В Монтана намериха наркотици при претърсване в хотелска стая

При друга акция монтанската полиция иззе 72 пакетчета с чай от канабис
Монтана ->

В Брегово жена платила за домати с фалшива 100-еврова банкнота

Видин ->

Късо съединение опожари постройка в град Враца

Враца ->

Общината във Враца предприема стъпки за запазване на сгради-недвижимо културно наследство

Враца ->

3700 Видин, ул. “П. Яворов” №1, ет. 3
тел.: 0878 369 508,тел./факс: 094/ 601 430 ekotitan@abv.bg

Вие сте тук

Незаконната сеч се увеличава

Това твърди пред в. „НИЕ” инж. Веселка Борисова, директорка на Държавно горско стопанство „Видин”. Тя предупреждава, че лятото отново, но вече с по-голяма сила, ще възникне проблем с нападнати от гъботворка горски площи
 
„НИЕ”: Госпожо Борисова, каква контролна дейност са осъществили служители на Държавно горско стопанство „Видин”  през 2013 г.?
Веселка Борисова: До ноември 2013 г. служителите ни са съставили 74 акта по Закона за горите. Задържали сме 12 каруци, 6 моторни превозни средства; 50,5 пространствени кубика дърва; 0,40 кубика едра строителна дървесина. Направени са освен това 73 констативни протокола за незаконна сеч на 1139 плътни кубически метри дървесина, което са около 2300 кубика дърва. Съмнявам се, че тези констативни протоколи отразяват реалното състояние, защото предполагам, че има доста неустановени незаконни сечи. 
В момента правим ревизия, но едва ли ще можем да отидем във всеки имот да направим протоколи какво е количеството на незаконно добитата дървесина. Но това, което сме установили с констативни протоколи, многократно надвишава количеството, за което сме съставили актове. Всички тези констативни протоколи по закон ги изпращаме за разследване към съответна прокуратура – за 2013 г. според мен няма нито едно разследване, което да е довело до установяване на самоличността на нарушителите. 
 
Засега по нашето законодателство, ако ти не си установил нарушителя в момента на извършване на нарушението, няма как да докажеш, че е бил той – трябва едва ли не в момента на незаконна сеч да го хванеш. На този фон 74 актове на установени нарушители не са малко.
„НИЕ”: По Ваше наблюдение, увеличила ли се е незаконната сеч и къде проблемът е най-голям?
Борисова: Да, увеличава се! А най-проблемно е в землището на Арчар, заради близостта до ромската махала; в землището на Септемврийци – поради същата причина; в землището на Водна и Бояново; в местностите „Малка Божурица” и „Ясовица”; землището на Бяла Рада – главно от ромското население на Видин; в землищата на Милчина лъка; в землището на село Големаново – тези, които в Кула се занимават с тази дейност, правят нарушения в това землище основно; големи нарушения установихме в землищата на Раковица, на Срацимир; в землището на с. Тияновци – местност „Кошановци”. 
Като изключим селищата, където основно ромското население прави нарушенията, всичките останали, които ги изредих, са нарушения, свързани с имоти частна собственост с документи за ползване, издадени от частнопрактикуващи лесовъди – навлизане в съседни имоти, отсичане на немаркирани дървета и т.н. На територията на Горско стопанство „Видин”  са отнети разрешителните на двама лицензирани лесовъди. В момента също се водят дела срещу лицензирани лесовъди. 
Частните лесовъди трябва да осъществяват контрола – по чл. 108 от Закона за горите е тяхно задължението да контролират сечта в имоти, за които те са поели ангажимент да управляват процеса на извършване на сечта. Ние в тези случаи нямаме правомощия за съставяне на актове, тъй като има издадено разрешително за ползване от частен лесовъд и контролът е негов и на Дирекцията по горите в Берковица. Ние единствено можем да констатираме нарушението с протокол и да го изпратим за съставяне на акт на Регионалната дирекция. Което, като процес, отнема време, а в някои от случаите трябва да се реагира на момента. 
Имаме зони по „Натура”, в които в момента тече процесът по съгласуването на мероприятията в тях в Министерство на екологията, но само за държавните гори. За всички останали обаче такова съгласуване няма да има, защото за тях не се изготвят планове и програми. Примерно в местността „Кошановци”, която е и държавен дивечовъден район, 99,9% от горите са частни до 2 хка, и там никога правено в нея мероприятие няма да отиде на съгласуване в Инспекцията по околната среда в Монтана и в Министерство на екологията.
„НИЕ”: На какво се дължи създалата се ситуация?
Инж. Борисова: Първоначалната идея на Закона за горите беше всички имоти, независимо чия собственост са, да се ползват след изготвяне на планове или програми. След това въпросното изискване беше променено, като се разреши на собствениците на маломерни имоти до 2 хка да ползват имотите си без изготвяне на планове или програми, само че във Видинско като територия това са огромни площи – 170 хил. дка гори.
С друга промяна на Закона за горите, от август 2012 г., имаме вече задължение да опазваме за наша сметка и имоти на физически и юридически лица и техни обединения, които са с площ до 2 хка. Заедно с фирмата, която прави лесоустройствения ни план, установихме, че площта на тези малки имоти е общо 17 хил. хка, а горските територии, които са държавна собственост, са около 10 хил. хка. Като бройка тези имоти до 2 хка са може би над 30 хил., много са разпръснати. Като разпределение по землища на селата, са разпределени доста неравномерно – има землища, които 100% са от такива имоти. 
Това задължение доста пречи – пречи не защото ние не сме го изпълнявали до 2011 г., докогато сме били контролен орган на държавата и през нас са минавали и позволителните за сеч, и превозните билети, и маркирането на дървесината. Ние де факто сме съкратили само 5 горски надзиратели, което не е чак толкова много, но след 2011 г. Законът за горите даде възможност недържавните имоти да бъдат стопанисвани и управлявани от частни лесовъди, те обслужват частните собственици на горски имоти и всичката тази дейност е извън нас. Когато ние осъществявахме контрола, проблемът го имаше, не се справяхме напълно с охраната, но не беше толкова огромен, нещата можеха донякъде да бъдат контролирани, защото, поне като документация, минаваха оттук. 
Обемът работа по опазването им от незаконна сеч е голям. В момента служителите, които са назначени за опазване на горските територии, включително и тези до 2 хка, са 21. Физически те няма как да контролират навсякъде, като се има предвид, че миналата година са издадени над 1200 позволителни за сеч, от които за държавните гори са не повече от 60, всичко останало е за частни имоти. 
„НИЕ”: След въвеждането на това допълнително задължение, беше ли осигурена възможност за увеличаване и на щата на ръководената от Вас структура?
Инж. Борисова: Не, щатът остана същият. Но допълнително вменяване на задължението да опазваме горски имоти до 2 хка въобще не е съобразено с финансовите възможности на нашето поделение.
Най-големият кахър обаче, който ще имаме през 2014 г., ще бъде през месец май. След направеното лесопатологично изследване се оказа, че 100 хил. дка гори на територията на Държавно горско стопанство „Видин”, от които само 18 хил. дка са държавни, са силно нападнати от гъботворка и обезлистването ще бъде 100%. За тяхното третиране ще са нужни около 420 хил. лв. По закон за тези 18 хил. дка сме длъжни да осигурим средства за тяхното третиране – за останалите обаче задължението за финансиране е от страна на собствениците. Лошото е например, че на територията на община Брегово са засегнати главно частни гори и Общината по закон не може, дори и да иска, да даде пари да финансира борбата срещу гъботворка, засегнала частни имоти. Вече 20 години от връщането на горите – държавата все още не е наложила данъци. Ако държавата събираше някакви данъци, би могла да възложи на някого да осъществява дейности като контрол, опазване, защита от вредители или от пожари. Въобще не виждам в момента как ще могат да се изискат и съберат пари от частните собственици за борба с вредителя и смятам, че тази година ще бъде предизвикателство към всички, не знам как ще се справим!
„НИЕ”: Има ли шансове да се отпусне държавна помощ?
Борисова: Шансовете бяха да се отпусне държавна помощ от Комисията за бедствия и аварии към Министерския съвет, но се оказа проблемна някаква наредба за лесозащита, според която нападението от гъботворка трябва да е на територията на две области, за да може да бъде обявено за масово. А то все още е само на територията на област Видин. Беше по-лесно да се третира миналата година, когато нападението беше още в зародиш – сега се разпростря, влезе и на територията на Чупрене и в момента обхваща всички видински общини, като най-тежко е положението на територията на общините Брегово и Макреш. 
„НИЕ”: Какви дейности предвиждате да извършите през 2014 г.? 
Борисова: Разчели сме за 2014 г. да отсечем 20 477 кубика различни дървесни видове – акация, топола, дъб. По-миналата година започнахме, миналата година продължихме, тази година ще се опитаме да разширим броя на населените места, в които снабдяваме населението по списък, изготвен от кмета, с дърва от държавните горски територии. 2013 г. работихме по този начин в Бела Рада, Ботево, Макрешките села почти всичките ги снабдихме с дърва. Начинът е добър и ще се опитам да разширим тази дейност. 
Освен задължително залесяване на тополи, ще опитаме тази година да посадим и акация – но всичко зависи от това, дали ще намерим фиданки. На фона на всички проблеми, миналата година успяхме да залесим 240 дка тополови гори. Купихме си румънски фиданки, над 10 хил. броя, защото се оказа, че в България няма достатъчно налични. 
Миналата година се оказа, че имаме държавен имот 213 дка в местността „Майски лес” и с доброволен труд на служителите на горското стопанство 120 дка бяха залесени с топола. 2014 г. ще опитаме да довършим залесяването там. Просто искам поне на държавна територия в местността малка част от онзи парк, който градът имаше, да се възстанови. Силно се надявам, че близостта до кв. „Нов път” този път няма да бъде застрашаващ за тези култури, защото всички култури, които бяха създадени 90-те години в „Майски лес”, жителите на „Нов път” ги унищожиха. 
Трябва просто да съхраним и защитим нашите гори! 
Разговора води ТЕОДОРА Макавеева