Здравеопазването в България е изправено пред катастрофа

Това заяви за вестник „НИЕ“ народният представител от Враца Николай Иванов, според когото са нужни кардинални реформи в сектор здравеопазване, които от „БСП за България“ ще предложат
Видин ->

Елка Георгиева, председателка на Жени ГЕРБ – Видин: Жените във Видинско са борбени, активни, искащи да работят и да допринасят за обществото

Видин ->

Празник на хляба във Видин

Изложба на ритуални хлябове, работилница за месене на хляб и презентация за обредните хлябове представиха в БиблиоПощата
Видин ->

Ирена Анастасова, народен представител от групата на „БСП за България“ и член на парламентарната комисия по образование: Образованието не е стока!

Видин ->

3700 Видин, ул. “П. Яворов” №1, ет. 3
тел.: 0878 369 508,тел./факс: 094/ 601 430 ekotitan@abv.bg

Вие сте тук

Д-р Вълчев, директор на РЗОК – Видин: Състоянието на болниците е следствие от обективни, но и субективни фактори

НИЕ“: Д-р Вълчев, много често върху Здравната каса се хвърля вината за състоянието на едно или друго лечебно заведение. Каква всъщност е ролята на РЗОК – Видин?

Д-р Владимир Вълчев: Крайно време е обществеността да има ясна представа каква е ролята и отговорностите на Националната здравна каса, респективно на Районна здравноосигурителна каса – Видин, в процеса на работа специално с лечебните заведения за болнична помощ. Всяка година се гласува бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който се приема от Народното събрание и там са фиксирани средствата, които могат да се изразходват за болнична помощ – за тази година те са точно 1 457 528 909 лв., има и 341 381,6 лв. резерв за тази година, който обикновено също се употребява за болнична помощ. Въз основа на тези средства Надзорният съвет на Касата изработва правила и методика за разпределението им по отделните районни каси и болнични заведения.

Изчислени средствата по тези правила, на нас ни ги спускат и върху размера на тези средства РЗОК – Видин по никакъв начин не може да влияе. В последствие, ако преценим, че болнично заведение има други потребности, това, което аз мога да направя, е да пиша докладна до Надзорния съвет и да формулирам искане за тези средства, които считам, че са необходими. Миналата година това беше направено – за второто шестмесечие на 2016 година, когато започна интензивна дейност в новата структура по инвазивна кардиология в МБАЛ „Света Петка“, с мои докладни са поискани общо 262 700 лв., при изработени от болницата 262 000 лв.

Ролята на РЗОК – Видин започва с договорния процес, след това започва организацията на самия процес, в който Касата има участие относно приемане на отчети, контрол върху работата на лечебните заведение, оформяне на заявки и накрая плащане на парите на база на извършената и отчетената дейност. Отговорно мога да заявя, че на всички тези етапи Районната каса е свършила своята работа по най-добрия начин. Отговорно мога да заявя също, че абсолютно за всичко, което специално видинската болница е отговаряла на условията и изискванията за дейност, е сключено като договор. В договорния процес, който приключи април 2017 година сме направили абсолютно всичко възможно да удовлетворим исканията на лечебното заведение и цялата процедура е завършена по възможно най-бързия начин, за да се даде възможност на болницата да работи нормално.

Основната цел на едно лечебно заведение е да задоволи търсенето на гражданите на качествена медицинска помощ; от друга страна, болницата е търговско дружество и така то формира своите приходи. Няма ли увереност и сигурност на пациента, че ще получи съответната качествена здравна помощ, няма как който и да е да помогне на едно лечебно заведение. А това се гарантира от човешкия ресурс, защото пациентът не се доверява на сграден фонд или дори на най-модерната техника, пациентът се доверява на лекарите, които работят в тази сграда и с тази техника. В това отношение Касата няма как да помогне. Но винаги сме насреща, когато видинската или белоградчишката болница имат нужда от експертна помощ и съвет, защото моето лично убеждение е, че областните болници, заедно с университетските, са гръбнака на здравеопазването, като специално за област Видин трябва да развиваме и общинската болница в Белоградчик, която също е важна за населението.

НИЕ“: През тази година видинската болница сключи договор за работа по нова клинична пътека – за поставяне на пейсмейкъри. Отчетена ли е такава дейност до момента?

Д-р Владимир Вълчев: До този момент няма отчетена дейност по тази нова клинична пътека – какви са причините, не бих могъл да кажа.

НИЕ“: В предходни години РЗОК – Видин отчиташе нарастване на средствата, изплащани на видинската болница. Каква е ситуацията в момента – достига ли МБАЛ „Света Петка“ заложените лимити?

Д-р Владимир Вълчев: По клинични пътеки месечният бюджет за МБАЛ „Света Петка“ е около 540 000 лв., допълнително, безлимитно, се плаща всичко, което е изработено в хемодиализата, интензивни грижи, грижи за новородени и за раждания – тези допълнителни средства са около 120-130 хил. лв. на месец за видинската болница. Искам да отбележа, че средствата, определени в бюджета за една болница, не са даденост – те трябва да се изработят.

В последните четири месеца МБАЛ „Света Петка“ не успява да достигне своя лимит по клинични пътеки. От сключването на договора през април, през първите два месеца имаме съответно 13 000 лв. над бюджета, месец май – 17 000 лв. над лимита, но след това започва спад – 22 000 лв. под бюджета месец юни; 45 000 лв. под бюджета месец юли; 75 000 лв. под бюджета месец август, 45 000 лв. под бюджета месец септември.

Имахме среща в Министерство на здравеопазването – при заместник-министъра Лидия Нейчева, където бяхме управителят на Касата, аз и директорката на видинската болница д-р Дочкова. Там декларирахме категорично, че каквото може да се направи, ще бъде подкрепено от нас. Аз лично дадох някои предложения какво би могло да се направи, но за мен е грешно да се говори само за пари, тези пари ще дойдат само след промяна в организацията, в работата с човешките ресурси – с персонала, който да е по-силно мотивиран да работи, което ще доведе и до изграждане на доверие на пациентите към лечебното заведение.

Разбира се, има и обективни предпоставки за трудностите, с които се сблъскват болници в райони като нашия, който е със силно изразени здравно-демографски и социални проблеми. Видинска област от 136 хил. души население, когато започнах да работя в Здравната каса през 1999 година, сега е с под 88 хил. души население. Няма как когато населението намалява, а същевременно заплащането става на база на преминали болни, с времето да не се създадат проблеми. Но наред с това в годините са се трупали и субективни грешки, които водят до това някои лечебни заведения да имат проблем.

Тази прозрачност, която я има в приходната за болниците част, поне по отношение на средствата, които постъпват от Здравната каса, би трябвало, според мен, реципрочно да я има и по отношение на изразходването на тези публични средства. Дали тези средства са достатъчни, или не, би могло да се каже само ако Здравната каса и обществото имат яснота какви са потребностите, но не просто че трябват повече пари, а да е ясно какви са потребностите – тоест, колко е фонд работна заплата, какви са разходите за инвестиции в ремонт и поддръжка на сграден фонд, за закупуване на техника, за лекарства и храна, за режийни разходи. Ако знаем за всяко лечебно заведение в какъв размер са тези потребности, ще може вече да се види след като се получат парите за изработена дейност, колко не достигат и да се търсят начини за набавяне на допълнително финансиране. Като, разбира се, тук въпросът опира и до това, че е нужна яснота дали предоставеният публичен ресурс се изразходва ефективно. Защото колкото и средства да се дават, ако те не се управляват след това правилно, няма как да постигнем резултат.

Върху обективните показатели също може да се влияе, но там се изискват мерки, чиито ефект би могъл да се усети напред във времето. Като, разбира се, би могло да се предприемат някои нормативни промени, които да компенсират донякъде тези негативни демографски и социални фактори. Министърът на здравеопазването заяви, че може да се помисли за създаване на законова възможност болници в лошо финансово състояние да получат финансова инжекция.

НИЕ“: В тази връзка би ли било възможно принципът, който се прилага по отношение на практиките на общопрактикуващи лекари, разкрити в отдалечени райони, да се приложи и на ниво области, по отношение на лечебните заведения?

Д-р Владимир Вълчев: Това е и моето виждане за нещата, като, разбира се, всичко опира и до финансовите възможности. Но действително би могло както е при практиките на общопрактикуващи лекари в неблагоприятните райони, така и болниците в неблагоприятни райони да бъдат подпомогнати, така че да се компенсират демографските и социално-икономически проблеми.

НИЕ“: Това недостигане на лимитите ще има ли ефект върху бюджета на болницата за следващата година?
Д-р Владимир Вълчев:
Най-вероятно така ще стане – просто такава е методиката на формиране на прогнозните бюджети. Миналата година се случи нещо подобно и се наложи да изпращам тези пет докладни, за които вече казах. Така че ако подобно нещо се повтори и догодина например започне работа по новата клинична пътека и изработената сума надвишава прогнозния бюджет, веднага ще се направи анализ и ще се търсят възможности.

НИЕ“: Една от основните дейности на районните здравни каси е да контролират как се изразходва публичният ресурс за здраве. Колко проверки са извършили служители на РЗОК – Видин от началото на годината, колко нарушения са констатирани, кои са най-честите нарушения и колко са наложените санкции?

Д-р Владимир Вълчев: Направени са 233 проверки на амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ, общопрактикуващи лекари, зъболекари, медицински и медикодентални центрове, както и 23 проверки за изписване на лекарства, или общо 256 проверки в доболничната помощ. Направени са 38 финансови проверки и 1 – по жалба, на аптеките. Констатирани са 35 нарушения. Общо 8752 лв. са начислени суми за възстановяване – 6560 лв. санкции и 1020 лв. наложени санкции след установени нарушения при изпълнители на извънболнична медицинска помощ при изписване на лекарства. Основните нарушения са при реда за оказване на медицинска помощ по диспансерно наблюдение и на установените изисквания за работа с медицинска документация; посочване на неверни данни в отчетите на лечебните заведения за дентална помощ, изискуеми по договора; несъответствие между орален статус и извършени дейности; нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ по профилактика, основно по програма „Детско здравеопазване“.

Извършените проверки в болничната медицинска помощ от началото на 2017 г. са 48 броя, констатирани са 89 броя нарушения. В резултат е спряна сума от 15 701,00 лв. и са наложени санкции в общ размер на 11 900 лв. Или общо

неоснователно получените суми са в размер на 23 582,00 лв. Основните констатирани нарушения са: не се спазват индикации за хоспитализация – не са изчерпани всички възможности за диагностика и лечение в доболничната помощ; не се спазват индикации за дехоспитализация и лечебно диагностичен алгоритъм - не са направени всички необходими изследвания по КП или не са извършени контролни изследвания преди изписване; неизпълнение на задълженията за уведомяване на РЗОК за настъпили промени в обстоятелства, свързани със сключването на индивидуалния договор.

НИЕ“: Каква част от наложените санкции са обжалвани в съда и с какъв резултат?

Д-р Владимир Вълчев: Има 13 обжалвания в съда на наложени санкции, като в три от случаите наложените от РЗОК – Видин санкции са потвърдени.

Сумите на наложените санкции са незначителни на фона на средствата, които се изплащат на договорните ни партньори в доболничната и болничната помощ. Аз винаги съм смятал, че целта на проверките не е да се налагат санкции, а да се покажат грешките или пропуските, за да се отстранят. И ще съм доволен, ако с всяка следваща проверка констатираните нарушения намаляват – има такива сигнали, например, във видинската болница след направени констатации за пропуски, при следваща проверка нещата вече са чувствително по-добре. Санкциите не са нещо, с което да се гордеем. Целта, която трябва да се преследва в контролния процес, е да се покажат правените грешки, за да не бъдат повтаряни.

НИЕ“: Колко до момента са издадените от РЗОК – Видин универсални кодове за достъп? И защо тези кодове са важни?

Д-р Владимир Вълчев: До момента (10 октомври – бел. на „НИЕ“), в РЗОК – Видин са издадени 2072 уникални кода за достъп от началото на активната информационна кампания „За отворени досиета“ – това нарежда Видин на четвърто място в страната спрямо другите области. За нас едно от най-важните неща е, че благодарение на тази кампания за издаване на универсален код за достъп, ние успяхме да установим контакт с институции, които и занапред биха били полезни. В тази връзка искам да благодаря и на областната управителка Албена Георгиева и на секретарят на Община Видин Иванела Андреева, които показаха съпричастност и разбиране и ни съдействаха. Потърсихме начин в рамките на тази кампания ефективно да работи институция с институция и установихме, че Националната агенция за приходите и Здравната каса имат много допирни точки в дейността си. От НАП издават подобен на нашия код, но по-важното е, че НАП се посещава от работещите, от активните хора и всъщност със съдействието на Приходната агенция, ние продължаваме да обхващаме здравноосигурените - намерението за бъдеще е хората, които все още не са получили универсален код, чрез кода, който имат за НАП, да могат да получат достъп и до информацията за здравните дейности, които са отчетени за тях.

Като цяло мога да обобщя, че постигнахме значителен напредък за постигане на това, което имахме намерение - да стигне този код до работещите, от една страна, и да обхванем най-активните потребители, които идват в РЗОК - Видин за рецептурни книжки, за протоколи и т.н. В момента информатиците на Здравната каса работят върху това универсалният код да може да се получава и онлайн. Следващата стъпка би могла да бъде мобилно приложение, чрез което зравноосигуреното лице да получава в реално време информация, когато някаква здравна дейност се отчита за него.

Издаването на тези кодове е от една страна част от стремежа за електронно правителство; от друга страна кодовете ще дадат прозрачност и възможност за контрол от страна на здравноосигурените как се изразходват публичните средства, формирани от плащаните и от тях здравни вноски. По този начин всеки здравноосигурен се превръща в наш контрольор, който може да ни сигнализира, ако установи нещо нередно. Разбира се, кодовете са само първа стъпка - в последствие това трябва да се обогати, за да се превърне в истинско електронно досие. Но стъпката, която се прави с въвеждането на универсалните кодове, е съществена. Електронната рецепта е следващата цел, следващата стъпка, която ще бъде направена - така след като лекарят изпише рецептата, аптекарят директно ще може да влезе и да я види. Върви се и към електронно направление - с въвеждането му вече няма да е необходимо пациентът да разнася хартиено направление. Надявам се да не са много отдалечени във времето тези електронни услуги.

Разговора води ТЕОДОРА Макавеева