата Срацимир, Тошевци, както и от самия гр. Грамада. 
Капиталовите ни вложения са около 110 хил. лв., като от тях целеви са около 70 хил. лв. за ремонт на един четвъртокласен път. Другите не стигат за нищо – единственият ни шанс, и ние го използваме, е кандидатстването по „Програмата за развитие на селските райони”. 
 „НИЕ”: Точно по „Програмата за развитие на селските райони” в момента изпълнявате доста голям инфраструктурен проект. 
Гергов: Спечелихме проект по 321 мярка от тази програма – 2 380 000 лв. за ремонт на пътя Грамада – Водна, който е с дължина 10 км, като схемата е 100% грант, няма общинско съфинансиране. В момента текат процедури за избор на изпълнител. 
Освен това по мярка 322 – за благоустрояване на градска среда – имаме проект на стойност 606 хил. лв., където също тече избор на изпълнител. По него сме предвидили реконструкция на два парка – единият е този пред сградата на Общината, а другият е при черквата и младежкия дом – както и ремонт на детската площадка пред Читалището. Специално за парковете е заложено цялостно оформяне на алеи, в тях ще се изградят детски площадки. Ще направим и един слънчев часовник в по-малкия парк – около 30 хил. лв. ще са необходими за направата му, дано не го счупят съгражданите. 
Вече приключен проект по „Програмата за селските райони” е за създаването на етнографски музей в сградата на бившата здравна служба – дейностите са изпълнени, разплатили сме се с фирмата-изпълнител. Напролет, като се оправи времето, ще комплектоваме експозициите и ще го открием официално. 
„НИЕ”: Във връзка с изпълняването на проекти – за община Грамада няма одобрени за изпълняване със средства от Публичната инвестиционна програма за растеж и ускорено развитие на регионите. Как си обяснявате това?
Гергов: Ние участвахме с идеен проект за ремонт на един четвъртокласен път – от разклона по третокласния път за Раковица до Бранковци, отсечка около 1,5 км като стойността на проекта беше около 500 хил. лв. Нямахме работен проект към момента на обявяване на инвестиционната програма, изпълнявахме текущите си проекти и нямахме готовност. Срокът беше изключително кратък – реално два-три дена – и даже идейният проект го работихме на прима виста, в движение. Аз знаех, че на идеен проект няма да получим одобрение – не за друго, а защото просто няма време как проектът да се изпълни в рамките на тази година, още повече че освен процедурите за избор на изпълнител и същинските строителни дейности, при нас щеше да трябва и да се прави работен проект, а се съгласува с всички институции. Според мен при това решение няма политически причини – просто технологично подаденият от нас проект трудно би било да се изпълни до края на годината, каквито са условията по инвестиционната програма.
Като цяло работим добре с настоящото правителство – не сме имали пречки пред работата на общинската администрация нито от страна на настоящето, нито от предходното правителства. А и по принцип никога при работата с институциите не съм търсил политическа основа. За мен най-важното е да се върши работа.
„НИЕ”: За доста от дейностите, включително снегопочистване и сметосъбиране, разчитате на собствени сили, имате и собствена пожарна кола. Трудно ли е да се справяш със собствени сили?
Гергов: По-добре е да се нагърбиш с организацията, сам да свършиш работата, отколкото да разчиташ на чужда помощ. Защото ако влезе външна фирма например да чисти снега, за нула време ще похарчи парите и няма да свърши работа. Затова специално за снегопочистване, за сметосъбиране доста средства биха отишли, ако се сключи договор с външна фирма. На нас бюджетът за снегопочистване ни е около 12-13 хил. лв. и с машините, с които разполагаме, влагаме се в тях, даже, както сега зимата е къса, може би ще ни останат средства. Техниката си е наша, разходите ни са ако се наложат ремонти, за гориво, заплата на работниците и излиза по-евтино. А и винаги мога да реагирам светкавично и да изпратя техниката където е нужно. Тази зима не се е налагало, но миналата например, за да се влезе да се почистят съставните села Бранковци, Медешевци, Милчина лъка, трябва от Пътното управление да почистят третокласния път – и да се обадя да дойдат, за тях приоритет е Е79, пътят за „Връшка чука”, а пътища като нашия остават по-назад. И затова се налага ние да чистим и третокласния път, за да можем да влезем в селата. А по-миналата година през зимата, когато бяха навеищата, минавахме директно през нивята с трактори, за да закараме хляб на хората, защото пътищата бяха блокирани от снега.
Доста пожари сме угасили. Първоначално пожарният автомобил се използваше на моя отговорност, защото не можахме да я регистрираме, а я регистрирахме като водоноска. След промените в закона, когато създадохме доброволното формирование, вече дейността е по-регламентирана. Служителите, екипът от пет човеци, имат застраховки, отпуснаха ни средства за екипировка. Допълнително изпълняваме проект по мярка 226 за превенция на горски пожари – купихме оборудване за огнеборците, както и една моторна помпа. Доброволците работят добре – вече в над 20 пожара са участвали, три-четири къщи, ако не бяхме се намесели, щяха да изгорят, защото пожарната докато дойде от Кула, често само може да регистрира щетите тъй като отнема доста време, докато стигнат до нас. 
„НИЕ”: Какво е състоянието на училището и на детската градина в Грамада?
Гергов: В детската градина са около 40 децата, тя е обединено детско заведение, има и яслена група.
В училището в момента има около 80 деца, като те са от първи до седми клас – паралелките обаче са маломерни. До преди 4-5 години бяхме предприели да возим деца от Видин – понеже ги хранехме, те започнаха сутрин като закусят, вместо да ходят на училище тръгнат по магазините. И спряхме да ги возим, за да не провалят и нашите ученици.
Училището ни е защитено средищно и се дофинансира от Общината – някъде около 30 хил. лв. допълнително ще дадем от общинския бюджет за издръжка на училището. Сградният фонд е много голям – даже старата част на училището сме я затворили, не се ползва и затова не се и отоплява. От капиталовите разходи миналата година отделихме и сменихме част от дограмата, тази година пак ще дадем около 10 хил. лв. за тази цел. Имаме идея да се включим в програма за енергийна ефективност – евентуално да санираме училището.
Разговора води ТЕОДОРА Макавеева